Решение № 3872 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12835/2014 г.

Решение № 3872 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12835/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на адв. В. Дудоленски, в качеството му на пълномощник на Емилия Трайкова Запрянова и Весела Георгиева Запрянова - Матеева, срещу Решение № 3505 от 26.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2625/2013 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна - Министерство на икономиката и енергетиката, а след приемане на Решение на Народното събрание от 7.11.2014 г. за приемане на структура на Министерския съвет на РБ - Министерство на енергетиката, не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на Емилия Трайкова Запрянова и Весела Георгиева Запрянова-Матеева, и двете от гр. София, срещу Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обявена за нищожна, с влязъл в сила съдебен акт, Заповед № 334 от 10.07.2001 г. на Председателя на ДАЕЕР.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че по заявената, в законоустановения срок, претенция на наследниците на Весела Трайкова Запрянова за реституция на недвижим имот е издаден административен акт - Заповед № 334 от 10.07.2001 г., с който е възстановено правото на собственост върху дворно място от 700 кв. м (а по нот. акт 1000 кв. м), квартал 21, пл. № 159 от отменения план на с. Рударци, по силата на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ и е разпоредено предаване на владението от държателя - "МИНИ-ПЕРНИК" ЕАД на Емилия Трайкова Запрянова и Георги Трайков Запрянов, наследници на бившата собственичка Весела Трайкова Запрянова (съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том XIX, регистър 3797, дело № 3573/1942 г.).

Установено е още, че заповедта е атакувана от едноличното акционерно дружество относно нейната валидност пред Върховния административен съд, който с Определение № 3347 от 7.04.2003 г., постановено по адм. дело № 9100/2002 г., влязло в сила на 22.05.2003 г., е прекратил производството и е оставил без разглеждане жалбата на "МИНИ-ПЕРНИК" ЕАД като недопустима. На 29.10.2004 г. е извършен въвод във владение на дворното място от 700 кв. м и владението е предадено на Емилия Трайкова Запрянова и Георги Трайков Запрянов.

С друг съдебен акт - Решение № 509 от 13.06.2011 г., постановено по гр. дело 9199/2010 г. от Районен съд Перник е уважена исковата претенция на търговското дружество в ликвидация, с правно основание чл. 108 ЗС, като съдът е признал за установено по отношение на ответниците Георги Запрянов и Емилия Запрянова, че правото на собственост върху дворно място от 1000 кв. м, находящо се в землището на с. Рударци, представляващо имот пл. № 1631, в кв. 21 и кв. 121 по плана на селото, утвърден със заповед № III - 234 от 9.04.1976 г. е в полза на "МИНИ-ПЕРНИК" ЕАД в ликвидация. Емилия Запрянова и Георги Запрянов са осъдени да предадат владението и на осн. чл. 537 ГПК е бил обезсилен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижимия имот - № 6, том V, рег. № 12298, дело № 735/2003 г. по описа на нотариус Румен Манов с район на действие Районен съд Перник. Решението е потвърдено с Решение № 4 от 7.01.2013 г., постановено по въз. дело № 32/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

В мотивите на съдилищата са изложени съображения относно валидността на Заповед № 334 от 10.07.2001 г. на Председателя на ДАЕЕР по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК като е прието, че същата е нищожна, тъй като е постановена от некомпетентен административен орган и извън кръга на правомощията му. Последица от уважения ревандикационен иск е преминаване правото на собственост в патримониума на "МИНИ-ПЕРНИК" ЕАД

При така установените факти съдът е направил извод за допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция.

При изследване законосъобразността на Заповед № 334 от 10.07.2001 г. съдът е стигнал до извода, изложен в мотивите на гражданския съд, че тази заповед е нищожен административен акт, защото е постановен от некомпетентен по материя административен орган. Специалният реституционен закон - ЗОСОИ, въз основа на който е било наредено да се възстанови правото на собственост върху дворно място с площ от 700 кв. м, е издаден в приложение на друг такъв закон - ЗВСОНИ, съгласно чл. 2, ал. 1 на който в обхвата на реституционния закон влизат случаите на отчуждени имоти по точно изброени закони, сред които не е ЗПИНМ - законът, по реда на който са били одържавени 700 кв. м от процесният недвижим имот (целият от 1000 кв. м). Ето защо реституция на собствеността върху така одържавените 700 кв. м от недвижимия имот не настъпва по силата на закона, респ. обезщетение не може да бъде получено по реда на ЗОСОИ, вкл. и на основание чл. 2, ал. 5 от него. Оттук и изводът на съда, че ръководителят на ведомството, който е упражнявал правата на държавата в търговското дружество, в активите на което е бил включен имота "МИНИ-ПЕРНИК" ЕАД в ликвидация) не е разполагал с нормативно призната власт и компетентност да нарежда отделяне и реално връщане на земята в полза на правоприемниците на Весела Запрянова.

За останалите 300 кв. м не са били представени доказателства, от които да е видно дали са били отчуждени и по кой ред, но тази площ е присъдена на едноличното акционерно дружество при уважаване на предявения ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС. При това положение решаващата инстанция е счела, че следва да намери приложение чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, т.е. наследниците на Весела Трайкова Запрянова стават собственици на тези 300 кв. м от имот № 1631 по плана на с. Рударци по силата на закона (ех lege). Ако тази част от имота не може реално да се върне, поради някоя от причините посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ (защото е станала публична собственост на държавата или на общините, придобита е добросъвестно от трети лица, или върху нея са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното връщане), то за правоимащите лица е възникнало правото на обезщетение по начините, регламентирани в ЗОСОИ. За тази площ от терена обаче няма издаден административен акт, а Заповед № 334/10.07.2001 г. не разпростира своето действие по отношение на нея.

При изследване за наличието на пряка причинно-следствената връзка между твърдените вреди и издадения нищожен акт съдът е установил, че в настоящия случай, ищците не са носители на правото на собственост върху дворното място с обща площ от 1000 кв. м. Издаването на заповедта по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ не е и не би могло да бъде годно правно основание да ги направи собственици. Дори и да се приеме, че е настъпила вреда, тя не е пряка и непосредствена последица от издадената от Председателя на ДАЕЕР заповед, а е последица от влязлото в сила Решение № 509/13.06.2011 г. по гр. д. 9199/2010 г. на Районен съд Перник. Един от изискуемите елементи на фактическия състав на нормата на чл. 1 ЗОДОВ е наличието на пряка причинно-следствената връзка между посочения като нищожен акт и претърпяното увреждане. Специалният закон не предвижда възможност да се търси отговорност от решения на гражданските съдилища в случаите на упражнен инцидентен контрол по отношение на административни актове, доколкото изрично са изброени кои органи и за кои свои актове - незаконосъобразни, отменени или обявени за нищожни, действия или бездействия, следва да отговарят с дължимото за това обезщетение. Ето защо самото наличие на недействителен, опорочен под формата на нищожност административен акт, какъвто е Заповед № 334 от 10.07.2001 г. не е достатъчно основание за репариране на вреди, тъй като в случая имотът към 2010 г., когато е образувано гр. дело № 9199/2010 г. на Районен съд Перник не е бил част от имуществото на ищците и следователно те не са претърпели загуби от неговото ревандикиране.

Такова е и положението по исковете за присъждането на разноските за поддръжка и опазване на имота от датата на въвод във владение - 29.10.2004 г. до 15.02.2013 г. в размер на 12 120 лева, както и за заплатени данъци и такси смет от 2002 г. до 2012 г. в размер на 63.66 лева. Те също не са пряка и непосредствена последица от увреждане по см. на чл. 4 ЗОДОВ, а могат да бъдат квалифицирани на правно основание чл. 59 ЗЗД. Пасивно легитимиран ответник по такъв иск ще бъде собственика на вещта, в случая "МИНИ ПЕРНИК" ЕАД - в ликвидация и той би могъл да възстанови същите при доказване на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Следователно - Емилия Трайкова Запрянова и Георги Трайков Запрянов са могли с насрещен иск в хода на производството по чл. 108 от ЗС да претендират необходими разноски, данъци и такси, както и да предявят самостоятелен осъдителен иск при съблюдаване на сроковете за погасителната давност, произнасянето по който е предоставено като компетентност на гражданския съд.

На следващо място съдът е приел, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., по Т. Гр. Д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС общата петгодишна давност, приложима на осн. § 1 от ДР на ЗОДОВ е изтекла на 10.07.2006 г., а искът в случая е заведен на 13.03.2013 г. в деловодството на съда.

Искът за присъждане на направените разноски по гр. дело № 32/2012 г. по описа на ОС Перник, и по гр. дело № 9199/2010 г. на РС Перник е преценен също за неоснователен. Редът за заплащане на разноски, понесени в исковия процес е предвиден в процесуалните закони - ГПК и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и в резултат на това е направил правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят.

За да се реализира отговорността на държавата (общините) по специалния закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да са налице, в условията на комулативност, предвидените в нормата предпоставки: 1. административен акт, действие или бездействие; 2. постановен/извършен от административен орган или негови длъжностни лица; 3. при или по повод административна дейност; 4. отменени, като незаконосъобразни по предвидения в закона ред; 5. наличие на вреда; 6. пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт, действието/бездействието и вредата. Отсъствието на който и да е от посочените елементи е пречка да се реализира отговорността по този ред.

1. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е бил длъжен служебно, въз основа на наведените факти в исковата молба и представените доказателства, да се произнесе по наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган, увредили ищците. Твърди се, че административният орган не бил изпълнил законовото си задължение да препрати заявеното искане за обезщетяване по реституционния закон на компетентния административен орган (бездействие), а постановяването на нищожен административен акт, при липса на компетентност, е незаконосъобразно действие, което първостепенният съд не е обсъдил.

Предметът на делото се определя от ищеца. В исковата си молба той очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Нито ответникът, нито съдът могат да внесат каквито и да било промени в предмета на правния спор. Ищецът от друга страна може да въведе като предмет на делото само част от спорното право (частичен иск) и именно по този предмет съдът е длъжен да се произнесе с решението, т. е. само в тази част ще бъде налице сила на пресъдено нещо.

В случая ищците са очертали предмета на правния спор в исковата молба като са поискали МИЕ да бъде осъдено да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, "които са в пряка и непосредствена връзка от обявяването на нищожността, респ. оттеглянето на заповед № 334" от 10.07.2001 г. (грешно е изписано 2000 г.) и първостепенния съд се е произнесъл именно по така наведеното в иска основание. Ето за е неоснователно твърдението им, че съдът не изследвал правилно въпросът за наличие на причинна връзка като е насочил вниманието си само и единствено върху отменения административен акт.

2. Вярно е, че правоимащите по реституционните закони лица следва да получат обезщетение по някой от предвидените в съответния закон способи, при положение, че са спазили изискуемите условия, а не "каквото и да е обезщетение", както се твърди в касационната жалба. Това е именно целта на реституционните закони. И тъй като в случая ищците своевременно са заявили претенция да бъдат обезщетени (по реда на ЗОСОИ), но не са получили отговор от компетентен административен орган, предвид развитието на процеса и нищожността на заповед № 334, то те са все още субекти във висящо производство по обезщетяване и следва да ангажират вниманието на административния орган, който да се произнесе по заявената претенция за обезщетяване с мотивиран административен акт.

3. Казаното обосновава и извода, че не е налице пряка причинна връзка между нищожната Заповед № 334/2001 г. и твърдяната от ищците вреда - ревандикацията на недвижимия имот, поради което в случая не може да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ.

Както се посочи по-горе в настоящите мотиви, липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предпоставка за отхвърляне на иска.

При така изложените мотиви обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение