Решение № 6662 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез гл. юрк. Драгинова и ст. юрк. Савчева против решение 560/01.02.2023 г., постановено по адм. дело 6821/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на З. А. Б., като наследник на Д. П. С. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски. Българска народна банка е подала и частна жалба против определение 6576/01.08.2023 г. постановено по делото на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането на БНБ за изменение на решението в частта му за разноските, съставляващи присъденото адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е поискано намаляване на присъдените разноски. Ответната страна адв. Чечова, в качеството ѝ на пълномощник на З. А. Б., с писмено становище оспорва касационната и частната жалби и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от Д. П. С. против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,97 лева за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане. Поради смъртта на ищеца, административният съд е конституирал като ищца нейната наследница З. А. Б.. С молба от 30.05.2022г. ищцата е направила изменение на иска, като претендираната сума е намалена на 5 624,60 лв. и периодът, за който се дължи обезщетение, е изменен от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., което изменение съдът е допуснал с протоколно определение от 09.06.2022 г. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението ѝ да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на З. А. Б., обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 25.05.2017 г. до окончателното плащане. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че съгласно Решение по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава/ и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 04.12.2014г. също липсва причинно следствена връзка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е вложител в КТБ и е имала договор за безсрочен депозит с КТБ, като сумата по тази сметка към 06.11.2014 г. е в размер на 37 035,38 лв. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Впоследствие е издадено на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014г. Видно от постъпилите по делото доказателства от КТБ АД в несъстоятелност, на 06.11.2014 г. наличността по сметките на ищцата е 21 482,54 лв. (л.190). С Решение 1443/03.07.2015г. по т. д. 2216/2015г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014г., а е било факт преди този момент. Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014г. ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба на БНБ против определение 6576/01.08.2023г., постановено по делото на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането на ответника БНБ с молба от 11.07.2023г. за изменение на решението, в частта му за разноските, като присъденото в полза на ищцата З. А. Б. като наследник на Д. П. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. бъде редуцирано до 611,23 лв. Правилно съдът е посочил, че нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда в случаите, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.З6 от Закона за адвокатурата. Съобразно мотивите на Тълкувателно решение6 от 06.11.2013г. по тълк.д.6/2012г. на ОСГТК, с приемането на действащия ГПК отпада правомощието на съда служебно да извършва проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Крайният момент, в който страната може да заяви възражение за прекомерност, по аргумент на чл.80 от ГПК е до приключване на последното по делото съдебно заседание в съответната съдебна инстанция. В конкретния случай пълномощниците на ответника не са релевирали своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, такова е направено едва с молбата за допълване на съдебното решение в частта му за разноските, с оглед на което искането правилно е оставено без разглеждане като недопустимо. Предвид изложените съображения, подадената частна жалба е неоснователна. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски. Същите, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 08.01.2024г., са в размер на 600 лева , съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,