Решение № 2448 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2020 г.

Решение № 2448 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Ветрино, представляван от председателя Д. Николова, чрез адв. Тодорова, против решение № 960/16.07.2020 г., постановено по адм. дело № 663/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № 497 по протокол № 35/30.12.2013 г. на Общински съвет - Ветрино за определяне размера на такса смет за 2014 г. в частта по т. 1 - по отношение на избраната основа за определяне на такса битови отпадъци за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за нежилищни имоти на юридически лица; в частта по т. 4 - по отношение на определения размер на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица в с. Ветрино; в частта по т. 6 - по отношение на определеното съотношение на необходимите разходи за всяка дейност поотделно за имоти на юридически лица. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на процесуални и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е постановено по недопустима жалба, както и че неправилно съдът е приел наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на решението в оспорените му части и допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че формираните прави изводи не съответстват на установеното по делото. Изразява несъгласие с мотивите на съда за наличие на правен интерес от оспорване на решението. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция. Ответникът - "Ф+С Агро" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като допустимо, правилно и законосъобразно в представен писмен отговор, чрез пълномощника адвокат Симеонова. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореното първоинстанционно съдебно решение е неблагоприятно, и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на "Ф+С - Агро" ООД против решение № 497 по протокол № 35/30.12.2013 г. на Общински съвет - Ветрино за определяне размера на такса смет за 2014 г. в частта по т. 1 - по отношение на избраната основа за определяне на такса битови отпадъци за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за нежилищни имоти на юридически лица; в частта по т. 4 - по отношение на определения размер на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица в с. Ветрино; в частта по т. 6 - по отношение на определеното съотношение на необходимите разходи за всяка дейност поотделно за имоти на юридически лица. С оспореното решение, постановено в производство по чл. 185 и сл. от АПК, съдът е отменил решение № 497 по протокол № 35/30.12.2013 г. на Общински съвет - Ветрино за определяне размера на такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. в оспорените му части и е осъдил Общински съвет - Ветрино да заплати на дружеството-жалбоподател съдебни разноски в размер на 1490 лв. За да постанови този резултат съдът е установил, че с докладна записка № 0801-429/27.12.2013 г. кметът на община Ветрино е предложил на Общински съвет - Ветрино да приеме предложените в докладната основи за определяне и размери на ТБО за 2014 г. за извършваните услуги. Съгласно протокол от съвместното заседание на всички постоянни комисии в Общински съвет - Ветрино, проведено на 30.12.2013 г., са приети проекти за решения за приемане на план-сметката за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране на ТБО, тяхната обработка, поддържане на депата за компостиране на биоразградими отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване през 2014 г. и за определяне на такса смет за 2014 г. Гласувано е решение № 497, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ са избрани основи и са определени размери на ТБО за 2014 г. за извършваните услуги. С решението в оспорените части по т. 1 е избрана за основа за определяне на ТБО за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отчетната стойност на нежилищните имоти на юридически лица на територията на община Ветрино, по т. 4 е определен размера на ТБО за нежилищни имоти на юридически лица за населеното място Ветрино - 6, 8 промила пропорционално върху отчетната стойност на имотите, по т. 6 е прието съотношение на необходимите разходи за всяка дейност поотделно, като за юридически лица за сметосъбиране и сметоизвозване - 4, 40 промила, за обезвреждане на битовите отпадъци и депа или други съоръжения - 1, 20 промила, и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 1, 20 промила, или общо 6, 80 промила. Съдът е установил, че решението е взето с мнозинство. Протокол № 35/30.12.2013 г., обективиращ процесното решение, е обявен на информационното табло до входа на сградата на общинската администрация на 30.12.2013 г. и е свален на 31.01.2014 г., за удостоверяване на което са съставени протоколи. Същият е публикуван в сайта на община Ветрино, но не са представени доказателства за датата на публикуването, поради хакерски атаки. Правният интерес на жалбоподателя в първоинстанционното производство е установен въз основа на представените документи за право на собственост на общо 16 поземлени имота, находящи се в землището на с. Ветрино. Дружеството е декларирало имотите в община Ветрино с декларации по чл. 14 от ЗМДТ. При тази фактическа установеност съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, както и че жалбата на "Ф+С - Агро" ООД е допустима, тъй като на основание чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето и е подадена от надлежна страна. Посочил е, че съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция) размерът на таксата се определя ежегодно, но е приел, че това обстоятелство не води до извод за еднократност на правното действие на решението, а за неговата срочност, както и че дали общинският съвет ще инкорпорира решението си по чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ досежно размера на таксата в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ под формата на тарифа или ще го приеме като самостоятелен акт няма значение за юридическата му същност на нормативен административен акт. Съдът е приел, че дори и да се приеме, че оспореното решение е общ нормативен акт, срокът за оспорване е спазен, позовавайки се на законовата регламентация предвидена в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА и липсата на доказателства за изпълнението й. Изложил е съображения, че нормата е императивна, като чрез кумулативно предвидените изисквания за съобщаването на актовете на общинския съвет законът цели оповестяването им по начин, който да осигури на засегнатите от акта лица надлежно упражняване на жалба, което в случая не е сторено. По същество съдът е счел, че решението на Общински съвет - Ветрино е издадено от компетентен орган, при съобразяване разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и предвидената в АПК писмена форма. Приел е, че при приемане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 77 и чл. 78, ал. 4 от АПК, алтернативно, в случай че се приеме, че решението е общ административен акт – за нарушени са приети чл. 66 и чл. 69 от АПК. Съдът е постановил, съобразявайки константната съдебна практика, че без значение от вида на акта нарушаването на правото на участие на заинтересованите лица в производството по неговото издаване обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Независимо от това, съдът е изложил мотиви и за съответствието на административния акт с материалния закон, като е приел решението в оспорените му части за взето в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решението е постановено по допустима жалба, подадена от лице с правен интерес да обжалва решение № 497 по протокол № 35/30.12.2013 г. на Общински съвет - Ветрино за определяне размера на такса смет за 2014 г. в оспорените му части, което е собственик на недвижими имоти в съответното населено място, вино от представения с жалбата нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти. Правилен е изводът на съда, че решението на Общински съвет - Ветрино е взето от компетентен орган, при съобразяване разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и предвидената в АПК писмена форма. Решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, във вр. чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, притежава спецификите на нормативен акт, с оглед на което решаващият състав обосновано е анализирал спазването на регламентираните в чл. 77 и чл. 78, ал. 4 от АПК административнопроизводствени правила. Решението, независимо дали е неразделна част от наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, по силата на законова делегация запълва елемент на фактическия състав на установената в закон такса като установява общо правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Фактът, че размерът на таксата се определя ежегодно - чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, не води до извод за еднократност на правното действие на решението, а за неговата срочност. В срока на действие на един акт е възможно многократното му прилагане. Решението в оспорената част ще бъде прилагано всеки път, когато се осъществи фактическия състав на дължимост на таксата за битови отпадъци (в този смисъл са решение № 5679 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2020 г., VIII о., решение № 4113 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7649/2017 г., VIII о.). От данните по делото е видно, че в случая то не е действало еднократно, а е прилагано многократно, тъй като въз основа на него е определян размера на ТБО за периода от 2014 г. до 2016 г. предвид приетото през м. 12. 2016 г. решение № 229 по протокол № 18/22.12.2016 г. на Общински съвет - Ветрино за определяне размера на ТБО за 2017 г. и разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно която когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Съгласно чл. 77 от АПК, компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Подробно регламентиране на изискването за обсъждане на проекта за нормативен акт е предвидено в чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗНА. Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия случай не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на подзаконовия административен акт, нито е извършено оповестяване на основните съображения за издаване на акта и формите за участие на заинтересованите лица в производството. Не е дадена възможност на същите да осъществят правото си на участие в производството, нито е спазен срокът за това. Налице е пълно неизпълнение от административния орган на задълженията му по чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗНА. Цялото административно производство се е развило от образуването му с внасяне на предложението на кмета на община Ветрино до вземане на решението на общинския съвет за 4 календарни дни - от 27.12.2013 г. до 30.12.2013 г. Обосновано с оглед доказателствата по делото е прието от съда, че не е спазена специалната норма на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА за разгласяване на актовете на общинския съвет на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. В случая решението на общинския съвет, обективирано в протокол № 35/30.12.2013 г., е обявено на информационното табло до входа на сградата на общинската администрация на 30.12.2013, г. и е свалено на 31.01.2014 г. Протокол № 35/30.12.2013 г. на Общински съвет Ветрино е публикуван на официалния сайт на общината след приемане на акта, като не са налични доказателства за точната дата на неговото публикуване и не могат да бъдат представени, поради хакерски атаки. Правилен е изводът на решаващия съд, че като не е изпълнил изискванията на посочените разпоредби административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като са нарушили правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на подзаконовия нормативен акт и същият е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т. ч. без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно без да са обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. В тази връзка следва да се посочи, че дори да се приеме, че решението на Общински съвет - Ветрино е общ административен акт, то обосновано съдът е посочил, че в тази хипотеза ще бъдат нарушени чл. 66, ал. 1 - 2 и чл. 69, ал. 1 - 2 от АПК. Не е спазен едномесечният срок по чл. 69, ал. 2 от АПК за осигуряване на заинтересованите лица на възможност да осъществят правото си на участие в производството по издаването на акта в разумен срок. Публикуването на проекта на решението и план - сметката на интернет страницата на Общината не изпълнява изискването на чл. 66, ал. 2 от АПК за уведомление, което да включва основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството, което от своя страна е основание за отмяна на решението на Общински съвет - Ветрино. В контекста на изложеното и досежно наведеното касационно основание за недопустимост на първоинстанционната жалба, като подадена извън срока за обжалване, настоящият съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Неоснователно е и твърдението, изложено в касационната жалба, че след като кметът е отправил предложение до общинския съвет, с което е било открито производството по издаване на акта, председателят на този орган, е бил длъжен да го внесе за разглеждане в открито заседание. Действително, в чл. 68 от ЗМДТ е регламентирана забрана за изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината. Наред с това обаче, в чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ е уредено, че когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база на действащия размер към 31 декември на предходната година. Визираната правна регламентация сочи, че липсата на прието решение за размера на ТБО на общинския съвет до края на предходната година, не е пречка такава такса да бъде събрана на база действащия размер към края на предходната година. Нормата на чл. 68 от ЗМДТ не дерогира изискванията на АПК досежно правилата за откриване и провеждане на производството по издаване на подзаконови административни актове и тяхното неспазване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на акта. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд многократно е посочвал, че само при невъзможност за определяне на съответната ТБО по начина, посочен в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, е допустимо размерът на таксата да се определи по реда, регламентиран в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод поради какви причини Общински съвет - Ветрино е приел размера на таксата да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността същата да се определя по реда на ал. 1. Липсата на изложени съображения лишава съда от възможността да се провери законосъобразността на приетия начин за определяне ТБО и доводите на съда за отмяна на акта в тази насока са правилни. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Установени са реално направени такива в размер на 600 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.08.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,