Решение № 1833 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2009 г.

Решение № 1833 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 28 от 30.04.2009 г., постановено по адм. д. № 4542/2008 г. Административен съд - София град, първо отделение, шестнадесети състав, е изменил ревизионен акт № 29080008/22.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, изменен с решение № 988/2.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, като определеното задължение за корпоративен данък за периода 1.01.2006 - 31.12.2006 г. в размер на 76 575,65 лв. определя на 66 175,06 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на "Папас олио" АД срещу ревизионен акт № 29080008/22.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с решение № 988/2.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Папас олио" АД - гр. Ямбол, чрез пълномощника му адв. Минко Русинов. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени ревизионен акт № 29080008/22.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с решение № 988/2.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, в останалата му обжалвана част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е изменил ревизионен акт № 29080008/22.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, изменен с решение № 988/2.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, като определеното задължение за корпоративен данък за периода 1.01.2006 - 31.12.2006 г. в размер на 76 575,65 лв. определя на 66 175,06 лв. В тази част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на "Папас олио" АД срещу ревизионен акт № 29080008/22.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с решение № 988/2.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, в частта му относно отказ за преотстъпване на корпоративен данък за 2005 и 2006 г. в размер на 23 798,90 лв., както и в относно начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски за 2005 и 2006 г. общо в размер на 108 118,88 лв. След като е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, административният съд е формулирал основният спорен въпрос между страните - налице ли са законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 61а от ЗКПО /отм./ и с оглед на отговора допустимо ли е преотстъпване на част от корпоративния данък за ревизирания период, респективно били са дължими авансови вноски, респективно лихва върху тях. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 61а от ЗКПО във връзка с § 1, т. 31 от ДР на ЗКПО /отм./, където е дефинирано където е дефинирано понятието "непреработена растителна и животинска продукция". След това, съпоставяйки конкретните факти и обстоятелства по делото съдът е приел, че дружеството не се явява производител на земеделска продукция по смисъла на горните разпоредби, а такива се явяват земеделските кооперации, на които е възложена подобна дейност съгласно сключените договори за изработка. Изложени са мотиви, че приложението на чл. 61а от ЗКПО отм. се обуславя от качеството "производител" на непреработена растителна и животинска продукция. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя относно счетоводното отчитане на съвместната дейност, тъй като приложението на чл. 61а от ЗКПО /отм./ не е свързано с начина на организация на счетоводната отчетност. За представените в хода на съдебното производство протоколи, подписани от "Папас олио" и земеделските кооперации са изложени мотиви, че те са създадени въз основа на сключените между тях договори за изработка, по силата на които кооперациите като изпълнител се задължават да произведат определено количество зърнени култури, които да предадат на "Папас олио" АД, от което следва, че дружеството не участва в производството на посочената продукция. На база на изложеното е изграден извод, че спрямо ревизираното лице не са налице условията на чл. 61а от ЗКПО /отм./ за преотстъпване на корпоративния данък за 2005 и 2006 г. и ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част. Прието е още, че ревизионният акт се явява законосъобразен и в частта му относно определени лихви за внесени дължими авансови вноски за финансовите 2005 г. и 2006 г. В тази връзка са изложени мотиви, че тълкуването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗКПО /отм./ налага изводът, че възможността да не правят авансови вноски за периода от м. април до м. септември включително е предвидена само за лицата, които имат качеството на преработватели на селскостопанска продукция. Посочено е, че от това тълкуване следва, че ако тези лица освен преработката на селскостопанска продукция извършват и друга стопанска дейност, то тази друга дейност не попада под привилегирования режим на чл. 57, ал. 1 от закона и за нея се дължат авансови вноски. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон. По отношение на отказаното преотстъпване по чл. 61а от ЗКПО /отм./ на корпоративния данък за ревизираните 2005 и 2006 г. оплакванията на касатора са относно това, че произведената земеделска продукция е счетоводно отчетена и декларирана от дружеството, като в тази насока последното е спазило съответните счетоводни стандарти. Посочва се още, че към ревизираните периоди нормативната уредба не е поставяла изискване за регистриране на земеделските производители, като за качеството на лицето като земеделски производител, респективно приложението на данъчното облекчение, е единствено произходът на декларираната печалба - производство на земеделска продукция. За определените задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски се правят оплаквания, че административният съд е дал неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗКПО /отм./. Излагат се доводи, че от текста на закона не може да бъде направен извод, че изискването за правене или не правене на авансови вноски е според печалбата от отделните дейности. Посочва се, че идеята на закона изхожда от това, че за посочените месеци преработвателите на земеделска продукция се нуждаят от свободни средства за изкупуване на продукция, поради което облекчението засяга цялостната им стопанска дейност, а не само тази, непосредствено свързана с преработката. Направените оплаквания са неоснователни. Административният съд е формулирал правилно основният спорен въпрос по делото - дали ревизираното лице има качеството на земеделски производител по смисъла на чл. 61а от ЗКПО /отм./, за да може да се ползва от предвиденото в разпоредбата данъчно облекчение. Даденият отрицателен отговор на този въпрос са правилен и обоснован на фактите по делото и закона. С разпоредбата на чл. 61а от ЗКПО /отм./ е създадено данъчно облекчение за определена категория стопански субекти - преотстъпване на 60% от корпоративния данък за земеделски производители - юридически лица за непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата има императивен характер, доколкото нормата на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България определя, че данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. От императивния характер на разпоредбата следва и изводът, че тя следва да се тълкува стриктно, а не разширително, каквато е тезата на жалбоподателя. Анализът на разпоредбата на чл. 61а във вр. с § 1, т.31 от ДР на ЗКПО /отм./ налага изводът, че от данъчното облекчение могат да се ползват само юридически лица, които пряко и непосредствено се занимават с производството на непреработена растителна и животинска продукция. Казано по друг начин, същественият критерий за приложение на разпоредбата е видът на извършваната стопанска дейност, а не какъв е произходът на декларираната печалба, каквато теза се поддържа от жалбоподателя. От ангажираните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че "Папас олио" АД има подобно качество. По силата на сключените договори за изработка със земеделските кооперации дружеството придобива селскостопанска продукция, но това се постига чрез търговска сделка, а не чрез пряка и непосредствена стопанска дейност в тази насока. В случая като "земеделски производители" следва да се квалифицират земеделските кооперации-изпълнители и те биха могли да ползват облекчението, но не и жалбоподателя. С оглед на това е без значение дали те са ползвали подобно облекчение и по какъв начин е била осчетоводена дейността на дружеството във връзка с договорите за изработка. Неоснователно е и оплакването на касатора за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗКПО от ЗКПО /отм./ относно дължимостта на авансовите вноски. Предвид на цитираната по-горе разпоредба на чл. 60, ал. 2 от Конституцията въпросната разпоредба съставлява данъчно облекчение, поради което също не може да бъде тълкувана разширително. Поради това правилно е прието, че не дължимостта на авансови вноски обхваща само тази дейност на дружеството, която съставлява преработка на селскостопанска продукция, а за печалбата от останалата си стопанска дейност, която не отговаря на този критерий, се дължат авансови вноски на общо основание и за тях облекчението по чл. 57, ал. 1 от ЗКПО /отм./ не намира приложение. Като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата в тази й част, Административен съд - София град е постановил едно правилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция сумата 2978,36 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,