Решение № 3717 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2015 г.

Решение № 3717 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Цв. М., против решение № 354 от 25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 163/2015 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което, по жалба на Ц. Р. К. от с. Чипровци, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/4462 от 27.11.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - земеделски земи" за кампания 2013 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението. В жалбата са релевирани твърдения за недопустимост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК без доводи в тази насока, поради което се иска неговата отмяна /явно се има предвид обезсилване/. Алтернативно се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и с искане решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против уведомителното писмо, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа касационната жалба. Ответникът - Ц. Р. К., в писмен отговор чрез адвокат Л. К., оспорва касационната жалба. Счита решението за допустимо и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за допустимо. Относно законосъобразността на административния акт намира, че съдът правилно е кредитирал заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза и се е позовал на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които подробно е изследвал по отношение на установените в процесното уведомително писмо двойно заявени площи от ответника по касация. Посочва, че последният е подал декларации за изясняване принадлежността на двойно заявените площи, представил е списъци с потвърдени и отказани кадастрални имоти и е приложил документи, доказващи правото на ползване на застъпените имоти. Намира и че правилно вещото лице е установило, че по отношение на бенефициент "Тодо" 2010 с БЗС 16571-71-9 административният орган неправилно е приел за наддекларирана площта като застъпена, в нарушение на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и че след като посоченият бенефициент не се е явил и не е представил документи за собственост, площта от 1,62 ха е следвало да се признае на ответника по касация, който я е потвърдил изрично повторно като заявена и е представил за нея годни доказателства. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Р. К. от с. Чипровци, против Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/4462 от 27.11.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО-земеделски земи" за кампания 2013 г., с което изцяло е отказано финансово подпомагане по подадено от нея Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 12/100613/60351 за кампания 2013г по съображения, изложени в табличен вид, а именно, че е налице разлика от 4,80 ха между декларираната площ и установена площ на БЗС, която при прилагане на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. е 25,74%, тоест е налице основание да се санкционира площ, равна на установената площ. Оспорващият възразил, че обжалвания административен акт е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основния по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърдял, че няма разлика от 4,80 ха между декларираната площ и установена площ на БЗС, или поне че тя е далеч по-малка. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото и приложената таблица могат да се изведат изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта и посочил, че възприетата в процесното уведомително писмо табличната форма дава яснота в тази насока. По отношение на изискването за спазване на административно производствените правила съдът не открил нарушения, но по отношение на изискването за спазване на материалния закон съдът счел, че са налице нарушения, като съобразил следното: От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане като физическо лице по няколко схеми /извън предмета на настоящия спор/, и по процесната мярка 213 Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи - за кампания 2013 г. Към заявлението приложил попълнена таблица на използваните парцели през 2013 г. където земеделският стопанин описал парцелите, които ползва, с посочени номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намира всеки от тях. Съдът съобразил данните от представените уведомителни писма до жалбоподателя-за установени застъпвания на площите, декларирани от повече от един земеделски стопанин, и множеството представени в тази връзка от него документи, доказващи правно основание за ползването. От трета страна съобразил и неоспореното от страните заключение на вещо лице по съдебно- техническа експертиза /л. 254 от делото/ изрично посочващо, че за установяване на недопустимостта на част от заявените имоти по тази мярка не е извършвана проверка на място, и не е установено неспазване на забрани за неземеделски дейности, неспазване или закъснение при подаване на заявлението, и че сумата за подпомагане не е оторизирана заради констатирани застъпвания, което не съответства на изискванията на чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. Тъй като бенефициент "Тодо" 2010 - за БЗС 16571-71-9 не се е явил и не е представил документи за собственост за застъпването от 1,62 ха, в нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, обосновал извод, че неправилно тази площ е приета за наддекларирана, като застъпена, при положение, че посоченият по-горе бенефициент не се е явил и не е представил документи за собственост досежно площта от 1,62 ха, а оспорващият изрично и повторно я е потвърдил като заявена и представил за нея годни доказателства. По тези съображения съдът преценил оспореното уведомително писмо в посочената част, за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Съобразявайки обстоятелството, че естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и за издаване на нов законосъобразен акт. След като прецени данните по делото и възраженията на страните, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира оспореното решение за процесуално допустимо. Неоснователно в тази връзка е първото възражение в касационната жалба за недопустимост на решението, тъй като то е постановено по жалба, подадена от активно легитимирана страна и в преклузивния срок за оспорване. Впрочем твърденията в тази връзка са изцяло касаещи законосъобразност, а не недопустимост и няма основание за обезсилване на съдебното решение. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС намира също за неоснователни, предвид следното: Най напред следва да се посочи, че голямата част от твърденията на касационния жалбоподател, направени в тази връзка, всъщност обосновават съображения за мотивираност на процесния административен акт, без съдът да е формирал извод в противоположния смисъл. Досежно твърдяните "индиции за допуснато от съда нарушение на материалния закон" настоящият състав намира за необходимо да посочи, че съображенията на съда досежно площта от 1,62 ха, основани на кредитираната като неоспорена от страните и компетентно изготвена експертиза, съответстват на нормата на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в относимата редакция - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.), определяща, че когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване, а за останалите застъпени площи Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Твърденията за противното не намират опора в закона и доказателствата по делото. В този смисъл и напр. решения № 165 от 8.01.2014 г. по адм. д. № 7924/2013 г. на IV-то и № 14579 от 4.12.2014 г. по адм. д. № 4201/2014 г. на III-то отд. на ВАС Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора решението е правилно и в частта на присъдените разноски и няма основание за отмяна и в тази част. Решението на съда в двете обжалвани части е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, и доказано, предвид данните в представеното на л. 15 от делото адв. пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 300 лева на адвокатско възнаграждение, поради което следва да бъде уважено в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение