Решение № 7483 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2009 г.

Решение № 7483 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Аврамов Митов от гр. Монтана, против решение от 28.11.2008 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. дело № 595/2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Юлка Борисова Георгиева, чрез процесуален представител адв. Александров, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Подробни доводи излага в представена писмена защита. Заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в обжалваното съдебно решение е допуснато нарушение на материалния закон и същото е необосновано. Налице е започната процедура по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от подадена молба от 1.07.1992 г. до кмета на община Монтана за извършване на оценка на имот, предоставен за ползване на основание нормативните актове по § 4. След като процедурата е започната, с издаването на атакуваната заповед тази процедура е довършена и по този начин на касатора е признато право да придобие собственост върху процесния имот. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Монтана в производството по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е отменил заповед № 1711/03.07.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на ползвателя Иван Аврамов Митов е признато правото да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1165 по помощния план на зона "Парта", местността "Лозята", землище Монтана, като е възложил извършването на оценка върху 600 кв. м. от имота. С отделен диспозитив, на основание чл. 173, ал. 1 от АПК съдът се е произнесъл по съществото на спора и е отказал на Иван Аврамов Митов правото като ползвател да придобие собствеността по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху процесния имот. Съдът е приел, че молителят е подал молба за трансформация на правото му на ползване в право на собственост още през 1992 г., поради което не може да се ползва от реда по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приложим само спрямо лица, които до този момент не са били заявили права по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е неправилно. От писмените доказателства по приложената административна преписка се установява, че на Иван Аврамов Митов е предоставено право на ползване върху лозе и овощни дървета с площ от 1000 кв. м. на основание ПМС № 1/1981 г., за което се легитимира с удостоверение № 1989 от 1984 г. С молба вх. № АБ-94-И-483/01.07.1992 г. е поискал да му бъде извършена оценка на имот от 1000 кв. м., предоставен му за ползване по силата на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ лозе от 200 кв. м. и овощна градина от 300 кв. м. ведно с построената в имота вила от 21 кв. м. В случая ползвателят е заявил права върху имота още с приемането на § 4а (обн. ДВ, бр. 28/1992 г.), като молбата му е следвало да бъде разгледана по тогавашния ред - съгласно § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 34/1992 г.), като бъде изготвена оценка на имота съобразно изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и размера на таксата в случаите на § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от приложената по делото административна преписка обаче няма доказателства, че такава оценка е извършена, съответно не е представен оценителен протокол, в който да е обективирана. Оттук се налага извода, че се касае за незавършена процедура по трансформация на собствеността по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ единствено поради бездействието на администрацията. Ползвателят е подал искането си за оценяване и придобиване на имота в срок, но поради непроизнасянето на административния орган, такава не е направена, до момента на издаване на процесната заповед. Незаконосъобразни са изводите на съда, че кметът на общината не е следвало да издава заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Приложимият ред е понастоящем действащият и това е редът по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, независимо, че искането на молителя е направено още през 1992 г. Непроизнасянето на административния орган не може да има неблагоприятни последици за заявителя. Освен това, няма никаква пречка административният орган да се произнесе и след определения срок, тъй като по отношение на него сроковете са инструктивни. Мълчанието му в срока действително поражда право на засегнатата страна да обжалва мълчаливия отказ, но ако това не е сторено, няма пречка за произнасяне. Касае се за процесуални норми, които следва да намерят приложение и спрямо висящите производства, образувани преди приемането на ПМС № 456/1997 г., предвид липсата на изричен текст в ППЗСПЗЗ, указващ по кой ред същите следва да бъдат приключени. Независимо че в процесната заповед е признато право на ползвателя да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е посочено в коя от двете хипотези - по § 4а, ал. 1 или по ал. 5, безспорно е, че в случая се касае за придобиване по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предоставеният за ползване имот попада върху земя на бивши собственици а не върху общинска земя, каквото е изискването на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приемайки че в случая кметът на общината изобщо не е следвало да разглежда молбата на заявителя, първоинстанционният съд не е упражнил контрол за законосъобразност върху процесната заповед и в частност дали е постановена в съответствие с материалноправните предпоставки за придобиване право на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: дали правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху земя на бивши собственици и дали в имота има сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, построена преди 01.03.1991 г. В случая е категорично установено, че настоящият касатор е легитимиран като ползвател на процесния имот на основание акт на Министерски съвет, упоменат в нормата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Същият се легитимира като такъв с удостоверение № 1989 от 1984 г., което представлява официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. Не е спорно и обстоятелството, че предоставения му за ползване имот попада върху земя на бивши собственици. За да са налице всички елементи от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче следва да се установи дали реализирания в имот пл. № 1165 строеж не попада сред изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ постройки, за които изрично е предвидено, че нямат характера на сграда по § 4а от ЗСПЗЗ, както и кога е построена сградата и в частност дали това е станало преди 01.03.1991 г., каквото е законовото изискване. Първоинстанционният съд не е събирал доказателства в тази насока, с което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изясни въпроса със статута на изградената постройка, както и времето на нейното построяване, като за целта ще следва да назначи съдебно-техническа експертиза. Още веднъж следва да се подчертае, че е безспорно установено съществуването на надлежно учредено право на ползване върху процесния имот, поради което съдът не следва да излага мотиви за доказателствената стойност на приложеното от касатора удостоверение № 1989/1984 г. По изложените съображения поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалната норма на чл. 149, ал. 2 от ГПК, налице е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение