Решение № 3969 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 253/2017 г.

Решение № 3969 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 253/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 349/18.11.2016 г., постановено по административно дело № 6/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р - 04001214003045 - 091 - 001/14.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 510/12.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, в оспорваната част по ЗДДС, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е определен ДДС за внасяне в размер на 135 676,64 лева и съответните лихви и по ЗКПО за 2012 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на 890 и съответстващите лихви и за 2013 г. в размер на 37 623,38 лева и лихви в размер на 5 531,49 лева. Решението се оспорва и в частта, с която приходната администрация е осъдена да заплати на "Данови и сие" СД съдебни разноски в размер на 4 272,14 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел релевантните факти, тъй като е извършил погрешна преценка на събраните доказателства. Оспорват се правните изводи, възприети от съдебния състав относно реалност на спорните доставки на стоки и услуги. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, в това число и в частта за присъдените разноски, след което спорът да се реши по същество, като се отхвърли жалбата против ревизионния акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - В. Т. Ответната страна - "Данови и сие" СД, чрез процесуален представител - адвокат Е. В. оспорва касационната жалба, моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки и претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Основният спор, развил се пред Административен съд - В. Т. е свързан с преценката за реалност на доставките на стоки и услуги по фактури, издадени от редица доставчици. В съдебното решение доставките са групирани в три отделни групи: 1. Доставка на различни строителни материали по фактури, издадени от "Х. Т. 75" ЕООД, ЕТ "М. А.", "Д. С." ЕООД, "Т. Б. С." ЕООД, "Г. И." ЕООД и "Босфор 83" ЕООД; 2. Доставка на услуги - извозване на отпадъци, транспортни услуги, услуги с автокран и със самосвал по фактури, издадени от "Х. Т. 75" ЕООД, "Д. С." ЕООД, "Т. Б. С." ЕООД и ЕТ "М. А. - С. К."; 3. Доставка на услуги - СМР, аванс за СМР, СМР по договор и СМР по протокол, с доставчици "Х. Т. 75" ЕООД, "КСК Качов" ЕООД, "Т. Г. Г." ЕООД, "ТМ Транс" ЕООД, "Н. М. Г." ЕООД, "Д. С." ЕООД, "Т. Б. С." ЕООД, "А. Г. 1" ЕООД и "Г. И." ЕООД. След анализ на събраните по делото писмени доказателства, представени като придружаващи отделните фактури и заключенията по съдебно-техническата и съдебно - счетоводната експертизи, настоящият съдебен състав споделя изводите на съда досежно реалност на доставките от третата група, свързани с извършване на строително - монтажни дейности. За да достигне до този извод, съдебният състав е съобразил, че към всяка от фактурите е представен протокол обр. 19, подписан от страните, от който се установява конкретния вид и обем на извършените и получени услуги. Правилно съдът е кредитирал тези протоколи, чието съдържание като частни удостоверителни документи не може да бъде оспорено по реда на чл. 193 ГПК. Същите съдържат информация, която съответства на счетоводните данни и най-вече на установеното от експерта, извършил съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е извършило проверка на мястото на обектите и е установило, че фактурираните СМР са реално осъществени по вид и обем, така, както са описани в протоколите. В съответствие с общностното право, съдът е приел, че липсата на данни за материална и техническа обезпеченост от страна на доставчиците, не следва да бъде тълкувана във вреда на получателя. Безспорно е установено, че строителните услуги са извършени в съответните обеми и не се е твърдяло от приходната администрация тези дейности да са извършени от самото ревизирано дружество или от други доставчици, различни от посочените. Следователно, както правилно е възприето от съдебния състав, не може да се приеме, че получателят е участвал в данъчна измама и се ползва от правото си на приспадане на данъчен кредит с измамна цел или с цел злоупотреба, в който случай това право би следвало да бъде отречено. По изложените до тук съображения, решението в частта, с която е отменен ревизионния акт относно определените с него задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет - СМР, аванс за СМР, СМР по договор и СМР по протокол, издадени от "Х. Т. 75" ЕООД, "КСК Качов" ЕООД, "Т. Г. Г." ЕООД, "ТМ Транс" ЕООД, "Н. М. Г." ЕООД, "Ди строй" ЕООД, "Т. Б. С." ЕООД, "А. Г. 1" ЕООД и "Г. И." ЕООД, е постановено в съответствие с приложимия материален закон, не страда от пороците, визирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Относно останалите спорни доставки на строителни материали и различни видове услуги /транспортни, услуги с автокран, за извозване на отпадъци/, съдебното решение е неправилно. Съдът е приел, че са реално осъществени, като се е позовал единствено на надлежното им отразяване в счетоводството на ревизираното дружество, в регистрите по ЗДДС и тъй като издадените фактури съдържат изискуемите реквизити. Този извод е в противоречие с материалния закон, както и с трайно възприетото разбиране в съдебната практика, за това, че наличието на редовен данъчен документи, както и надлежното му осчетоводяване, са факти, които не са достатъчни на собствено основание да обусловят признаването на правото на данъчен кредит на получателя. В съдебното решение липсват конкретни фактически установявания относно отделните доставки, не е обсъдено по кои фактури са представени документи, установяващи предаването и получаването на стоките или извършването на услугите. Така например, към преобладаващата част от фактурите с предмет доставка на строителни материали, издадени от "Х. Т. 75" ЕООД са представени приемо-предавателни протоколи. Съществуват обаче и отделни фактури, издадени от този доставчик, както и множество фактури, издадени от останалите доставчици, към които не са представени каквито и да е документи, което се установява и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, в което са описани документите, придружаващи всяка една от процесните фактури. Тези обстоятелства не са обсъдени, респективно не е очертана различната фактическа обстановка по отделните доставки, които разлики водят до различни правни изводи по спорния въпрос. О. доставката на транспортни услуги, услуги за извозване на отпадъци, услуги с автокран и самосвал, в съдебния акт единствено са описани представените от "Х. Т. 75" ЕООД документи, без да се съдържа извод относно фактите, които се установяват с тях. Не е посочено какви доказателства са представени досежно останалите доставки, както и какво може или не може да се установи чрез доказателствата. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - В. Т. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на поробен анализ на събраните по делото доказателства и неизвършване на конкретни фактически установявания по отношение на отделните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, субсидиарно приложим на основание § 2 ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, в които да се посочат фактите по делото, което в случая не е сторено. Тази норма е пряко свързана с въведената в чл. 220 АПК забрана за Върховния административен съд да извършва фактически установявания, който има право да преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, което налага отмяна на оспореното решение в останалата обжалвана част и връщане на делото в тази му част, за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК. Съдът следва да анализира представените по делото документи, придружаващи спорните фактури и да установени релевантните факти по отделните доставки, въз основа на което да достигне до съответните правни изводи за това по кои фактури е налице реална доставка и по кои не е налице такава. На отмяна и връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав подлежи решението и в частта по ЗКПО, тъй като този данък е годишен и окончателното му изчисляване за 2012 г. и 2013 г. може да бъде извършено след разрешаване на целия спорен предмет относно всички процесни фактури. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново е осъдена да заплати на ревизираното дружество сума в размер на 4 272,14 лева. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, който въпрос ще бъде разрешен от първоинстнационния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение