Решение № 2389 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2011 г.

Решение № 2389 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Николов Георгиев като ЕТ "Д-р Александър Георгиев - ИППМП", гр. Пазарджик, против решение № 283 от 02.06.2011 г. по адм. дело № 72 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването на писмена покана изх. № 13/29-05-2056 от 13.12.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик. Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение с предложение за отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е писмена покана изх. № 13/29-05-2056 от 13.12.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, с която ЕТ "Д-р Александър Георгиев - ИППМП", гр. Пазарджик - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 13/РД-29-54 от 12.02.2010 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Пазарджик сумата 540.90 лв., произхождаща от превишение на стойността на назначените медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ - НЗОК № 4 извън разрешените надвишения за първото тримесечие на 2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пазарджик е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон - чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, чл. 3, ал. 1 и § 6 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (отм.), приети с Решение № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 2009 г.), както и клаузите на чл. 36 и чл. 37 от ИД за 2010 г. Позовал се е на обстоятелството, че изпълнителят на медицинска помощ е получил протокола с определената стойност на МДД за първо тримесечие на 2010 г. на 17.03.2010 г., а подадената на същата дата молба вх. № 13/29-05-542 до Директора на РЗОК - Пазарджик за увеличаване на стойността на МДД е била удовлетворена с протокол от 29.03.2010 г. С подписването на индивидуалния договор с НЗОК за 2010 г. и протокола за определяне на стойността на МДД за първо тримесечие на 2010 г. изпълнителят на медицинска помощ е поел задължението да назначава медицински дейности в рамките на бюджета на НЗОК, а в случай на надвишения - да възстановява неоснователно изплатените от НЗОК суми. Изложените в касационната жалба доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Задължението на касатора като изпълнител на медицинска помощ по договор с НЗОК да назначава извършване на медико-диагностични дейности в определената му финансова рамка за всяко календарно тримесечие произтича от клаузата на чл. 36 от индивидуалния договор. Съгласно ал. 2 на чл. 36 от ИД стойността на назначаваните МДД се определя от РЗОК съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., утвърдени от УС на НЗОК. Подписването на протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД за всяко тримесечие съгласно ал. 3 на чл. 36 не е обвързано със срок. Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, в сила от 01.01.2010 г., са били приети с Решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г., т. е. преди сключването на ИД № 13/РД-29-54/12.02.2010 г. Подписването на договора имплицира предварителното информиране на изпълнителя на медицинска помощ за съдържанието на цитираните Правила, към които препраща договорната клауза. Освен това Правилата не се отнасят до неопределен и неограничен кръг адресати, по отношение на които имат многократно действие (чл. 75, ал. 1 от АПК), а се отнасят до изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, които са сключили договор с НЗОК за 2010 г. и се прилагат четири пъти в течение на календарната година. Общоизвестно е и обстоятелството, че електронните страници на НЗОК съдържат публикации на общите и нормативните актове, действащи през съответните календарни години. Обстоятелството, че регулациите за първото тримесечие на 2010 г. са били определени с протокол, връчен на 17.03.2010 г., не освобождава изпълнителя на медицинска помощ от договорното задължение по чл. 36, ал. 1 от ИД да назначава МДД в лимитирана стойност. Съгласно § 6 от ПЗР на Правилата до изготвянето на окончателния брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. При спазване на цитираната разпоредба през първото тримесечие на 2010 г. до подписването на протокола изпълнителят на първична медицинска помощ е следвало да се съобрази с Приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД за 2010 г. и с финансовата рамка за IV тримесечие на 2009 г. От съществено значение е и фактът, че след подписването на протокола изпълнителят на медицинска помощ е отправил искане за корекция на стойността на МДД в посока увеличение с 1200 лв., което е било удовлетворено до размер от 360 лв. Неоснователен е касационният довод за съществени нарушения на неконкретизирани съдопроизводствени правила. Некоректно е позоваването на решение № 1844/07.02.2011 г. по адм. дело № 10920/2010 г. на ВАС, VI отд., с което материалноправният спор не е разрешен по същество, а е постановено връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Необходимо е да се добави, че разрешаването на спора по цитираното дело е свързано с прилагане на НРД 2006 г. и Методиката за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности назначавани от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, действала през 2008 г. (решение № РД-УС-04-12 от 16.01.2008 г.). Представеното от касатора съдебно решение, с което е разрешен друг спор, не кореспондира със създалата се съдебна практика в случаите, когато подписването на протоколите към ИД е извършено през текущото тримесечие преди крайната му дата. Нарушението на поетото задължение по чл. 36 от ИД за 2010 г. за назначаване на МДД по стойност на отделните видове в рамките, определени в подписания протокол за съответното тримесечие, поражда отговорността на касатора като изпълнител на първична медицинска помощ по чл. 37 за възстановяване на заплатените средства от бюджета на НЗОК за МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,