Решение № 323 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11038/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 228 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия с посочен съдебен адрес в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Г. Горанов срещу решение 2641/20.04.2021 г., постановено по адм. дело 10499/2020 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РТД 3000 2069/32 270885/16.09.2020 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което е коригирана подадената митническа декларация с MPH 19 BG003010002707R1 от 18.03.2019 г. за стока 3 на следните елементи данни (ЕД) 1/10 режим клетка 37 (1), като е отказано освобождаване на представеното обезпечение в размер на 3 692 лв. и същото е задържано като плащане на дължимото вносно мито. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е ценил представените по делото доказателства, които безспорно доказвали декларираната договорна стойност, като по този начин съдът е достигнал до неправилни изводи. Според касатора касае се за всички търговски документи (доставна фактура за покупка, опаковъчен лист, фактури за продажба на стоките в ЕС, известия за доставяне и стокова разписка), износна митническа декларация от Турция, счетоводни записи за заприхождаване на доставката и реализация на стоките, доказателства за реално плащане на доставната цена (преводно нареждане, потвърждение за доставката и всички фактури, касаещи конкретното плащане). В тази връзка в касационната жалба се сочи, че тези документи са анализирани от вещото лице, като е потвърдено в заключението, че реално договорената цена на стоките е 6 386,69 евро или 110,29 евро /100 кг. (с включени разходи по транспорта), като същата била декларирана и във вносната декларация, а и се потвърждава от счетоводните записи, представени с молбата за възстановяване на депозита, както и от представените дневници за покупки и продажби на стоките за съответните периоди, справки декларации по ЗДДС, уведомления за постъпили данни в НАП и VIES - декларации за осъществени вътреобщностни доставки за процесния период и те доказват реалността на извършените търговски операции, редовността на счетоводното и данъчно отчитане. В тази връзка се твърди, че няма и не може да има съмнение, че именно декларираната стойност е реално договорената и заплатена цена на стоките. Според касатора съдът неправилно е отхвърлил довода му за изчисляване на печалбата не на база единична продажба на конкретна стока, а на база реализацията на стоките от един вид за едномесечен период. В тази връзка се сочат представеното по делото писмо от 31.07.2019 г. от ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ, фактури за реализацията на всички домати и калкулация на продажните цени, от които се установявало, че през месец март 2019 г. процесните домати са реализирани, общата печалба от продажбата е 6,4%, т.е. несъмнено е реализиран положителен резултат и несъмнено реализацията на внесените стоки е била част от същия. За необосновано касаторът счита приетото от съда, че не следва да се кредитира защитната му теза, доколкото се касаело за възстановяване на депозит, а това било аргумент на митническите органи. Според касационния жалбоподател печалбата следва да се преценява по чисто търговски или данъчни, или счетоводни критерии, но не и по критериите за възстановяване на депозита. В тази връзка се посочва, че основният въпрос е да се докаже достоверността и реалността на цената, по която стоките са закупени от Турция, а не тази, по която същите са реализирани на европейския пазар, тъй като ако чл. 75 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 е имал за цел да обвърже връщането на депозита, по която стоките са продадени след вноса им, то текстът на посочената разпоредба щеше да гласи точно това. За неправилни според са изводите на съда за отсъствие на печалба, тъй като те били непълни и необосновани. За неправилно се счита и приложената от съда разпоредба на чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 за приемане на Митнически кодекс на Съюза (МКС), вследствие на което съдът неправилно бил възприел и изводите по изготвената и приета по делото експертиза. Вследствие на изложената като неправилна и непълна оценка на доказателствения материал и игнориране и невъзприемане доводите на защитата на касатора, съдът бил достигнал и до неправилно прилагане и нарушаване на материалния закон чл. 75 от Делегирания Регламент 2017/891, който не е въвел изискване за доказване на печалба при реализацията на стоките, нито разделя документите на такива, свързани с доказването на по висока или с доказването на по ниска продажна цена от покупната стойност на стоките, още по- малко изключва последните посочени от кръга на доказателства, посредством които може да се удостовери реалността на търговската операция. Твърди се също така, че основната цел на контролния механизъм, въведен с горната разпоредба е доказване условията за прилагане на метода на договорната стойност по чл. 70 от МКС и в частност достоверността и реалността на декларираната договорна стойност на стоките, както и тази стойност е била доказана с всички възможни доказателствени средства и способи, вкл. и е потвърдена след детайлния анализ на съдебния експерт. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и да се уважи жалбата срещу посоченото по горе митническо решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по настоящето дело. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. Горанов, който е представил писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив в депозираните по делото писмен отговор срещу касационната жалба и молба с характер на писмена защита от юриск. Ж. Стефанова, я оспорва и моли обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила, тъй като е правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 75, параграф 2 от Делегирания Регламент (ЕС) 2017/891, когато митническата стойност на продуктите, изброени в част А от Приложение 7, се определя според договорената стойност, посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и тази митническа стойност е по висока от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. За тази цел съдът е посочил, че размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите, изброени в част А, приложение 7, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. За безспорно съдът е приел, че определената от Европейската комисия за 18.03.2019 г. стандартна вносна стойност за домати с произход Турция е 74,4 евро/100 кг., като на основание чл. 75, параграф 2 от Делегирания Регламент, посочен по- горе, вносителят е представил обезпечение в размер на 3 692,80 лв., като според посочената разпоредба същият е разполагал с един месец от продажбата на въпросните продукти при спазване на максималния срок от 4 месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, параграф 2, буква в) от споменатия регламент. Съдът е обсъдил и чл. 75, ал. 5, параграф 3 от Делегирания регламент, съгласно който предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване, като в противен случай тя се задържа посредством плащане на вносни мита, а съгласно чл. 75, ал. 6, параграф 2 от Делегирания регламент, ако при проверка компетентните органи на държавите членки установят, че изискванията на посочената разпоредба не са спазени, те събират дължимото мито в съответствие с чл. 105 от Регламент (ЕС) 952/2013, като размерът на митото, който следва да бъде събран или остава да бъде събран, включва и лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение до датата на събиране на дължимото мито. В обжалваното решение съдът се е позовал на съдебната практика на Съвета на Европейския съюз, както и на правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване, което цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности решения по дела С 15/99, С 306/04 и С 354/09. Според първостепенния съд жалбоподателят не е доказал, че високата декларирана от него цена не е завишена с цел избягване на заплащането на мита, като доказателства в тази насока не били представени. В тази връзка съдът е приел, че от митническата декларация и сертификата за съответствие не се установява декларираната стока да е биопродукт, а в сертификата пазарните стандарти на Европейския съюз за доматите е посочено качество първо, а не екстра. Посочено е в съдебното решение, че дружеството е подало над 1300 декларации за внос на домати от Република Турция през 2019 г., т.е. не е можело да се обоснове извода, че няма яснота за цените на стоката на пазара в Република Турция. Сочи се от съда също така, че при условие, че доматите с произход Турция, продавани на Европейския съюз на 18.03.2019 г. имат стандартна вносна стойност от 74,4 евро/100 кг, не се дава обяснение защо търговец, който познава пазара на тази стока в Турция купува процесната стока на значително по висока цена. Съдът се е позовал на митническата информационна система през 2019 г., според която само сделките за внос на домати, закупени от турския продавач Despak Tarim Urunleri са над 400 и в тази връзка е направен извод от съда, че страни, които са обвързани от подобни дългосрочни контакти, при което често се закупуват големи обеми от стоки, обичайно договарят по ниски цени, а не по високи. Посочено е в решението, че цялото количество от 6336 кг. пресни домати, тип кръгъл червен е продадено на цена от 114 евро/100 кг., което се установява от представените от жалбоподателя фактури за последваща продажба. При съобразяването на тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че е установено несъмнено обстоятелството, че процесната стока е продадена на цена от 114 евро/100 кг., която е по- ниска от цената на придобиване на тази стока. Прието е от първостепенния съд, че цената на придобиване на стоката правилно е определена от митническата администрация в размер на 120,89 евро/100 кг, като са съобразени фактурната цена на стоката 6386,69 евро за 6336 кг. и транспортните разходи до мястото на въвеждане в Европейския съюз в размер на 1175,76 лв. за 6386 кг. и транспортните разходи след въвеждане в Европейския съюз в размер на 1314,09 лв. за 6336 кг. = 63,36 хкг или (6386,69 евро:63,36 хкг н 1175,76 лв. : 1,95583 : 63,36 хкг + 1314,09 : 1,95583 : 63,36 хкг = 100,80 евро + 9,49 евро + 10,60 евро = 120,89 евро/100 кг. Съобразно тези данни съдът е приел, че митническата стойност на стока 3 пресни домати, тип кръгъл червен 6987,85 евро за 6336 кг. (6987,85 х 1,95583 = 13 667,04 лв., условие за доставка EXW с отправна точка Анталия, Република Турция. С посочените в митническата декларация разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане, при което съдът е посочил, че себестойността на стоката е : 12 491,28 лв. + 1 175 лв. за транспорт до Европейския съюз + 1314,09 лв. транспорт в Европейския съюз или 14 981,13 лв., а преизчислено в евро на 100 кг е 120,89 евро/100 кг. Съдът е приел, че вносната митническа стойност на стоката е 110,29 евро/100 кг. , себестойността на стоката преди продажбата в Република Румъния е 120,89 евро/100 кг., а цената на стоката, на която е продадена на търговската верига Лидл е 114 евро/100 кг., което обстоятелство съдът е приел, че още веднъж обосновавало верността на изводите, направени от органите на митническата администрация. Според съда тази цена е определена правилно при съобразяване на чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013, който посочва и елементите, които се добавят към действително правената или подлежаща на заплащане стойност за внасяните стоки. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената експертиза, което е посочило цена на придобиване на стоката 110,29 евро/100 кг., въпреки посоченото от него, че в цената се включват и разходите за транспорт, то не съответствало според съда на събраните по делото доказателства, от които се установяват разходите за транспорт, които като посочване напълно съответстват на посочените от органите на митническата администрация транспортни разходи до мястото на въвеждане в Европейския съюз в размер на 1 314,09 лв. В обжалваното решение за правилни са приети изводите на митническата администрация, че при вземане на решението за освобождаване на задържаното обезпечение, се изследват фактите и доказателствата по конкретната митническа декларация, а не данните за вноса за неопределено дълги периоди от време. Съдът се е позовал в тази връзка и на чл. 148, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013, като напълно ясно било определено, че обезпечението е еднократно и покрива една единствена операция за потенциално митническо задължение, а не декларациите, подадени в рамките на един месец или на по- дълъг период от време. При така изложеното от първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователно жалбата. Обжалваното решение е неправилно постановено. Спорът между страните по делото е относно искането на дружеството вносител митническият орган да освободи задържаните суми като обезпечение в размер на 3 692,80 лв. при декларирания внос от Турция на пресни домати, тип кръгъл червен с общо тегло 6336 кг. на стойност 13 667,04 лв., преизчислена в евро за 100 кг. от 110,29 евро/100 кг. Това обезпечение е наложено при установеното от митническите органи, че чл. 75, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 се сравнява декларираната митническа стойност от вносителя с определената от Европейската комисия за деня. С чл. 181, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. се регламентира т.нар "входна цена" предвид, че се налагат допълнителни мита, като тяхната стойност се определя в зависимост стойността на вноса. В случая определената от Комисията стандартна вносна цена за деня е била 74,4 евро/100 кг. при посочената декларирана от вносителя 110,29 евро/100 кг. При положение, че вносната стойност е по висока с повече от 8 %, което несъмнено е установено от митническите органи, то съгласно 75, параграф 2 от Делегирания регламент вносителят е длъжен да представи обезпечение в размер на митото, което би било платено за определената от Комисията стойност по вноса за съответния ден - митническата декларация, която е подадена от ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ е от 18.03.2019 г. Посоченият процент, както правилно се сочи и от касатора е относим единствено по отношение на обезпечението, но не и при преценката на декларираната от вносителя стойност, в случая това е договорната стойност по чл. 70 МКС, като страните не спорят, че тази стойност е платена. В обжалваното решение е налице позоваване на митническата информационна система, според която за 2019 г. касаторът е подал над 1300 митнически декларации за внос от Турция, като над 400 от тях са за внос на домати и е направил правилния извод, че се касае за трайни търговски отношения между него и турският доставчик, което означава, че при закупуване на големи количества и дългосрочните отношения между купувач продавач, обичайно се договарят не по- високи цени, а по - ниски. Принципно тези мотиви на съда са правилни, тъй като търговската логика е за генериране на печалби на търговците, но загубата не винаги може да обоснове, че договорената или платената, респ. подлежщата цена съгласно чл. 70 МКС, не е достоверната цена. Относно цената при последващата продажба на внесените стоки на Лидл - Румъния, обосновано съдът е отчел, че продадената стока на Лидл Румъния е 114 евро/100 кг., а себестойността на същите стоки преди продажбата в Румъния е 120,89 евро/100 кг., т.е. цената на последващата продажба е по ниска от придобивната цена при вноса. Мотивите на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт решението на директора на ТД Митница Пловдив, с което е отказано да се освободи обезпечението и същото е задържано като плащане на дължимото вносно мито са свързани само със загубата за вносителя, който след вноса от Турция себестойността на стоките, включваща транспортите разходи, разходите за обработка и застрахователна стойност (за последната по делото няма конкретни данни) е 120,89 евро/100 кг., а стойността при последващата продажба на същата стока на Лидл Румъния е 114 евро/100 кг. и тя е по ниска, т.е. тази продажба е на загуба за дружеството вносител. Тези мотиви на административния орган не са достатъчни за възникване у него на съмнение относно договорната цена, която е платена и декларирана пред митническата администрация. Относимо за процесния спор е решение от 21.09.2023 г. по дело С 770/21 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). В него е изследван сходен внос от Турция и последващата му продажба е на територията на ЕС Румъния, която според митническата администрация е на загуба, което противоречи на пазарната логика, тъй като тя изисквала продавачът да се стреми към реализирането на търговска печалба. В тази връзка в решението на СЕС са изложени мотиви, че за целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за плодове и зеленчуци в чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. е предвиден механизъм входна цена, която се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита. Характерното за тези мита съдът е посочил, че те са толкова по високи, колкото по ниска е стойността на вноса. Според чл. 181, параграф 2 от същия Регламент държавите членки се задължават да съобщават на ЕК за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, които са внесени от трети държави и продавани в държавите членки, както и общите им количества. По отношение на загубите в решението си СЕС посочва, че сама по себе си констатацията, че вносител е препродал стоките на територията на ЕС на загуба не води автоматично до извод, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността. Тези изводи на СЕС в цитираното решение, се съдържат и в решения по дела С 291/15 и С 160/18, на които се позовава и касационния жалбоподател. Това означава, че не може само с мотиви за загуба при последващата продажба в рамките на ЕС за митническите органи да възникне съмнение в декларираната митническа стойност от трета страна, която стока впоследствие е препродадена на държава членка. В оспорения пред първостепенния съд индивидуален административен акт мотивите за възникналото у митническите органи съмнение в разликата в цените на декларираната митническа стойност на вноса и определената от ЕК стандартна вносна цена, което заедно с това и препродажбата на същите стоки на територията на ЕС на загуба, е именно загубата за оспорващия, която не представлява рентабилна търговска практика. В тези случаи категорично в решение по дело С 770/21 на СЕС се сочи, че такова съмнение у митническите органи може да възникне, когато посочената разлика на цените между декларираната стойност и стандартната вносна стойност, определена за деня на вноса от Комисията е с повече от 50 %, т.е. само над посочения процент може да се приеме, че е налице значителна разлика в посочените стойности по горе. Ако декларираната митническа стойност е завишена въпреки дълготрайните търговски отношения с износителя в Турция и партидата е продадена на загуба, ще следва да се изследват и документите, които са представени от вносителя и от които заедно с останалите два критерия да се установи, че декларираната стойност е недействителна. Само в тези случая не следва да се уважава искането на вносителя за освобождаване на внесеното от него обезпечение. Разлика повече от 50 % между декларираната митническа стойност и определената за деня стандартна вносна стойност от Комисията не е налице в настоящия случай, поради което само наличието на загуба при последващата след вноса продажба на същите домати в рамките на ЕС не е достатъчно, за да се формира съмнение у митническите органи за достоверността на декларираната договорна стойност и за отхвърляне на искането на дружеството - вносител за освобождаване на обезпечението. При неустановяване на разлика повече от 50 % между декларираната от касатора митническа стойност и определената за деня от Комисията, първостепенният съд е следвало да приеме, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно само на това основание и да уважи искането на дружеството за освобождаване на обезпечението. Вместо това, неправилно съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. След като в настоящия казус безспорно се установява, че разликата е под 50 % не следва да се изследват останалите две предпоставки (че продажбата е на загуба и наличието на документи, установяващи, че декларираната митническа стойност е достоверна), които заедно с разликата над 50% , ако такава е налице биха могли да разколебаят като достоверна декларираната митническа стойност при вноса на процесните стоки. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което оспореното от ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия решение, с което е коригирана подадената митническа декларация MPH 19 BG003010002707R1 от 18.03.2019 г. за стока 3 на следните елементи данни (ЕД) 1/10 режим клетка 37