Решение № 2737 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 369/2020 г.

Решение № 2737 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 369/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 459, ал. 8 и ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по четири касационни жалби против решение № 297 от 02.12.2019 г., постановено по адм. д. № 531/2019 г. от Административен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 216/29.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия - Кюстендил за обявяване на избраните общински съветници в община Кюстендил. Първата касационна жалба е от М. Ризов в качеството му на председател МК "Движение заедно за промяна". С жалбата са релевирани касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и ги счита за формирани в нарушение на разпоредбите на чл. 453, ал. 1 и Приложение № 5 от ИК. Според касатора твърдението на съда по отношение на т. 4. 1. от визираното приложение е невярно като тълкуване относно математическите методи за разпределяне на мандатите. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на оспореното решение на Общинска избирателна комисия - Кюстендил, както и преписката да бъде върната за постановяване на ново решение в съответствие с искането на касационния жалбоподател. Втората касационна жалба е от Коалиция "БСП за България", подадена от процесуален представител адв. Тодоров. С жалбата са релевирани касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, развити и и в писмено становище. Основно се твърди, че са били установено нарушения на изборния процес с поправки на протоколите от конкретно посочени СИК, но съдът е допуснал нарушение при установяването на фактите и поради това е извел погрешни правни изводи. Твърди, че неправилно е решението и в частта за разноските. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на оспореното решение на Общинска избирателна комисия - Кюстендил, както и преписката да бъде върната за постановяване на ново решение в съответствие с искането на касационния жалбоподател. Третата касационна жалба е от Р. Николова от Местна коалиция Глас народен (ПП МИР, Християн демократическа партия на България, партия Глас народен), представлявана от адв. К. Станчев. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и ги счита за формирани в нарушение на разпоредбите на чл. 453, ал. 1 и Приложение № 5 от ИК. Според касатора твърдението на съда по отношение на т. 4. 1. от визираното приложение е невярно като тълкуване относно математическите методи за разпределяне на мандатите. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на оспореното решение на Общинска избирателна комисия - Кюстендил, както и преписката да бъде върната за постановяване на ново решение в съответствие с чл. 453, ал. 1 и Приложение № 5 от ИК. Четвъртата касационна жалба озаглавена "Възражение") е от И. Мишков. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и счита, че в проведения избор неправилно са отчетени преференциите, поради което са допуснати нарушения на чл. 452 и чл. 454, ал. 2 и ал. 3 ИК. В жалбата и в допълнително представената писмена защита прави искания за проверка на изборните протоколи на ОИК Кюстендил и в конкретно посочени СИК. Ответникът - Общинска избирателна комисия /ОИК/-Кюстендил, представлявана от председателя Механджийски и секретаря на комисията адв. Петкова релевират доводи за неоснователност на касационните жалби, развити и в писмено становище. Ответникът - МК ГЕРБ /ПП ГЕРБ, ПП СДС, ПП ВМРО-БНД, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ/ чрез процесуален представител адв. Крумова релевира доводи за неоснователност на касационните жалби. Ответникът - ПП ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ не ангажира становище по касационните жалби. Ответникът - МК ГЛАС НАРОДЕН /ПП МИР, ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ, ПАРТИЯ ГЛАС НАРОДЕН/, чрез процесуален представител адв. Станчев, релевира доводи за основателност на касационната жалба на Р. Николова от Местна коалиция Глас народен, тъй като не е извършено правилно разпределението на мандатите както следва да се изпълни по квотата Хеар-Ниймайер. Ответниците - Г. Томова, А. Димитров, А. -Мандалска, А. Динчев, А. Гергинов, Б. Клечков, Г. Джоглев, Г. Петров, Д. Велинов, Е. -Димитрова, И. Коларов, И. Андонов, Й. Тодоров, К. Борисова, К. Станчев, К. Дингозов, К. Петров, Л. -Димитрова, Л. -Алексиева, Л. Терзийски, М. -Илиева, М. Крумова, Н. Панчева, О. Атанасов, Р. Димитров, Р. Гогов, С. Лещански, Х. Цуцумански, Ч. Ненов, Р. Джонев, М. Вангелова, В. Паунов, Р. Йорданова, В. Йовев, Б. Соколовски, Р. Димитров, Й. Петров и Й. Анегелов, не ангажират становище по касационните жалби. Ответникът - В. Харалампиев, чрез процесуален представител адв. Ангелов релевира доводи за незаконосъобразност за решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби, тъй като съдът е събрал допустими, относими и необходими доказателства и е формирал правилни правни изводи за законосъобразността на оспорения административен акт – решение № 216/29.10.2019 г. на ОИК — Кюстендил, с което са обявени избраните общински съветници в община Кюстендил. Според участващия по делото съдът обосновано е приел, че с обжалваното решение на ОИК е извършено правилно разпределение на кандидатите за общински съветници по кандидатски листи на партии, коалиции и местни коалиции, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота за община Кюстендил. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение, като прецени навадените с жалбите касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира всяка една касационните жалби като подадени в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК и от активно легитимирани лица, за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ. Разгледана по същество всяка една от тях е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е потвърдено решение № 216/29.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия - Кюстендил за обявяване на избраните общински съветници в община Кюстендил. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Кюстендил е приел, че в случая не са спорни фактическите установявания, направени от ОИК-Кюстендил и вписани в съставените от нея официални документи по отношение на получените от политическите субекти действителни и недействителни гласове на проведените на 27.10.2019 г. местни избори за общински съветници в община Кюстендил. В мотивите на обжалваното съдебно решение е установено, че действителните гласове от произведените избори са 18 294, от които 17 417 се включват в разпределението на мандатите, т. к. останалите 877 са гласове, определени по реда на чл. 438, ал. 1, т. 7 ИК (с отбелязване "не подкрепям никого"). Посочените 17 417 гласа са сбор от дадените гласове за отделните листи, както следва: -за ПП Атака - 143, -за ПП АБВ - 434, -за КП Алтернатива на гражданите - 150, -за КП Ние гражданите - 112, -за КП Единна народна партия - 150, -за ПП Партия на зелените - 1801, -за ПП Възраждане - 367, -за ПП Воля - 346, -за КП БСП за България - 3749, -за КП Демократична България-Обединение - 178, -за МК ГЕРБ - 7632, -за МК Движение заедно за промяна - 721, -за МК НДСВ - 267, -за МК Глас народен - 950 и за независимия кандидат С. Кашкин - 417. Броят на действителните гласове без гласовете по чл. 438, ал. 1, т. 7 от ИК от 17 417, разделен на 37 /броя на общинските съветници/ дава частното 470. 73, което по правилото на § 1, т. 14 от ДР на ИК, закръглено към най-близкото по-голямо цяло число е 471. Това число 471 е определено за общинска избирателна квота. Независимият кандидат Кашкин не е избран, т. к. неговите гласове 417 са по-малко от квотата, отговаряща на изчислението, заложено в т. 2. 1 от методиката. Посочено, че съгласно т. 4. 1. от Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 ИК – Методика за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за общински съветници, в разпределението на мандатите участват партиите и коалициите, получили гласове, не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независимия кандидат, т. е. получилите 471 и повече гласа. Това са: ПП Партия на зелените /1801/, КП БСП за България /3749/, МК ГЕРБ /7632/, МК Движение заедно за промяна /721 и МК Глас народен /950/. Общият сбор от гласовете на тези партии и коалиции е числото 14 853. Между кандидатските листи на тези пет участника се разпределят 37-те мандата в ОбС. Броят на мандатите, които следва да получи всяка кандидатска листа се изчислява по метода на Хеър-Ниимайер. Квотата на Хеър е частното между общият брой гласове на петте участника и 37-те мандата за ОбС, т. е. 14 853: 37=401. 432432 /в период/. Мандатите за всеки участник се определят като неговите получени гласове се разделят на квотата на Хеър. За ПП Партия на зелените броят мандати е частното на 1801: 401. 43 = 4, 48...; за КП БСП за България броят мандати е частното на 3749: 401. 43.... = 9. ЗЗ...; за МК ГЕРБ броят мандати е частното на 7632: 401. 43.... = 19. 01...; за МК Движение заедно за промяна броят мандати е частното на 721: 401. 43.... = 1. 79..., за МК Глас народен броят мандати е частното на 950: 401. 43... = 2. 36... При това изчисление предварителните мандати за партиите и коалициите, участници в тяхното разпределение са целите числа от получените дробни частни. ПП Партия на зелените получава 4 предварителни мандата, КП БСП за България получава 9 предварителни мандата, МК ГЕРБ получава 19 предварителни мандата, МК Движение заедно за промяна получава 1 предварителен мандат и МК Глас народен получава 2 предварителни мандата. Общият брой предварителни мандати е 35. Остават неразпределени 2 мандата. Тези мандати се разпределят на участниците с двата най-големи остатъка. Това са МК Движение заедно за промяна /с остатък 0. 79.... / и ПП Партия на зелените /с остатък 0. 48.... /. Прието е крайното разпределение на 37-те мандата в ОбС както следва: ПП Партия на зелените - с 5 мандата, КП БСП за България - с 9 мандата, МК ГЕРБ - с 19 мандата, МК Движение заедно за промяна - 2 мандата и МК Глас народен - 2 мандата. Извършените от първоинстанционния съд математически изчисления съвпадат с обявените изборни резултати от ОИК. При така установеното съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбите на МК Движение заедно за промяна и Р. Николова за неправилно изчислени мандати. Персонифицирането на мандатите не е предмет на оспорване от жалбоподателите, поради което правилно не е обсъждано. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразен акт. В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че предмет на оспорване е решение № 216/29.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия - Кюстендил за избиране на общински съветници в частта му, в която е посочено, как се разпределят мандатите за общинските съветници между партиите, коалициите и местните коалиции, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота и в частта му, с която са обявени имената на избраните общински съветници по партии, коалиции и местни коалиции. Първоинстанционният съд се е съобразил с императивното изискване на чл. 459, ал. 7 ИК, по силата на която норма в процеса по обжалване на резултатите от изборите съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по чл. 459, ал. 1 ИК, с оглед на което съдът не е длъжен да извършва цялостна ревизия на изборния процес, а да провери дали посочените в жалбата нарушения са допуснати и ако са, дали са толкова съществени, че да доведат до различен от установения в атакуваното решение на Общинската избирателна комисия изборен резултат. В оспореното съдебно решение е цитирано относимото решение № 13/28.11.2013 г. по конституционно дело № 14/2013 г. на Конституционния съд на Република България, в което изрично е посочено, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, следва кумулативно да са установени две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право- общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Следва да се има предвид правнорелевантният факт, че в случая оспорването от жалбоподателите Мишков, Томова и КП БСП за България на верността на от приетите с административната преписка протоколи на СИК обосновано е прието за недоказано след извършеното от съда правилно разпределение на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3, изр. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК. От съдържанието на визираните протоколи се установява по безспорен начин, че в тях е записано изрично, че изборите са произведени в нормална и спокойна обстановка и нито един от цитираните протоколи не е подписан с особено мнение, не е отразено и наличието на възражения или заявления, представляващи неразделна част от тези протоколи. Във връзка с гореизложеното първоинстанционинят съд точно е преценил, че от общо подадени действителни 18294 гласа и 37 общински съветници в Общински съвет-Кюстендил, ОИК-Кюстендил законосъобразно е определила общинската избирателна квота на 471 гласа. При определяне на квотата е съобразена нормата на т. 14 на § 1 от ДР на ИК, съгласно която "общинска избирателна квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет и когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число. Касационният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 453, ал. 2 ИК, по силата на която резултатите от гласуването за общински съветници в изборите по пропорционалната система се определят по метода на Хеър-Ниимайер, който метод на най-големия остатък изисква броят на гласовете, получени от всяка партия, да се раздели на квотата на Хеър, като при деленето се получава цяло число и остатък – обикновена правилна дроб. При така направеното изчисление всяка партия получава предварителни мандати, колкото е полученото цяло число, но по този начин е възможно да останат незаети мандати, чийто брой е равен на сумата на остатъците и на следващата стъпка партиите получават до един допълнителен мандат по правилото, изискващо първа да получи допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - партията със следващия по големина остатък и така, докато се заемат всички неразпределени мандати. Настоящият съдебен състав споделя така изложеното становище на първоинстанционния съд и го намира за правилно и обосновано. В случая е отчетено, че с текста на чл. 453, ал. 1 ИК е регламентирано препращане към Методика, обективирана в Приложение № 5, в която е предвидено в т. 4. 1, че в разпределянето на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по т. 2. 1. Решаващият състав на АС - Кюстендил точно се е съобразил и с т. 4. 2 от визираното Приложение № 5, в която точка изрично е предвидено, че между кандидатските листи по т. 4. 1 се разпределят М на брой мандати, където М е броят на общинските съветници, намален с броя на избраните по т. 2. 1 независими кандидати, с който текст е уреден реда за определяне на квотата Хеър, на основание на която се преобразуват получените действителни гласове в мандати. От тук е изведен верен извод, че квотата на Хеър се изчислява, като се раздели общият брой на получените действителни гласове от партиите и коалициите по чл. 453, ал. 3 ИК на броя на мандатите, които следва да бъдат разпределени. Ето защо в конкретната хипотеза сумата от действителните гласове, получени от партиите и коалициите с гласове не по-малко от общинската избирателна квота възлиза на 14853 гласа, които следва да се разпределят между мандатите, които са равни на броя на общинските съветници - 37, защото в случая е безспорно, че няма избрани независими кандидати, с които да се намали броя на общинските съветници. От съществено значение е това, че т. 4. 1 от Приложение № 5 регламентира в разпределянето на мандати да участват кандидатски листи, което означава, че следва да се сумират получените от тях действителни гласове, а не от общия брой действителни гласове да се изваждат тези получени от независимите кандидати или от другите участници в изборите с действителни гласове по-малко от общинската избирателна квота. При спазване на това изискване и в съответствие с формираната съдебна практика по този вид правни спорове, квотата на Хеър се определя като съотношение между броя на действителните гласове, получени от партиите и коалициите по т. 4. 1 и броя на общинските съветници, а не както се твърди в касационните жалби - като съотношение между броя на получените действителни гласове и определената общинска избирателна квота. Поради това в случая при делимо 14853 и делител 37 се получава частно 401. 432432 /в период/., което е квотата Хеър и служи за определяне на мандатите, които всяка партия получава. Предвид определената квота на Хеър по горепосочената Методика и като се раздели с нея броя на получените от партиите и коалициите действителни гласове се получава следния резултат: За ПП Партия на зелените броят мандати е частното на 1801: 401. 43 = 4, 48...; за КП БСП за България броят мандати е частното на 3749: 401. 43.... = 9. ЗЗ...; за МК ГЕРБ броят мандати е частното на 7632: 401. 43.... = 19. 01...; за МК Движение заедно за промяна броят мандати е частното на 721: 401. 43.... = 1. 79..., за МК Глас народен броят мандати е частното на 950: 401. 43... = 2. 36... При това изчисление предварителните мандати за партиите и коалициите, участници в тяхното разпределение са целите числа от получените дробни частни. ПП Партия на зелените получава 4 предварителни мандата, КП БСП за България получава 9 предварителни мандата, МК ГЕРБ получава 19 предварителни мандата, МК Движение заедно за промяна получава 1 предварителен мандат и МК Глас народен получава 2 предварителни мандата. Общият брой предварителни мандати е 35. Съдът възприема тезата на първоинстанционния съд, че по метода на Хеър-Ниимайер партиите получават до един допълнителен мандат по правилото, че първа получава допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - партията със следващия по големина остатък и така до заемане на всички неразпределени мандати. Остават неразпределени 2 мандата. Тези мандати се разпределят на участниците с двата най-големи остатъка. Това са МК Движение заедно за промяна /с остатък 0. 79.... / и ПП Партия на зелените /с остатък 0. 48.... /. Прието е крайното разпределение на 37-те мандата в ОбС както следва: ПП Партия на зелените - с 5 мандата, КП БСП за България - с 9 мандата, МК ГЕРБ - с 19 мандата, МК Движение заедно за промяна - 2 мандата и МК Глас народен - 2 мандата. Предвид всичко посочено по-горе и предвид обстоятелството, че нито един от жалбоподателите и настоящи касатори, при разглеждане на делото в съдебно заседание в първоинстанционното производство, за да докажат твърденията в жалбите си не са поискали изслушване на математическа експертиза, с която да обори истинността на отразеното в протокола на ОИК - Кюстендил и в атакуваното решение на ОИК- Кюстендил и изчисленията в тези официални документи. С оглед правилно установените факти и в съответствие с приложимото право, ОИК и АС-Кюстендил са направили законосъобразни изводи въз основа на обикновени математически изчисления по указаната в ИК Методика, за които не са били необходими и специални знания. Наведените доводи в касационните жалби в подкрепа на касационните оплаквания за погрешни изчисления при разпределението на мандатите, за незаконосъобразно извършени поправки в протоколите на СИК и за отчитането на преференциите, по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред АС- Кюстендил, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. При извършената проверка за приложението на материалния закон – ИК както от ОИК, така и от АС- Кюстендил, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, не се установяват визираните от касаторите нарушения. Решението на АС- Кюстендил е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение избор на общински съветници. Изводите на АС- Кюстендил са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на проведения избор и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното провеждане и приключване на избора на общински съветници в община Кюстендил. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационните жалби доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадените срещу решението на АС- Кюстендил жалби са неоснователни, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенциите за разноски са неоснователни. По изложените съображения на основание на горното и на чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,