Решение № 3810 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2010 г.

Решение № 3810 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница Югозападна, чрез мл. юрк. К. Трайкова, против Решение № 2066 от 23.06.2010 г. на Административен съд - София-град, Първо отделение, 15-ти състав, постановено по адм. д. № 6129 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Георги Попниколов, е отменено ППСПДВ № 4/16.03.2009 г. на началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № Т-30/03.07.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неуведомяването на длъжника за размера на митните сборове по реда на чл. 206, ал. 3 от закона за митниците не нарушава правото му на защита и не е основание за незаконосъобразност на митническия акт. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество, с което бъде отменен обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба - "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София, чрез адв. Р. Алексиев, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Директорът на НАП, чрез юрк. Николова е изразила становище за основателност на жалбата и потвърждаване на атакуваното пред първоинстанционния съд ППСПДВ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - София град е уважил жалбата на "Туристическа информация и регистрация" АД /"ТИР" АД/ - гр. София против акта на началника на Митница Кулата за събиране на мито в размер на 775 лв., ДДС - 1519 лв., продуктова такса - 80 лв. и законна лихва за забава, считано от 06.03.2005 г. до погасяване на задължението. За да постанови това решение, съставът на първоинстанционния съд е приел, че транзитната операция по извършения внос на лек автомобил "Фиат", модел "Темпра" въведен с ТЕАД № 5405/Т-17723/06.03.2005 г., не е приключена по установения ред, като внесения автомобил не е представен в получаващото митническо учреждение - Митница Пловдив в срок до 10.03.2005 г. Не е било спорно, че жалбоподателят пред първата инстанция в качеството си на титуляр на режима транзит е отговорно лице за събиране на митни сборове от нередовното приключване на операцията. Посочено е, че според чл. 102 ЗМ отговорното лице, което в случая е "ТИР" АД, е титуляр на режима транзит и това лице е длъжно да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на дружеството за възникналите задължения по реда на чл. 206 от ЗМ, предвид обстоятелството, че Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100 - 0701/15.07.2005 г. на Началника на Митница Кулата е връчено на лицето Бойка Ливунлиева, за която не е доказано да е представител на адресата на митническия акт, а и уведомлението е представено в копие и оригиналът му не е представен от ответната митница, въпреки изричното й задължаване на направи това. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Основателно съдът е уважил оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта. Връчването на уведомлението по чл. 206 от ЗМ за размера на митните сборове не е доказано, предвид представянето му в копие и непредставянето на поискания оригинал. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изложеното в отговора на касационната жалба, че при непредставяне на поискания оригинал на документа, представен в копие, последният се изключва от доказателствения материал. Съгласно чл. 211 от ЗМ, след установяване на митническото задължения и вземането му под отчет, административният орган е длъжен да уведоми длъжника по реда на чл. 206, което в случая не е направено. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение