Решение № 297 от 22.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 495/2015 г.

Решение № 297 от 22.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 495/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 11/28.02.14 г., постановена от ОС - Пазарджик /ПзОС/ по Н. Д. 574/13 г., подсъдимият М. В. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК ме у наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е постановено да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Д. е осъден да заплати на конституирания граждански ищец Р. Н. Я. обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние, в размер на 8 000 лв., като е отхвърлен искът в останалата част до пълния претендиран размер от 10 000 лв. Тази присъда е потвърдена с решение № 281/13.05.14 г., постановено по В. Н. Д. 126/15 г. от АС - Пловдив /ПАС/, НО, 1 наказателен състав. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба, в която се анализира доказателственият материал и се прави искане за изменение на съдебния акт и преквалифициране на деянието в такова по чл. 194, ал. 1 НК и за отхвърляне на уважения граждански иск. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият сам и чрез упълномощения от него защитник отстоява жалбата с отразените в нея доводи. Поддържа се и явна несправедливост на наложеното наказание в контекста на искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо такова. Представя се и писмена защита в подкрепа на аргументацията. Прокурорът от ВКП намира, че решението на ПАС следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец и частен обвинител Р. Я., както и неговият повереник, не се явяват, редовно призовани, и не заявяват становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея възражения, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на производството, върховната съдебна инстанция по наказателни дела трябва да направи общ анализ на депозираните пред нея касационна жалба и писмена защита. Видно от същите, касаторът и неговият защитник са направили личен преглед на доказателствената съвкупност, оспорвайки не годността на разгледаните от инстанциите доказателства, а тяхната достоверност. Точно в този смисъл са изведени и заключения за незаконосъобразна правна квалификация. Част от жалбата на подсъдимия дори е посветена на даване на обяснения от негова страна, отнесени към съобщеното от свидетелите П. и Х. Иначе казано, съдържащите се оплаквания са основно такива по необоснованост. Необосноваността не е касационно основание, доколкото е относима към съд по фактите. ВКС е съд по правото и пред него следва да се ангажират аргументи за процедурни пороци в оценъчната дейност на решаващите съдилища, които са повлияли на неправилно формиране на съдебната воля, а оттам- на възприемането на фактологията по престъпната дейност и приложението на правото. При липса на такива, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може да се намесва в суверенното право на долустоящите съдилища при процесуално издържано допускане, събиране и проверка на доказателствени материали, да изложи своето становище по съответен мотивно издържан разбор. А дали същият се приема за удобен от атакувалата страна, не е в правомощията на ВКС да разсъждава, при неналичие на предпоставките на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК. В контекста на направеното уточнение този съдебен състав установява, че доколкото може да се изведе общо възражение за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с оглед обследването на събраните по делото доказателства, инстанциите по същество са взели отношение по всички важни моменти, очертаващи съставомерните признаци на престъплението, в извършването на което касаторът е обвинен и осъден. Вярно е, че въззивната инстанция е била по-пестелива в изказа си, но в крайна сметка тя е била поставена пред преглед на законосъобразно постановена и задълбочено мотивирана присъда. Все пак е дала отговори на всички релевантни въпроси по обсъждането на доказателствата, които са били предложени за разглеждане по въззивната жалба. Изяснено е, че пострадалият е бил много пиян, че е взел чуждо яке, прибирайки се от ресторанта към дома си. Изяснено е, че самият Л. е съзрял липсата на своята горна дреха и веднага е реагирал пред други лица в ресторанта за намиращите се вътре пари /сумата, за която подсъдимият спори да е взел/ и мобилен телефон. Изяснено е, че потърпевшият се е прибрал в дома си както без тези вещи, така и без намиращите се в него собствен телефон и малка сума пари. Изяснено е, че касаторът го е ударил, което е отнесено към процесуално правилно присъединените към годната за ценене доказателствена маса показания на свидетеля П.. Действително, този свидетел не е съобщил за голяма сума пари, с която след побоя Д. да се е върнал при компанията си, но деецът е спестил пред него и отнемането на двата мобилни апарата, за които безусловно е констатирано, че са били у него. Затова и не може да се твърди, че в една част на показанията на П. е дадена вяра, а в друга-не. Отделно от казаното, в принципен план трябва да се заяви, че не е незаконосъобразно, както се твърди в касационната жалба, показания на свидетел или обяснения на подсъдим, да бъдат частично кредитирани. Преценката се прави във връзка с всички събрани доказателства по отношение на определен съставомерен факт, който се извлича. В крайна сметка сумата, която Л. твърди, че се е намирала в якето му - 600 лв. и която липсва, е изведена въз основа на показанията на този свидетел, който е приет за кредибилен от съдилищата по фактите. Същото се отнася и за казаното от частния обвинител относно разликата при инкриминираната сума от 60 до 200 лв. Изяснена е и причинената на Я. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, която има комплексен характер и далеч не се състои само в безсъзнателното състояние, за което подсъдимият и защитата му спорят. Законосъобразно е преценено, че няма данни за участие на трето лице, което да е пребило пострадалия, а след него касаторът да се е възползвал от състоянието на потърпевшия и да е взел само двата мобилни апарата и сума от 60 лв. Несъмнено е констатирано и че потърпевшият не може да е получил процесните увреждания при падане от собствен ръст поради пияното си състояние, както отстоява подсъдимият. С оглед изложеното ВКС не намира, че са налице претендирани нарушения на процесуалните правила, които да са довели до процедурно негодно формирана съдебна воля, невярно изведена фактология по престъпната деятелност и неправилно приложение на материалния закон, както по отношение на ангажираната наказателна, така и на гражданската отговорност. Съвсем отделен е въпросът, предвид претенцията за преквалифициране на деянието от страна на ВКС от престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК в такова по чл. 194, ал. 1 НК, че за удовлетворяване на това искане, би следвало върховната съдебна инстанция да приеме различни от възприетите от инстанциите по същество факти по престъпната дейност /предвид прието насилие и отнемане на цялата инкриминирана сума/ след упражняване на собствена доказателствена оценъчна дейност, което пък означава да се произнася по необоснованост. За съблюдаване на такова поведение той не е легитимиран от процесуалния закон. И това е така, защото върховната съдебна инстанция по наказателни дела като съд по правото може да прилага правилната материална норма единствено в рамките на приетите от контролирания съдебен състав фактически обстоятелства, изведени въз основа на процедурно законосъобразен доказателствен анализ. В случая такива предпоставки липсват. В светлината обаче на поисканата преквалификация на престъплението в по-леко наказуемо такова, се очертава довод за явна несправедливост на наложеното наказание- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Това от своя страна дава повод на ВКС да заключи, че въззивното решение страда от съществен порок в частта по излагане на съображения относно наложеното на Д. наказание. Липсва собствен анализ на ПАС по отношение на този дължим за осмисляне реквизит. Единственото изречение, изложено по обсъждания повод, е: "Обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия са високи, а наложеното наказание в размер на минимума, предвиден в НК, е снизходително." То е поднесено на фона на изявлението, че защитната позиция на подсъдимия е не само неправдоподобна, но и дълбоко неморална. Това е незаконосъобразен подход, предвид отстояваната от дееца теза за неупражнено от негова страна насилие и следователно извършване на кражба. И тази теза се лансира в рамките на процесуално допустимо негово право на защита. Съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК второстепенният съд проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Н. никакви мотиви по отношение на наказанието, въззивната инстанция е допуснала процесуално нарушение от категорията на абсолютните -такова по чл. 348, ал. 3, т. 2,пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК. То несъмнено изисква отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Решението следва да бъде отменено изцяло, доколкото въпросът с дължимото наказание не може да бъде разделян от престъплението, във връзка с което деецът понася наказателна отговорност. Всъщност, в конкретния случай обмислянето на наказанието и неговото изтърпяване се явява от изключителна важност. Видно от обвинителния акт, мотивите на ПзОС и приетото от ПАС, подсъдимият с осъждан. Първата инстанция е отразила като отегчаващо вината обстоятелство наличие на няколко осъждания на лицето като непълнолетен. Встрани обаче от нейното внимание, а още по-малко от това на въззивния съд, е останало обстоятелството дали Д. не се явява реабилитиран по право, което най-малко би рефлектирало върху режима на изтърпяване на наложено ефективно наказание лишаване от свобода и пенитенциарното заведение, в което лицето следва да бъде настанено. Разбира се, при прецизното обмисляне на този проблем може да се установи, че Д. основателно е приет за осъждано лице-предвид времето на извършване на отделните престъпления, влизане в сила на присъдите, изтърпяване на наказанията и съответните дължими за прилагане реабилитационни срокове, но цитираният факт трябва да бъде ясно мотивиран. На тази плоскост би могло да се извежда заключение и за високата степен на обществена опасност на дееца. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение