Решение № 3172 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2017 г.

Решение № 3172 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на И. И. Д. и А. С. Д. и двамата от гр. Д. Митрополия срещу решение № 303 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 164/2017 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на И. Д. и А. Д. срещу Заповед № РД - 09 - 18 от 30.01.2017 г. на Кмета на община Д. М., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Навес", намиращ се в УПИ IV - 870, кв. 86, по плана на с. Г. Митрополия, общ. Д. М., обл. П., изпълнен без строителни книжа. В касационната жалба и в открито съдебно заседание лично жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че спорният обект не е строеж по смисъла на закона, а е преместваемо съоръжение, което се е установило от събраните доказателства, включително изявление на вещото лице във връзка с изготвената съдебно техническа експертиза. Твърдят неправилна оценка на събраните доказателства. Искат оспореното решение да бъде отменено. Претендират разноски. О. К. на община Д. М. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. П. Заповед № РД - 09 - 18 от 30.01.2017 г. на Кмета на община Д. М., е наредено премахването на незаконен строеж: "Навес", намираща се в УПИ IV - 870, кв. 86, по плана на с. Г. Митрополия, изпълнен без строителни книжа. Описанието на строежа е както следва - навес с предназначение за хале, изграден от стоманобетонни колони, ивични основи и фундаменти с изпълнена бетонова настилка. Стените от северна част са иззидани с тухли, а покривната конструкция е от метални профили, частично покрити с ламаринени листове. Строежът е разположен на уличната регулационна линия. Административен съд - гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е извършен без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че по данни на жалбоподателите, както и на разпитания по делото свидетел, строежът - е извършен през 2016 г. след закупуване на имота от жалбоподателите и от приетата по делото СТЕ е установено, че е изграден без строителни книжа. Приел е и че с оглед годината на построяване строежът не попада в нито една от хипотезите на § 16 от ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не може да се приеме, че е търпим, т. е. такъв неподлежащ на премахване. Оспореното решение на Административен съд - гр. П. е правилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. П. не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдяни в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която да отговори подробно на зададените технически въпроси. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че И. и А. Д. са изградили в собствения си, закупен през 2016 г. имот УПИ IV - 870, кв. 86 по плана на с. Г. Митрополия "навес", който от данни по първоинстанционото дело са имали намерение да използват за производствени цели. Видно от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, се установява, че навесът е изграден като стоманобетонна конструкция с бетонни основи, конструкцията е стоманобетонова - рамкова, състояща се от колони през оси от по 4м., свързващи греди и покривна конструкция - метална, формована, с монтирани ребра - столици. Посочено е, че шийките на фундаментите завършват с метални плаки с болтове, върху които стъпват идентични плаки върху които следва стоманобетонната колона. Дадено е заключение, че предвид размера на съоръжението - навес, същият не може да бъде преместен. Законосъобразен е извода на съда във връзка със събраните по делото доказателства, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, а не представлява преместваем обект. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение на първо място, тъй като видно и от заключението на вещото лице поради обема е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Освен това не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на колоните, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Най - накрая не е налице и третото условие, а именно при преместването му, ако се приеме, че е възможно, да не се изменя трайно субстанцията или предназначението на земята. Видно от описанието на обекта се касае за цялостен такъв с бетонова основа и стоманобетонни колони и покрив. Т. е. дори и да е възможно премахване на колоните, то е налице бетонова настилка, за която те са захванати и съответно не е налице преместваемо съоръжение, тъй като не е възможно отделянето на бетонния фундамент без промяна на субстанцията на терена. В цялост спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както законосъобразно е приел и съдът, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване. На последно място законосъобразен е извода на АС - гр. П. за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби. Това е така, тъй като и § 16 и § 127 от ЗУТ предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Спорният по делото строеж е извършен през 2016 г., поради и което не може да се приеме, че е търпим строеж. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. П. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,