Решение № 9541 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2020 г.

Решение № 9541 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ц. Карушкова против решение № 79/13.02.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 9/2020 г., с което е отменена заповед № ФК-880-0031751/03.12.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от "Форест Груп 2018" ЕООД търговски обект - бензиностанция "ШЕЛ", находяща се в гр. Павел баня, на главен път София-Бургас, на разклона за гр. Павел баня и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и за несъобразяването й с целите по чл. 22 ЗАНН. Твърди, че е установено извършването на нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и са налице предпоставките по материалния закон за налагане на мярката. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Форест Груп 2018" ЕООД, с. Александрово, чрез адв. А. Станчева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като недопустима, алтернативно неоснователна, по съображения изложени в представено по делото писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Възраженията на ответника по касация за недопустимост на касационното оспорване поради отпаднал правен интерес са неоснователни. Недопустимостта на касационната жалба се преценява на основанията по чл. 215 АПК. В случая предмет на касационната проверка е съдебно решение, с което е отменен издаденият от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП индивидуален административен акт и е неблагоприятно за страната, подала касационната жалба. Прекратяването действието на принудителна административна мярка, наложена със заповед № ФК-880-0031751/03.12.2019 г. на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не представлява оттегляне на административния акт в хода на съдебното производство. То е от значение за изпълнение на мярката, не и за законосъобразността на акта за налагането й и е неотносимо към допустимостта на касационното обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-880-0031751/03.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Форест Груп 2018" ЕООД е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Павел баня, на главен път София-Бургас, на разклона за гр. Павел баня и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни. Административният орган е приел, че дружеството предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които не дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на горива в обекта за търговия с течни горива - нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Този извод е обоснован след извършена проверка в търговския обект на 25.11.2019 г. След извършена съпоставка на наличните и проточените горива чрез спиране на ел. броячи на ЕСФП тип 31 с посочен ИН на ФУ и ЕСФП тип 3 с посочен ИН на ФУ за съответното гориво за 24.11.2019 г. е установено, че са налице разлики по посочени в оспорената заповед данни по резервоари от № 1 до № 5, от което е констатирано, че нивомера не предава коректни данни, които да дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоарите на обекта за търговия с течни горива. Съдът след преценка на представените доказателства по делото е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че при издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че същата не е съобразена с целта на закона. Счита, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, според състава не отговаря на нито една от целите на ПАМ, закрепени в чл. 22 от ЗАНН. От фактическа страна е приел за установено, че към момента на извършената проверка нивомерната система е подавала данни, които не дават възможност за определяне на наличните течни горива в резервоарите за съхранение в обекта. С оглед обстоятелството, че към датата на издаване на обжалваната заповед търговецът е предприел своевременно мерки за отстраняване на констатираната техническа неизправност и същата е отстранена, съдът обосновава извод, че в случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на търговеца. Другият аргумент на съда за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка е излагането на общи мотиви относно срока, за който се налага. Счита, че не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. При извършената в търговския обект проверка е установено, че за 24.11.2019 г. са налице разлики между началното количество в литри по нивомерна система и сумарно проточеното, продаденото гориво за същата дата в литри съгласно представени фискални бонове с посочени номера от ФУ, както и разлика спрямо крайното количество в литри по нивомерна система, направени за всеки от петте резервоара. При така установените факти, се налага изводът, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, но по делото е установено, че нарушението на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е преустановено към момента на налагането на принудителната административна мярка на 03.12.2019 г., видно от приложените по делото протоколи за извършен ремонт на 25.11.2019 г. и 27.11.2019 г. В случая запечатването на обекта за срок от 10 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 7796/18.06.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 2008/2020 г., решение № 7198/14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. В касационната жалба се сочи практика на ВАС, първо отделение по адм. дело № 4644/2019 г. и адм. дело № 8328/2017 г., но постановените по тези дела решения касаят друга фактическа обстановка, различна от тази по настоящето дело и затова не са относими към конкретния казус. По тези съображения, следва да се приеме за правилен крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 22 от ЗАНН и решението да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на доказателства за извършването им, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,