Решение № 10531 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД директор на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу решение №1105/18.03.2026 г. по адм.дело №16/2026 г. на Административен съд /АС/ - Хасково, с което е отменен отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в писмо рег. № 328600 -84855/23.12.2025 г. на директора на ГДНП. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмена защита чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - А. П. П., с адрес в гр. Свиленград, чрез процесуален представител, иска в писмен отговор и писмена молба оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е посочил, че оспореният акт има характер на отказ по същество за снемане на полицейска регистрация по подаденото от П. искане от 14.11.2025 г., като са изложени подробни мотиви, обосноваващи този извод. Отказът е постановен от длъжностно лице, на което надлежно са делегирани правомощията от министъра на вътрешните работи със заповед от 10.03.2015 г. Предмет на искането и на отказа е заличаването на полицейска регистрация №5707/14.02.2011 г. на РУ - Свиленград за деяние по чл.216, ал.1 НК по ДП №1190/2010 г. на РУ - Свиленград. Не е спорно, че наказателното производство е приключило с одобрено споразумение по нохд №554/2011 г. по описа на Районен съд - Свиленград, по силата на което А. П. се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл.216, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, за което му е наложено наказание "пробация", изтърпяно на 02.10.2012 г. Установено е, че по отношение на П. има и предходна заповед от 03.12.2024 г. за отказ за снемане на полицейска регистрация и жалбата срещу нея е била отхвърлена с решение №10126/21.10.2025 г. по адм.дело №5540/2025 г. Независимо от тези факти предвид даденото с решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело №С-118/22 тълкуване на задължението на администратора на лични данни периодично да проверява за необходимостта от продължаващо съхранение и обработване на лични данни, същият е бил длъжен при постъпване на новото искане да извърши цялостна проверка на правнорелевантните факти, каквато в случая не е извършена в нарушение на чл.35 АПК. Липсват и мотиви относно правнорелевантните факти в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, което е наложило отмяна на отказа на упълномощеното от администратора на лични данни длъжностно лице и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона. Решението е правилно. Правилно е установяването за допуснато нарушение по чл.35 АПК - в преписката липсва дори електронна справка за съдимост на лицето, подало искането за снемане на полицейска регистрация и каквото и да е било друго доказателства за съдебното минало и настъпилата реабилитация, по която касаторът не спори. Правилно е и установяването на АС, че отказът за заличаване не съдържа обсъждане на правнорелевантните факти, относими към необходимостта да продължи обработването на личните данни на П.. Тези пороци на обжалвания акт не могат да бъдат санирани чрез излагане на мотиви към него в касационната жалба, поради което правилна е преценката на АС, че са налице отменителните основания на чл.146, т.2 и т.3 АПК. Правилно АС е приел, че след отмяна на акта, преписката следва да се върне за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 АПК от упълномощеното от администратора на лични данни длъжностно лице, като настоящият състав споделя указанията относно преценката на тежестта на конкретното извършено престъпление и тълкуването на СЕС на приложимите правни норми от Директива 2016/680. Към тези указания следва да се добави и следното: унищожаването и повреждане на чужда движима вещ по чл.216, ал.1 НК е престъпление със сравнително по- ниска обществена опасност предвид предвиденото в него наказание. В случая на П. е наложено по- леко наказание от предвиденото в нормата на чл.216, ал.1 НК при условията на чл.55, ал.1, т.2 б."б" НК - тоест поради изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и най- ниското предвидено в чл.216, ал.1 НК наказание е несъразмерно тежко. Тоест конкретното престъпление е със значително по-ниска обществена опасност, същото е извършено от П. на [възраст] възраст през 2010 година и не се твърди през изтеклия период от време от тогава до подаване на искането същият да е извършил друго престъпление. Тези факти следва да се имат предвид и да се обсъдят при новата преценка на администратора на лични данни дали е отпаднала необходимостта от обработката им за целите по Директива 2016/680, като се вземе предвид и междувременно приетото изменение на чл.68, ал.6 и 7 ЗМВР /ДВ бр.66/2026 г./. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното от него възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 600 евро, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение