Решение № 11078 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2011 г.

Решение № 11078 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството e по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на "Трудово" ЕООД - град Дебелец, "Аеркок" ООД - гр. Шумен, Сдружение "Съюз на птицевъдите в България" - гр. София, "Хайпро България" ООД - гр. Павликени, "Джиев" АД - гр. Костинброд, "Пилко" ЕООД - гр. Разград, "Камчия" АД - гр. Шумен, ЕТ "Ангел Димитров-Гранит" - гр. Велико Търново, "Яйца и птици-Зора" АД - с. Дончево, област Добрич, ЕТ "Андип-92-Андрей Павлов" - град Пловдив, "Дитроникс" ООД - гр. Плевен, "Мар-Крафт" ООД - гр. София, "Авес-94" АД - с. Черни връх, област Бургас, "Славяна" АД - град Славяново, "Сиконко Агрия" АД - гр. София и ЕТ "Долис-Георги Цолов" - гр. София, срещу решение № 10586 от 15.09.2010 г., постановенo по адм. дело № 11447 от 2008 г. на Върховния административен съд - тричленен състав на седмо отделение, с което са отхвърлени жалбите им против решение № 601 от 17.07.2008 г., постановено по преписка № КЗК-546 от 2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на всеки от касаторите е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1 от ЗЗК. Изложените в касационните жалби оплаквания са за неправилност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да се отмени и да се постанови решение по същество, с което да се отмени решение № 601 от 17.07.2008 г., постановено по преписка № КЗК-546 от 2007 г. на КЗК. Постъпили са частни жалби от ЕТ "Ангел-Иван Ангелов" - град Пещера, ЕТ "Андип-92-Андрей Павлов" - гр. Пловдив, "Каламица" АД - с. Цалапица, област Пловдив, "Дитроникс" ООД - гр. Плевен, и "Яйца и птици-Зора" АД - с. Дончево, област Добрич, срещу решението на тричленния състав на Върховния административен съд в прекратителната му част, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу решението на КЗК. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното решение в частите, с които са оставени жалбите им без разглеждане, е неправилно, и молят решението в тези му части да бъде отменено, а делото да бъде върнато на тричленния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията чрез процесуалния си представител изразява становище в съдебно заседание и в писмени бележки, че касационните жалби са неоснователни, и моли да се остави в сила обжалваното решение на тричленния състав. Ответниците "Кокоимпекс" ООД, "Яйца и птици-Ломци" ООД, "Гранит-02" ЕООД, "Птицекланица" АД, "Пегемекс Трейд" ЕООД и "Градус-1" ООД не изразяват становище по касационните жалби. Заинтересованите страни ЕТ "Валентин Георгиев-Валдис", "Градус 7" ООД, "Авис" ЕООД, "Алси" ЕООД, "Биомагия" ООД, "Булагро" АД, "Евком" ООД, "Елпа" ООД, "Овобизнес" АД, "Пулком" АД, "Тивис" ООД, "Завет" АД и "Птици и птичи продукти" АД не вземат отношение по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и предлага да се оставят без уважение. Дава заключение за неоснователност на частните жалби. Върховният административен съд - петчленен състав, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законоустановения четиринадесетдневен преклузивен срок от страни, спрямо които решението в атакуваните му части е неблагоприятно. За да се произнесе по същество, касационният съд взе предвид следното: С обжалваното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 43, ал. 1 ЗЗК (отм.) е отхвърлил жалбите на "Трудово" ЕООД - гр. Дебелец, "Аеркок" ООД - гр. Шумен, Сдружение "Съюз на птицевъдите в България" - гр. София, "Хайпро България" ООД - гр. Павликени, "Джиев" АД - гр. Костинброд, "Пилко" ЕООД - гр. Разград, "Камчия" АД - гр. Шумен, ЕТ "Ангел Димитров-Гранит" - гр. Велико Търново, "Яйца и птици-Зора" АД - с. Дончево, област Добрич, ЕТ "Андип-92-Андрей Павлов" - гр. Пловдив, "Дитроникс" ООД - гр. Плевен, "Мар-Крафт" ООД - гр. София, "Авес-94" АД - с. Черни връх, област Бургас, "Славяна" АД - град Славяново, "Сиконко Агрия" АД - гр. София и ЕТ "Долис-Георги Цолов" - гр. София, срещу решение № 601 от 17.07.2008 г., постановено по преписка № КЗК-546 от 2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което са им наложени имуществени санкции за нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.). За да постанови решението си, съставът на съда е приел, че решението на комисията е законосъобразно и че е постановено при липса на нарушения на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствени правила. Според съда решението на административния орган е прието при спазване на разпоредбите на чл. 51 от ЗЗК (отм.) и отговаря на изискванията на чл. 26 и 35 от АПК, като в хода на административното производство са събрани годни доказателства, както и че преписката е била изяснена от фактическа и правна страна. В мотивите си съдът е приел, че решението на КЗК не е в противоречие с материалното право, тъй като по делото е установено, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗК (отм.). От фактическа страна съдът е установил, че в рамките на Съюза на птицевъдите в България (СПБ) през процесния период са провеждани множество заседания на УС и ОС на членовете му, както и производствени съвещания на предприятията, опериращи на двата пазара, на които са обсъждани цените на процесните два продукта - яйца и пилешко месо. Приемайки, че в съдържанието на протоколите от заседанията и паметните записки са обективирани съвпадащи волеизявления на независими предприятия, явяващи се преки конкуренти на съответния пазар, което може да доведе до недопустимо координиране на стопанското им поведение на пазара, съдът е обосновал извода за наличие на споразумение и/или съгласувана практика на производителите и на решение на сдружението, попадащи под действието на ЗЗК (отм.). В решението е посочено, че са без правно значение причините за вземането на такива решения, както и обстоятелството, че реално предприятията са продавали на собствени цени, различни от уговорените, т. е. че не е могъл да настъпи резултатът от съгласуваната ценова практика. Съдът е обсъдил назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и е заключил, че цените, по които предприятията продават продукцията си, не са обусловени от естествени пазарни процеси, а представляват резултат от съгласувана ценова политика на предприятията. С оглед изложеното съдът е приел, че е доказано извършено нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗК (отм.), както и че наложените санкции са съразмерни с установеното нарушение. По отношение на жалбите от ЕТ "Ангел-Иван Ангелов" "Каламица" АД, "Птицекланица" АД и "Градус-1" ООД съдът е приел, че същите са недопустими като просрочени, тъй като обжалваното решение на КЗК им е съобщено на 23.07.2008 г. по факс (с получено потвърждение), а жалбите на тези жалбоподатели са подадени след 06.08.2008 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на процесния административен акт. Решението в тази му част не е обжалвано от "Птицекланица" АД и "Градус-1" ООД, поради което по отношение на тези жалбоподатели то е влязло в сила. По жалбите, подадени от ЕТ "Андип 92-Андрей Павлов", "Яйца и птици-Зора" АД и "Дитроникс" ООД, съдът е приел, че същите са допустими единствено в частта им срещу решението на КЗК, съответно в т. 2, 3, 12 и 30, с които на всяко от тях е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.). В останалите им части жалбите на изброените жалбоподатели са преценени от съда като недопустими поради липса на пряк и непосредствен правен интерес, тъй като те не са били адресати на тези части от административния акт, съответно не се засягат техните права и законни интереси, поради което не са процесуално легитимирани да ги обжалват. Така постановеното решение е правилно. По частните жалби от ЕТ "Ангелов-Иван Ангелов" и "Каламица" АД: Частният жалбоподател ЕТ "Ангелов-Иван Ангелов" поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Неправилно съдът приел за безспорно обстоятелството за получаване на решението на КЗК по факса, тъй като с молба от жалбоподателя е поискана поправка на съдебния протокол от заседание на 15.12.2008 г. и с протоколно определение от 09.03.2009 г. на тричленния състав на Върховния административен съд такава е допусната, като изявлението на процесуалния представител адв. Станчев на стр. . 3 от протокола е поправено на "получихме съобщение по пощата" вместо "получихме съобщение по факса". Според частния жалбоподател решението на КЗК било получено по пощата на 11.08.2008 г., за което е представена обратна разписка, поради което жалбата до Върховния административен съд, подадена на същия ден, е подадена в срок. В допълнително представена молба от 25.05.2011 г. от ЕТ "Ангелов-Иван Ангелов" са изложени съображения за нищожност на решението на КЗК поради предварителното му изготвяне от работен екип на комисията. "Каламица" АД излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството. Частният жалбоподател не оспорва факта, че е получил факс от КЗК на 23.07.2008 г., с който му е изпратен диспозитивът на решението на комисията, но твърди, че решението в цялост е получено по пощата на 12.08.2008 г., от който момент е започнал да тече срокът за обжалването му. Незаконосъобразно обжалваният административен акт е бил връчен при условията на чл. 41, ал. 4 от ГПК (отм.) вместо по реда на чл. 48 от ГПК (отм.), тъй като не е налице изискването за спешен случай. Приетото от съда е в противоречие с постоянната практика на Върховния административен съд. Настоящата инстанция споделя извода за недопустимост на жалбите поради просрочие. Установява се от данните по делото, че съобщения за решението на КЗК са изпратени чрез факс, като в ГПК изрично е предвидена възможността за изпращане на съобщение чрез този способ. Правилно установената от съда фактическа обстановка е наложила извода за недопустимост на жалбите поради просрочие, поради което съдебният акт в частта му, имаща характер на прекратително определение, е правилен. По частните жалби от ЕТ "Андип 92-Андрей Павлов", "Дитроникс" ООД и "Яйца и птици-Зора" АД: Съдът е оставил без разглеждане жалбите им като недопустими поради липса на пряк и непосредствен правен интерес у оспорващите в частите от тях, с които се оспорват наложени имуществени санкции на други предприятия Според съда задължителна процесуална предпоставка за възникване на право на съдебно обжалване на административния акт е същият да засяга лицето, което го атакува, т. е. да създава задължения или да нарушава или застрашава негови права и законни интереси. Оспореният от ЕТ "Андип 92-Андрей Павлов", "Яйца и птици-Зора" АД и "Дитроникс" ООД диспозитив на решението в неговата цялост обхваща и частите, с които са наложени имуществени санкции на други предприятия, което по никакъв начин не се отразява на постановения по отношение на първите правен резултат. Горепосочените жалбоподатели не са адресати на тези части от акта и не могат да се позоват на свое собствено нарушено право или законен интерес. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, напълно възприема доводите на първоинстанционния съд, довели до оставяне без разглеждане на жалбите на ЕТ "Андип 92-Андрей Павлов", "Яйца и птици-Зора" АД и "Дитроникс" ООД в частите им, касаещи оспорване на решението на КЗК по отношение на други предприятия. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като за наличието й във всяко положение на делото съдът следи служебно. В случая това условие не е налице, поради което правилно съдът е оставил без разглеждане жалбите на изброените лица без разглеждане в посочените части. По подадените касационни жалби: Относно направените от касаторите възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила настоящата касационна инстанция взе предвид следното: Касаторите поддържат, че съдът неправилно е приел, че решението на КЗК е прието в съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от ЗЗК (отм.), тъй като според тях административният акт е изготвен преди датата на провеждане на заседанието, на което е било прието. Този довод е неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от ЗЗК (отм.) комисията обявява решението си с мотивите най-късно в 14-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на преписката. Видно от формулировка на законовия текст, срокът на произнасяне на органа с краен акт е определен от датата на заседанието до 14 дни след това, като актът може да бъде постановен във всеки един момент в рамките на така определения срок. Следователно няма процесуална пречка решението на комисията да бъде издадено преди изтичането на крайната дата за произнасяне. Обжалваното решение е постановено след заседанието, на което е приключило разглеждането на преписката, и в рамките на указания 14-дневен срок, поради което отсъства нарушение на процесуалните правила, още повече, че датата на издаване на акта не влияе върху съдържанието на същия. Неоснователно е възражението на касаторите "Съюз на птицевъдите в България", "Хайпро България" ООД, "Камчия" АД, "Яйца и птици-Зора", "Сиконко Агрия" АД, "Авес-94" АД и "Пилко" АД, че решението на първoинстанционния съд е постановено въз основа на негодни доказателства, тъй като протоколите на УС и ОС на Съюза на птицевъдите в България и паметните бележки не са подписани и не съдържат правно валидно изявление на техните автори. По отношение на приобщените към доказателствата по делото протоколи от проведените заседания на УС и на ОС на СПБ и от съвещания на производителите в съответния сектор съдът е приел, че независимо от липсата на подписи в тях тези документи са иззети по надлежния ред от офиса на СПБ и освен това основните решения, приемани на процесните заседания, са разпространени и чрез публикуването им в официалния печатен орган на съюза - сп. "Птицевъдство". В тази връзка съдът е заключил, че не са налице основания за изключването им от доказателствения материал. По отношение на достоверността на отразеното в протоколите, респ. в паметните записки, съдът е възприел становището, че не са ангажирани доказателства за противното, в това число не е поискано откриване на производство по оспорване истинността на документ (чл. 193 ГПК). Отчитайки обстоятелството, че процесните протоколи от заседания на УС и ОС и паметни бележки са иззети по надлежния ред от офиса на СПБ, първоинстанционният съд правилно е приел, че копията на процесните протоколи представляват годно доказателствено средство. Самото подписване или не на протоколите, обективиращи взетите от УС решения, има отношение към преценката на материалната законосъобразност на атакуваното решение. Обстоятелствата, установени с тези документи, са били подкрепени с многобройни писмени доказателства. Настоящата инстанция споделя и извода на съда относно липсата на оспорване от страна на касатора на истинността на тези документи по реда на чл. 193 от ГПК. Касаторите "Аеркок" ООД, "Джиев" АД, "Яйца и птици-Зора" АД, ЕТ "Андип 92-Андрей Павлов", "МАР-КРАФТ" ООД и "Славяна" АД са възразили, че производството пред КЗК е образувано в нарушение на чл. 46 от ЗЗК (отм.), а именно - след изтичане на предвидената в закона петгодишна давност от извършване на нарушението, тъй като част от писмените доказателства датират от 2002 и 2003 г., а производството пред административния орган е започнало през 2007 г.. Разпоредбата на чл. 46 от ЗЗК (отм.) предвижда погасяване на правомощието на органа да търси отговорност за нарушение на закона, ако са изтекли пет години от извършването му. Съобразно общите правила, касаещи реализиране на отговорността на виновните лица за извършени от тях противоправни деяния, давността за образуване на производство започва да тече от довършването на нарушението, а за нарушенията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните нарушения - от прекратяването им. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за разследване, при това само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Видно от характеристиките и естеството на разследваното поведение на производителите на яйца, същото притежава белезите на продължавано нарушение или на такова, което трае непрекъснато. Образуваното на 18.09.2007 г. административно производство е изцяло в рамките на посочения в закона давностен срок, поради което не са налице основания, изключващи възможността за налагане на санкции при установяване на съответно нарушение. В контекста на изложеното, неоснователно е твърдението на касаторите "Съюз на птицевъдите в България" и ЕТ "Долис-Георги Цолов", че в действащия ЗЗК към момента на извършване на нарушенията, за които те са санкционирани, липсва правна регламентация на института на продължаваното нарушение, а такава е предвидена едва с новоприетия ЗЗК (обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г.). Концепцията за продължавано нарушение е изцяло приложима в областта на конкурентното право с оглед спецификата на разглежданите обществени отношения и наличието на специална нормативна уредба в ЗЗК (както в отменения, така и в действащия закон). От гледна точка на природата им - деяния с усложнен характер, извършвани в продължение на сравнително дълъг период от време, нарушенията на забраната за картелиране се състоят най-често не от едно изолирано действие, а от серия действия (представляващи сами по себе си също нарушение на забраната), които в тяхната съвкупност формират едно общо сложно деяние, изразяващо се в продължително антиконкурентно поведение на няколко предприятия. В приложното поле на чл. 9 от ЗЗК (отм.) попадат именно нарушения, представляващи комплекс от актове, действия и постъпки, които се извършват непрекъснато или през целия разследван период, като пораждат траен антиконкурентен ефект, каквото е процесното нарушение. Ето защо оплакванията за неправилност на решението на съда поради неприложимост в случая на хипотезата на сложно продължавано нарушение не намират правна опора. По изложените касационни основания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила досежно липса на мотиви в атакуваното съдебно решение по направени в съдебното производство възражения следва да се посочи, че първоинстанционното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационните жалби пороци. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, в това число и заключението по назначената тройна съдебно-икономическа експертиза. Неоснователно е възражението, че при постановяване на обжалваното решение съдът не се е съобразил със заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-икономическа експертиза. При извършения анализ вещите лица са констатирали, че цените на предприятията са различни, но следват общи сходни тенденции - повишаването на цените става по едно и също време с една и съща амплитуда за всички предприятия. Експертизата е установила, че линията на продажната цена не следва изменението на себестойността, което показва зависимост на продажните цени на производителите повече от пазара и от други фактори, отколкото от себестойността. Правилно първoинстанционният съд е приел, че тези констатации в експертизата не променят изводите на административния орган в тази насока, доколкото с другите събрани в производството доказателства са изяснени конкретните фактори, повлияли на цените на производителите. По отношение на твърдените нарушения на материалния закон, съдът, като обсъди направените от касаторите възражения, намира следното: Релевирани са оплаквания за липса на доказателства за формирането на обща воля за определяне на цените на яйцата, тъй като липсва решение или друг акт, с който такова намерение от страна на производителите да е формализирано, поради което не са налице доказателства за наличие на решение на сдружение на предприятия. Развити са доводи по отношение на наличието на споразумение и съгласувана практика, тъй като не са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 9 от ЗЗК (отм.). Възразява се срещу приетото от съда, че съгласуваната практика по смисъла на чл. 9 от ЗЗК (отм.) представлява формално, а не резултатно нарушение. Неоснователно е възражението, че е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.), тъй като в решението на комисията и в съдебното решение не е посочено коя точка от разпоредбата е нарушена. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗК (отм.) забранява всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувана практика на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като например: пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия; разпределяне на пазари или източници на снабдяване; ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите; прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти; поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение. Законът изрично обявява такива споразумения и решения за нищожни. Видно от редакцията на нормата на чл. 9 от ЗЗК (отм.), същата е императивна по своя характер и очертава чрез примерно изброяване някои от възможните и най-типични проявни форми на забранените действия, като не са изключени и други такива, непосочени изрично в законовия текст, стига да притежават иманентните белези на приетите за неправомерни картелни образувания и практики. В решението на КЗК и в съдебното решение подробно са описани всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 9 от ЗЗК (отм.), в това число извършените от производителите действия, водещи до ограничаване на конкуренцията на пазара, както и общата антиконкурентна цел. По възражението, че не е установен негативен резултат върху пазара от съгласуваната ценова политика, следва да се посочи, че при този вид нарушения е важно да се отчете вероятността то да повлияе върху поведението на участниците на пазара, без да е необходимо да е налице реален резултат. Коментарите и обсъжданията в различните им проявни форми относно цените на пазара, проведени между конкурентни предприятия - членове на сдружението, представляват нарушение по чл. 9, ал. 1 ЗЗК (отм.), тъй като са пречка за действието на основния принцип за пазарно формиране на цените. Нарушението по чл. 9 ЗЗК (отм.) не е резултатно, предвид на което липсата на такова не може да бъде обоснована с влиянието на обективни фактори върху цената и за осъществяването му е без значение дали цената на продукта е изпреварваща цената на суровината или не. По отношение на възражението в касационните жалби на "Аерко" ЕООД, ЕТ "Ангел Димитров-Гранит", ЕТ "Долис-Георги Цолов" и "Славяна" АД, че неправилно е прието, че предприятията - участници в срещите, заели пасивна позиция по обсъжданите въпроси, също са субекти на нарушението, обосновано съдът е приел, че тези производители не са се противопоставили на вземаните решения, поради което мълчаливо са се съгласили с тях, поради което те следва да се третират като участници в разследваното споразумение, без значение дали изрично са ги подкрепили. По делото е установено, че предприятията са членове на СПБ, участвали са в неговите заседания и са предоставяли информация, с което са станали съпричастни към съгласуването на цените на съответния пазар. Обстоятелството, че дружествата не са били сред активните и последователни във формирането на общата политика производители и са имали по-малка възможност за влияние върху пазара, е било отчетено при индивидуализирането на размера на наложената санкция. Същите доводи са валидни и по отношение на касатора "Трудово" ЕООД, който твърди, че не е бил конкурент на съответния пазар. Картелът е съвместна дейност на участниците в него и всеки от тях може да играе в него различна роля, определена от специфичните за него обстоятелства. По делото безспорно е установено, че дружеството е участвало в заседания на яйцепроизводителите. Предизвиканият значителен антиконкурентен ефект от съгласуваното поведение на предприятията е с кумулативно проявление в две посоки: нарушаване на ефективния конкурентен процес на хоризонтално равнище (между производителите) и негативно засягане на конкуренцията на вертикално равнище на свързания пазар на необходимата суровина. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, и тъй като в касационното производство не се установиха твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, същото ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,