Решение № 3772 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2014 г.
ВАСIII отделение03.04.2015 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 910 от 19.02.2014 г., по адм. д. № 3906/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3772 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Асенов Ралинов от гр. Септември срещу решение № 910 от 19.02.2014 г., по адм. д. № 3906/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/1090 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С писмото е отказано изцяло подпомагане по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ за 2011 г. в размер на 1014.80 лв. и по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 135.90 лв. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез юрк. Панчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Иван Асенов Ралинов срещу Уведомително писмо № 02-130-6500/1090 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 13/110511/55285 от 13.04.2011 г. С административния акт е отказано изцяло подпомагане по СЕПП в размер на 1014.8 лв. и по СНДП в размер на 135.9 лева. От таблиците в уведомителното писмо е установено, че по двете схеми е приета за недопустима за подпомагане площ в размер общо на 0.76 ха . По делото е установено, че целия заявен за подпомагане БЗС № 66264-1561-2 с площ 0,76 ха е недопустим за подпомагане на основание чл. 43, ал 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като не се стопанисва. От доказателствата по делото не се установява, че заявителят е поддържал заявените площи и да е отглеждал заявените трайни насаждения - черешови дървета. Установено е, че в конкретния случай недопустимите за подпомагане площи са в размер на 20.16%, поради което е отказано подпомагане по силата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009. Съдът е приел заключенията на съдебно-техническата експертиза. В заключение съдът е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и след подробен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи за неоснователност на подадената жалба. Обосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на административният акт. Административния орган правилно е отказал заявените плащания, тъй като неподдържането на площите е над 20 % от заявените, обстоятелство което е безспорно установено по делото. Отказът за подпомагане е на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, във връзка с чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В уведомителното писмо административният орган е изложил правните и фактически основания за постановения отказ, а изводите на съда се основават на доказателствата по делото и заключението на вещото лице. Правилно решаващия състав, е приел че оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и същият е мотивиран. Видно и от заключението на съдебно-техническата експертиза, недопустимата за подпомагане площ е в размер на 20.16 % от заявените площи. Процесният имот е бил заявен като засаден с черешови насаждения, но от представените орто фото карти, теренна проверка и от извършената експертиза по делото е установено, че към релевантния за спора момент през 2011 г. имота не е бил реално засаден с трайни насаждения - черешови дървета. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и в съответствие с приложимата норма на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Приложената от касационния жалбоподател фактура от 20.02.2011 г. за закупен овощен посевачен материал - череши, не може да промени изводите на съда, тъй като по делото безспорно е установено от другите събрани доказателства, че върху процесният БЗС 66264-1561-2 с площ от 0.76 ха не се установяват трайни насаждения. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Съдът подробно и обосновано е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,