Решение № 1284 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2008 г.

Решение № 1284 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Л. Д. и Д. Л. Я., и двамата чрез адв. Д от АК - В., против въззивно решение на В. окръжен съд № 636 от 8.06.2007 г., постановено по гр. д. № 349/2007 г., с което е оставено в сила решение от 7.12.2006 г. на В. районен съд, постановено по гр. д. № 2033/2004 г., с което са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и уважаване изцяло на предявените ревандикационен и негаторен искове относно процесния недвижим имот. Ответникът по жалбата, "БДЖ" Е. гр. С., П. т. п. гр. В., не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са от В. Л. Д. и Д. Л. Я. от гр. В., в субективно и обективно съединение искове срещу "БДЖ" Е., с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на реална част от имот № 44 по КП на з.о. Прибой от 1996 г., с площ от 1005 кв. м, идентичен на част от имот № 1* по КП от 1960 г., находящ се в землището на кв. "Г.", гр. В., м. "Ф." и за предаване на владението му, както и за премахване на изградените в този имот от ответника четири броя бунгала, всяко едно със застроена площ от 36,45 кв.м. С решение № 2* от 07.12.2006 г., постановено по гр. д. № 2033/2004 г., В. районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че ищците не са могли да наследят процесната реална част от общия си наследодател Л, поради нейното одържавяване и не са материално-правно легитимирани по ревандикационния и негаторния искове. По жалба на ищците, с решение № 636 от 8.06.2007 г., постановено по гр. д. № 349/2007 г. В. окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че тъй като ищците нямат решение за възстановяване собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, издадено от поземлената комисия като единствения компетентен орган, който имот е притежаван от техния наследодател и към момента на колективизацията е имал земеделски характер, същите не могат да се легитимират като негови собственици. Нещо повече, по отношение на този имот е налице потвърден от В. районен съд по гр. д. № 4870/2000 г., 21 с-в, отказ за възстановяване на имота, постановен от П. комисия с решение № 674/09.02.2000 г. като решението на съда е влязло в сила. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предявени са искове, с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС като за уважаване на ревандикационния иск следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. Настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че ищците не са доказали в производството пред въззивния съд, че са собственици на процесния имот в качеството им на правоприемници на общия им наследодател Л, който е притежавал целия терен на имот № 1* по кп от 1960 г., въз основа на оземлителен протокол № 619/28.03.1940 г. на съвета при отдела по поземлена собственост към Министерство на земеделието и държавните имоти. Установено е по делото, че с този протокол е извършено оземляване по Закона за ТЗС и комасация и на Л. В. с имот от 11,3 дка в землището на с. Г., м."М", парцел ****, при посочени граници. Правилен е изводът на въззивния съд, че се касае за земеделски имот към съответния момент/на внасянето му в ТКЗС и др./ и са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като приложението на този закон касае земите, включени в ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации, одържавените земи по чл. 12 от ЗСГ, неправомерно отнетите земи, както и тези безвъзмездно отстъпени на държавата и включени в ДГФ; на възстановяване подлежат и земите, с които са оземлени граждани по ЗТПС от 1946 г., както и увредените земи, съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗСПЗЗ. В тази връзка правилно съдът е приел, че собствеността върху процесния имот е обусловена от факта на възстановяването му с решение на ОбСЗГ (ПК), което има конститутивно значение, предвид на земеделския му характер към момента на колективизацията. Този характер на процесния имот се извежда от факта, че е бил предмет на оземлителна процедура през 1940 г. и по естеството си е представлявал обработваема земя, както е бил заявен от касатора пред ПК за възстановяване - като "нива" в м. "М". Последващата му промяна, включително включването му в ДГФ, както и в строителните граници, отчуждаване и т. н., каквито възражения са релевирани в касационната жалба, е без значение за реституцията по ЗСПЗЗ. В тази връзка правилен е изводът на въззивния съд, че ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като не разполагат с решение за възстановяването му от пк. Напротив, в случая е налице потвърден от В. районен съд по гр. д. № 4870/2000 г., 21 с-в, отказ за възстановяване на имота, постановен от П. комисия с решение № 674/9.02.2000 г. С оглед на изложеното, правилен е изводът на въззивния съд, че иска по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на материалноправна легитимация на ищците - касатори. Тъй като искът по чл. 109 ЗС за премахване на изградените от ответника бунгала в имота, е обусловен от уважаване на ревандикационния иск, то и този иск също следва да бъде отхвърлен, до който извод правилно е стигнал въззивният съд в обжалваното решение. Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон - чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,