Решение № 1606 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2008 г.

Решение № 1606 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Никома" ЕООД срещу Решение № 294/26.03.08 г. по адм. д. 270/08 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за дерегистрация № 220990070002466/12.07.07 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърден с Решение № 1743/22.10.07 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите, гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централно управление на Националната агенция за приходите, гр. София ( Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 294/26.03.08 г. по адм. д. 270/08 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на "Никома"ЕООД срещу акт за дерегистрация № 220990070002466/12.07.07 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърден с Решение № 1743/22.10.07 г. на Д"ОУИ". Административният съд е приел, че при издаване на оспорения акт са спазени предвидените в закона общи и особени изисквания за форма, както и приложимите данъчнопроцесуални норми. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 176 от ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред; 3. системно не изпълнява задълженията си по този закон; 4. има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. С посочени като влезли в сила ДРА № 73/14.05.05 г. и., ДРА № 4130/30.12.05 г. и РА № 2751/5.02.07 г. са установени като дължими от "Никома"ЕООД данъчни задължения в общ размер на 402 219, 51 лв. и лихви. Наличието на този размер на данъчни задължения не е оспорено при разглеждане на спора пред административния съд. По делото липсват доводи и относно наличието на активи, надхвърлящи стойността на неизпълнените данъчни задължения. За първи път в касационната жалба се прави фактически довод, че данъчните актове, с които са установени цитираните задължения, не са влезли в сила, но не са представени доказателства за тяхното обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК касационната инстанция намира, че направеното възражение чрез нови фактически твърдения относно установени и неоспорвани факти пред първата инстанция не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице предпоставката на чл. 176, т. 4 от ЗДДС. Като е достигнал до същия правен извод административният съд е постановил законосъобразно съдебно решение. Касационната инстанция намира, че при наличието само на една от предвидените в чл. 174 от ЗДДС хипотези е налице законно основание за постановяване на акт за дерегистрация по ЗДДС на данъчния субект, поради което останалите доводи на касатора относно липсата на предпоставките на чл. 176, т. 1 от ЗДДС следва да бъдат обсъждани само за пълнота на изложението, но не могат да се отразят на крайните изводи за законосъобразност на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата против акта за дерегистрация по ЗДДС. Касаторът се позовава на разминаване между посочения адрес в акта за регистрация и действителния му данъчен адрес, което не представлява нарушение на закона, а техническа грешка. Видно от доказателствата, представени като част от административната преписка, данъчните органи са извършвали проверка на действителния актуален адрес на дружеството : гр. София, ул. "Момина клисура", бл. 105, вх. А, ет. 4, ап. 10 и не са намерили негов представител т. е. налице са фактите, визирани в чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде спряно производство до приключване на наказателно производство, за наличието на което е представено удостоверение от СГП. Извършената от административният съд преценка относно липсата на данни за преюдициално наказателно производство е правилна. Твърдението за наличие на извършени престъпления от определени физически лица не е достатъчно да се приеме, че наказателното производство за тяхното установяване е от значение за законосъобразността на административния акт за дерегистрация по ЗДДС. По делото няма данни, че ако бъде доказан състав на престъпление в наказателното производство ще се установят относими към настоящия спор факти. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира допуснати нарушения на материалния закон, поради което и като намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на допуснати процесуални нарушение, следва при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде оставено в сила. Ответникът не е направил разноски в настоящото производство, не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,