Решение № 5560 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2009 г.

Решение № 5560 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Тодор Станиславов Деянов срещу Министерски съвет на РБ /МС/, Министерство на външните работи /МВнР/ и Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/ за следните искови претенции, предявени първоначално:

1. Да се осъдят всичките трима ответници за сумата общо от 165000 лв., за периода от 22.08.2005 г. до 22.09.2006 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, както следва: частичен иск от 1800 лв. от цялата сума от 75 000 лв. за незаконно бездействие на тримата ответници за това, че не са съдействали във връзка с упражняване на родителските права на лицето изразяващи се в отказ да предприемат конкретни действия по обезпечаване на финансови средства за разпознаване на детето. Неизползване на задължението по чл. 11 от КПД, както и неизпълнението на МС целево да отпусне нужните средства или чрез оползотворяване на конкретни суми от бюджетния излишък за 2005 г. и за 2006 г. частичен иск от 1800 лв. от цялата сума от 90 000 лв. за незаконно бездействие на тримата ответници за това, че не са съдействали на родителските права на лицето изразяващи се в това, че не са наели детективска агенция с цел откриване на Съвестин чрез отпускането целево на необходимите средства или чрез оползотворяване на конкретни суми от бюджетния излишък за 2005 г. и за 2006 г.

Претендира се и законната лихва върху присъдените суми, от посочените дати до окончателното им изплащане.

1. Да се осъди МС да заплати сумата от общо 170 000 лв. за периода от 22.08.2005 г. до 22.09.2006 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на ищеца и неговия отвлечен син - Съвестин Тодоров Деянов, както следва:

2.1. частичен иск от 600 лв. от цялата сума от 30 000 лв., за незаконното бездействие на МС за това, че не е изпълнил задължението си по § 1 и § 2 от ЗБТХ да актува в проектобюджета за 2005 г. или за 2006 г. необходимите бюджетни средства за дейностите по чл. 15 и чл. 16 от ЗБТХ,;

2.2. частичен иск от 600 лв. от цялата сума от 90 000 лв. за незаконно бездействие на МС следващо от изпълнение на задължението по чл. 47 от Конституцията на РБ и Конвенцията за правата на детето - чл. 5, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 18, ал. 2 - за необходимото съдействие за оказване на помощ на родителите за нормално отглеждане на техните деца, изразяващо се в отказ да се прояви "елементарно съчувствие и хуманизъм", отказ "да се приеме и изслуша" ищеца от един от членовете на МС;

3.3. частичен иск от 600 лв. от цялата сума от 50 000 лв. за незаконно бездействие, изразяващо се в това "да предприеме нужното по чл. 138, ал. 2 от ЗМВР, както и да бъдат използвани службите на разузнаването и контраразузнаването", с което е унищожен и доунищожен всякакъв шанс за разпознаването на детето.

Посочва се, че ответникът с изразените три бездействия е довел до невръщането на детето и с това е причинил на ищеца мъка, стрес и продължаващи болки.

Претендира се и законната лихва върху присъдените суми, от посочените дати до окончателното им изплащане.

Общата претенция е в размер на 335 000 лв., от които по посочения ред са предявените частични искове в общ размер на 5400 лв., което е посочено като цена на иска.

С молба от 25.06.2007 г. ищецът е уточнил, че по отношение на първата претенция по отношение на тримата ответници - бездействието се изразява в отказ и неизвършване през 2005 г. и 2006 г. на действия по съдействие във връзка с упражняване на родителските права на лицето по разпознаването на детето, като същото е посочено и за втората претенция относно ненаемането на детективска агенция.

Само по отношение на ответника МС е посочено, че не е изпълнил задължението си § 1 и § 2 от ЗБТХ да актува в проектобюджета за 2005 г. или за 2006 г. Относно периода се сочи, че същият обхваща ново бездействие, какъвто период не е могъл да се предяви пред СРС. С протоколно определение от 3.04.2008 г. са приети за разглеждане предявените искове от ищеца в пълен размер.

С протоколно определение от 9.02.2009 г. Административен съд София град, пред който първоначално е започнало производството, е прекратил производството в частта му срещу ответниците - Министерство на външните работи на Република България и Държавна агенция за закрила на детето поради отказ на ищеца.

Предмет на разглеждане по делото е само искът срещу Министерски съвет общо за сумата от 170 000 лева.

Ответникът - Министерски съвет на Република България в писмено становище твърди, че искът е неоснователен, за периода, визиран от ищеца същият не е депозирал искане за осигуряване на средства и не е ясно какво е противоправното бездействие.

Представителят на ВАП изразява становище за основателност на иска.

Като събра и обсъди всички представените по делото доказателства, в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна.

Производството за обезщетения е уредено в АПК - глава единадесета, в която е уреден редът за разглеждане на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В случая от ищеца се претендират неимуществени вреди, произтичащи от неоснователно бездействие на Министерски съвет на Република България (МС) за периода от 22.08.2005 г. до 22.09.2006 г., като в същото производство се оспорва и твърдяното бездействие на МС.

Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК се допуска съединяване на контролно-отменително съдебно производство по оспорване на административен акт с иск за присъждане на обезщетение за вземане, което не е станало изискуемо към момента на сезиране на съда. Както с исковата молба, така и в хода на съдебното производство ищеца твърди, че претърпените вреди са в причинна връзка с незаконно бездействие на орган на централна администрация - Министерския съвет на Република България. Поради това не може да се приложи изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК за предварителна отмяна на административен акт като абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на иска. Законодателят е предвидил възможност за предявяване и разглеждане на исковете за обезщетение, когато те са причинени от незаконни действия или бездействия на администрацията, като в този случай сезираният съд преюдициално се произнася по незаконосъобразността на действието или бездействието.

Предвид заявените фактически основания и искането съдът квалифицира претенцията по чл. 203 АПК във вр. чл. 1 ЗОДОВ, а именно осъдителен за заплащане на неимуществени вреди поради незаконосъобразно бездействие от страна на централен орган на изпълнителната власт - МС на РБ при изпълнение на административна дейност.

Наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има отношение към основателността на съдебното производство на основата на съществуващата по принцип функционална връзка между нуждаещото се от защита материално право и правото на иск. Исковият процес започва с твърдението на ищеца в исковата молба, че спорното право съществува. В случая ищеца твърди, че е претърпял вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни бездействия на административния орган - МС, че има фактическо бездействие на задължения, които са уредени в чл. 4 (2), чл. 5, чл. 7, чл. 14, чл. 25 (5), чл. 26 (1), чл. 30, чл. 45 и чл. 47 (1) и (4), чл. 105, чл. 76 (2), чл. 106, чл. 108, чл. 109 и чл. 114 от Конституция на Р. България (КРБ); Чл. 45 и чл. 42 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД); чл. 4 от ГПК; Чл. 1, чл. 6, чл. 9, чл. 10, чл. 13 от Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС); Чл. З, чл. 4, чл. 8, чл. 11, чл. 35, чл. 5, чл. 7, чл. 9, чл. 18 / 2 от Конвенция на ООН за правата на детето (КПД);

Глава Пета на Конституцията определя Министерския съвет като орган с обща компетентност и му възлага функцията да ръководи и да осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите на страната. Изпълнявайки възложените му от Конституцията и законите правомощия Министерският съвет е упражнил правото си на законодателна инициатива, инициирал е конституирането на компетентни административни органи и е създал необходимата законова и подзаконова нормативна база, за гарантиране извършването на конкретни действия, осигуряващи реална закрила на правата на децата и семейството.

Позоваването на Конституцията, Европейската Конвенция за ЗПЧОС, Конвенцията на ООН за правата на детето и др. би могло да е правно основание само доколкото тези обществени отношения не са уредени в българското законодателство и/или е налице уредба, която им противоречи.

За пълнота, съгласно цитираната от ищеца разпоредба на чл. 8/2 от Конвенцията за правата на детето гласи - "Когато едно дете е незаконно лишено от някои или от всички елементи на неговата самоличност, държавите - страни по конвенцията, предоставят подходяща помощ и закрила с оглед възстановяване на неговата самоличност във възможно най-кратък срок". Този текст задължава държавата да извършва действия по издирване на деца, но не определя конкретни задължения за Министерския съвет или неговата Администрация. В изпълнение на тази разпоредба Министерски съвет (и Администрацията на Министерски съвет) действат в рамките на предоставената си оперативна самостоятелност. При липса на установена от правото обвързана компетентност на административния орган, актовете и действията му могат да бъдат проверявани единствено по отношение на тяхната целесъобразност, но не по отношение на тяхната законосъобразност. Действията (или бездействията) на Министерския съвет в конкретния случай могат да бъдат разглеждани единствено като повече или по-малко полезни, но поради липсата на обусловена от правото причинно-следствена връзка, те не могат да доведат до незаконосъобразно поведение, причиняващо вредни последици.

От доказателствата по делото се установява, че в процесния период не е постъпвало искане по реда на Закона за държавния бюджет за осигуряване на средства за българските посолства в Германия, Италия, Франция, ЮАР, Канада, САЩ, Австралия, Гърция, Турция, Швеция, Иран и Израел за публикуване на двете снимки на Съвестин - от 2005 г. и актуализирана снимка по електронен път към 2007 г. или наемане на детективска агенция при необходимост от страна на Министерство на вътрешните работи, от Министерство на външните работи, от Министерство на труда и социалната политика, от Държавна агенция за закрила на детето /второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МТСП/, от Министерство на финансите, от Министерство на правосъдието, за да е основателно твърдението за бездействие от страна на МС, за същото като доказателство по делото е приложено писмо от Главния секретар на Министерския съвет.

В процесния период, видно от приложените по делото писма, Администрацията на Министерския съвет е предприела действия и взела становища, по внесените от страна на Тодор Деянов искания и е съдействала на лицето, в рамките на своите правомощия.

След анализа на цитираните норми се налага извода, че в нито една от тях на Министерския съвет като колективен административен орган или длъжностни лица при Министерския съвет не вменено конкретни нормативни задължения спрямо всички аспекти на ищцовата претенция.

Задълженията като дължими фактически действия на конкретния административен орган, следва да не са абстрактно, а конкретно регламентирани в Конституцията, законовите и подзаконовите нормативни актове, за да е възможно да се отграничи кога тяхното неизпълнение влече последиците на отговорността па чл. 1 от ЗОДОВ. В този аспект включването или не на целеви извънредни разходи в държавния бюджет не е административна (властническо-разпоредителна) дейност на Министерския съвет, поради което не попада в хипотезите на чл. 1 ЗОДОВ.

Във връзка с наведените в исковата молба доводи следва да се отбележи, че не би могло да се възприеме застъпеното от ищеца схващане, че всяко неизпълнение от административен орган, представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приложимата нормативна уредба не съдържа легално определение на понятието "бездействие", поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път, като неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършването на такива. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на действия, които не са му вменени нормативно като задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаването на административен акт. Такова задължение ще е налице в случаите като процесния, в които административен орган е сезиран, но не дължи извършване на действия във вид и начин като изрично посочените от ищеца. Следователно, противно на наведените от ищеца доводи, непроизнасянето или по-скоро неизвършване от ответника на желаните от ищеца действия не представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК при празноти субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност (което се установява от съда, пред което е предявен искът за обезщетение, съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК); 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Предвид горното, съдът разгледа всички елементи на фактическия състав на отговорността. Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на ответника, следва да се приеме, че причинна връзка също не е налице.

Поради това при не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред, тъй като не е налице една от кумулативно дадените предпоставки от елементите на посочения фактически състав за уважаване на иск за присъждане на неимуществени вреди, предявен на посоченото правно основание.

Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размера на претендираните вреди.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ, ищецът следва да заплати държавна такса при отхвърляне на иска в размер на 10 лева, съгласно чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Върховният административен съд - Трето отделение