Решение № 1863 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2008 г.

Решение № 1863 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ). Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Велико Търново, подадена чрез старши юрисконсулт Борислав Борисов, против Решение № 339/26.09.08 г., постановено по адм. дело № 573/2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена Заповед № 437/30.06.08 г. на едноличния административен орган - касатор, потвърдена с Решение № 80-0029/16.07.08 г. на директора на РД "СП" гр. В. Търново, с която е отказано отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги за детето Таня Алиева Кямилова по подадена молба-декларация от Али Кямилов Шюкриев - негов баща, а делото е върнато като преписка на директора на "СП" гр. В. Търново за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че то е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 42, ал. 2, т. 4 и на чл. 42г, ал. 1 и ал. 2 от ЗИХУ, преценени в тяхната правнологическа връзка с разпоредбите на чл. 28 ал. 1, ал. 3 от ППЗИХУ. Настоява се за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отхвърли първо началната жалба срещу административния акт, обективиращ отказ за отпускане на интеграционна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги на детето Таня Алиева Кямилова. Ответникът по касация - Али Кямилов Шюкриев от гр. Велико Търново, като законен представител на детето с трайни увреждания, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да уважи жалбата срещу Заповед № 437/30.06.08 г. на директора на Д "СП" гр. В. Търново, потвърдена с Решение № 80-0029/16.07.08 г. на директора на РД "СП" гр. В. Търново, с която е отказано отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги за детето Таня Алиева Кямилова, Административният съд гр. Велико Търново е приел, че индивидуалният административен акт - предмет на съдебния контрол, е издаден в противоречие с материално правните разпоредби на чл. 42, ал. 2 т. 4, във връзка с чл. 42г ал. 2 ЗИХУ и чл. 28, ал. 3 ППЗИХУ. Извел е извод, че престоя на един придружител с 5-годишното дете, на което ТЕЛК за очни болести при Университетската болница гр. Плевен е определила 100% трайно намалена възможност за социална адаптация (ТНВСА), с право на чужда помощ, поради отлепяне и разкъсване на ретината и на двете очи, не е част от самата медицинска дейност по рехабилитация и е незаконосъобразно да се приема, че клиничната пътека № 240 покрива тези разходи. Развил е съображения, че поради установената слепота на двете очи, специализираната ТЕЛК е определила срок за чуждата помощ - до навършване на 16 години, като е съобразил тежестта и на всички съпътстващи заболявания, както следва: детска церебрална парализа (ДЦП), спастична левостранна хемипареза, тежка степен на умствена изостаналост и др., които в съвкупност, заедно с 5-годишната възраст на детето, обективно изключват възможността то да бъде лекувано по КП № 240 "физикална терапия и рехабилитация при ДЦП" на НЗОК, без придружител. В заключение е приел, че интеграционната добавка по чл. 42, ал. II, т. 4 ЗИХУ не изключва едновременното ползване на медицинска помощ от същия вид (рехабилитационни услуги по смисъла на чл. 15, ал. II ЗИХУ), а напротив - предполага получаването на такава, която има предназначение да допълни собствените доходи (малолетното дете няма такива) и да покрие допълнителните разходи. Установените разходи по делото, представляват платени такси за престой на един придружител, който е баща на детето и негов личен асистент по НП "Асистенти на хора с увреждания", видно от приложената Фактура № 5095/17.06.2008 г., издадена от "специализираната болница за активно лечение по детски болести" ЕАД гр. София, Рехабилитационно отделение за детска церебрална парализа (ДЦП) гр. Банкя, където не се спори, че е проведено лечението в периода: 16.06.08 г. - 25.06.08 г. по медицинско направление № 1728/27.06.08 г. При изграждането на крайния решаващ извод първоинстанционният съд се е позовал и на специалната норма на чл. 42г, ал. II ЗИХУ, която обсъжда "разходите за един придружител", при осъществени елементи на фактическия състав на ал. I от същия законов текст. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение на АС гр. В. Търново за съответно на установените по делото факти и закона, като споделя правните изводи, изградени след логическото и систематично тълкуване на приложимите в случая материални норми. Правилно е осъществен съдебния контрол, предвид императивната разпоредба на чл. 168, ал. I, във връзка с чл. 146 АПК, като по отношение на конкретния спорен предмет - ползвана ли е интеграционната добавка на друго правно основание по смисъла на чл. 28, ал. III ППЗИХУ, съдът е извел законно съобразен извод, че не е, което е обосновало отменителния резултат по делото. Административното производство е започнало по подадена молба-декларация вх. № 437/27.06.08 г. от ответника по касация, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Таня Алиева Кязимова с определена 100% ТНВСА и право на чужда помощ, видно от ЕР на специализирана ТЕЛК за очни болести гр. Плевен № 2676/8.06.08 г. Баща е на три деца, две от които са близначките Таня и Виктория Кямилови - родени недоносени и впоследствие разкрили клиника на тежки увреждания на централната нервна система - ДЦП, трайни увреждания на очните и слухови нерви, тежка умствена изостаналост. С оглед на така установеното здравословно състояние на детето Таня е проведено поредно рехабилитационно медицинско лечение в ДСБАЛДБ ЕАД гр. София; РО за ДЦП гр. Банкя през периода 16.06.08 г. - 25.06.08 г. (10 дни) по медицинско предписание № 4728/27.06.08 г. Лечението на детето е проведено по клинична пътека № 240 "Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа (ДЦП)", като е придружавано от баща му (негов личен асистент по НП "Асистенти на хора с увреждания"). Удостоверените по делото разходи в размер на 70.00 лева с ф-ра № 5095/17.06.08 г., издадена от ЛЗ, изпълнител на лечението, представляват претендирания размер на интеграционната добавка, който е в законоустановените граници с нормата на чл. 28, ал. II ППЗИХУ. Спорният въпрос в административното производство, пренесен и в съдебното, е свързан с наличието на право пораждащите предпоставки и липсата на правоизключващи такива, за получаване на интеграционната добавка. Административният орган (настоящ касатор) счита, че получаването на помощта "медицинска рехабилитация" по КП № 240, заплатена изцяло от НЗОК на изпълнителя на рехабилитационните услуги, има характер на правоизключващо обстоятелство по смисъла на чл. 28, ал. III ППЗИХУ, което е обосновало неговия отказ. Това становище е прието от първоинстанционния съд за несъответно на закона с подробно изложени мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Целите на ЗИХУ, прогласени в чл. 2 от с. з., се свързват с осигуряване на равни условия на хората с увреждания; подкрепа на инвалидите и техните семейства; грижи за тяхната социална адаптация и равни възможности за упражняване на правата им. Нормата на чл. 15, ал. I ЗИХУ изрично регламентира правото на лицата с увреждания на медицинска и социална рехабилитация, като ал. II дава и легалната дефиниция на понятието "медицинска рехабилитация", покриваща се като обем и вид дейности с установените по делото от Епикриза от 26.06.08 г.; ИЗ № 2799/ 168 и Проследяване на психическото състояние на болното дете от 25.06.08 г. При съобразяване с определенията на § 1 т. 2 и т. 5 от ДР ЗИХУ, следва да се приеме, че в случая са осъществени предпоставките, предвидени в закона за пораждане на правото на интеграционната добавка по чл. 42, ал. II т. 4 ЗИХУ, тъй като: детето Таня Кямилова е с призната 100% трайно намалена възможност за социална адаптация от орган на медицинската експертиза, с право на чужда помощ; нуждае се регулярно от медицинска рехабилитация при наличие на медицинско предписание от лекар специалист; такава ефективно е проведена в периода 16.06.08 г.-25.06.08 г. (10 дни) в "специализирана болница за активно лечение по детски болести" ЕАД гр. София; Рехабилитационно отделение за ДЦП гр. Банкя; 5-годишното дете с детска церебрална парализа, слепота и в двете очи и тежка умствена изостаналост, е било придружавано от своя баща (негов личен асистент), тъй като е изначално ясно, с оглед заболяванията и възрастта на детето, че неговото съществуване без чужда помощ е немислимо, а на специализирано рехабилитационно лечение, без придружител, то не може изобщо да бъде подложено. Според чл. 15, ал. II ЗИХУ "медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мулти дисциплинарни екипи при условията и по реда на ЗЛЗ и ЗЗО. . . " Законът за здравното осигуряване ни дава понятието за задължително осигурените лица в НЗОК, като осигуряването на детето Таня е за сметка на републиканския бюджет (чл. 40, ал. III, т. 1 ЗЗО). Правата й, по силата на чл. 34, ал. II, т. 1 ЗЗО, са възникнали от датата на нейното раждане и съобразно чл. 35, т. 1 ЗЗО, тя има право да получи медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Разпоредбата на чл. 45, ал. I ЗЗО.