Решение № 5192 от 17.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ш. Кьок, гражданин на Република Турция, подадена чрез упълномощен адв. Т. Илиев от Адвокатска колегия - София срещу решение 7047 от 23.11.2022 год., постановено по адм. дело 8112/2022 год. на Административен съд - София - град, с което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлена жалбата на касатора против решение 4599/27.05.2022 год. издадено от заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата по делото. Счита, че съдът не е преценил специфичните особености на конкретната бежанска история, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага тезата, че решението е неправилно, защото е нарушен материалния закон. Счита, че обжалваното решение и административният акт са немотивирани, тъй като по делото са налице данни на актове на насилие към лица свързани с движението ФЕТО, което правителството на Турция приема за терористична организация за което твърди, че е задържан и осъден през 2016 год. за предполагаемо членство/връзки с въоръжена организация. Твърди, че при евентуално връщане в Република Турция животът и здравето му са в сериозна опасност. Претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него да съдът да постанови друго с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно решението на заместник председателя на ДАБ при МС с което е отказано на касатора за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател Ш. Кьок, редовно призован, явява се лично и чрез процесуалния си представител адв. Т. Илиев който заявява становище с което поддържа жалбата по наведените доводи за незаконосъобразност на решението първоинстанционния съд. Представя писмени бележки. Ответникът заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Ханджиева, която пледира за оставяне в сила решението на Административен съд - София - град, като правилно и законосъобразно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора, тъй като съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност, взел е отношение по възраженията и обосновано приел, че оспорването е неоснователно. Според участващия по делото прокурор по отношение на кастора не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитерен статут съгласно чл. 8 ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Излага съображения, че с приложената по делото справка ЦУ-277/31.03.2023 г. на ДАБ, Дирекция Международна дейност , касационния жалбоподател и молител в адвминистративното производство не може да бъде причислен към 3-7 ниво на участие, според класификацията на 16-та колегия на Конституционния съд на Република Турция, където е посочено които лица подлежат на наказателно преследване.В тази връзка и след изяснения статут на молителя, същия работи извън държавния и управленски сектор за които се твърди, че са преследвани от държавата. Същия има малък бизнес и няма влияние върху големи групи хора поради което кандидатът за статут не е от категорията на рисковите за преследване. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна в срока, посочен визиран в в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 7047 от 23.11.2022 год., постановено по адм. дело 8112/2022 год. на Административен съд - София - град, е отхвърлена жалбата на Ш. Кьок против решение 4599/27.05.2022 год. издадено от заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с което поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат първоинстанционния съд е приел за установено, че жалбоподателят е напуснал Република Турция през 2021 г. и е преминал границата като се укривал в автомобил, който при извършената щателна проверка на граничния контролно пропускателен пункт Капитан Андреево на Република България е бил открит и задържан от българските гранични власти. Подал е молба за предоставяне на международна закрила едва на 01.11.2021 г., като е мотивирал молбата си за закрила с това, че е осъден по политически причини, единствено заради критики към властта. Установено е, че молителят е заявил, че като едноличен търговец на семейна фирма за кетъринг, която ежедневно е снабдявала пет хиляди работници от фабрики в промишлената зона на град Ескишехир. Симпатизирал е на управляващата партия в Турция, без да е неин член и винаги подкрепял политиките й, освен в три пъти когато публично е изразил в социалните мрежи неодобрението си относно управлението на страната. Заявил, че като известен бизнесмен в града е мотивирало някои от неговите конкуренти в бизнеса да докладват на властите за негативните изказвания и поради това, на 16.04.2016 год. бил арестуван / преди опита за преврат в Турция, на 15.07.2016 год./ и освободен след 10 месеца поради липса на доказателства. Изложил е оплаквания, че след пет години от освобождаването му от затвора на 15.02.2017 год. е постановено първото съдебно решение с което е осъден и наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което наказание след обжалването на решението, с решение от 2019 год. срока на наложеното наказание е намалено в срок от шест години. Твърдял е, че с решение от м. юни 2021 г. на Върховния съд е потвърдил това решение с изменения размер на наложеното наказание. Поради това, че неговият адвокат го уведомил, че е възможно да бъде задържан за изпълнение на наложеното му наказание което решил да напусне територията на Турция и да се установи в Република България мотивиран от членството на страната на Европейския съюз. При тези данни, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт, като е преценил, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ председателят на агенцията. Констатирано е, че при постановяването на акта е спазена предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В мотивите на съдебното решение е счетено, че в процедурата пред адм. орган не са нарушени изискванията на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ, както и е приложена правилно материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд София град правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В настоящата хипотеза чужденецът посочва, че е осъден по политически причини, единствено заради критики към властта, но тези оплаквания са останали неподкрепени с факти и недоказани. Касаторът не е установил твърденията си за членство или сътрудничество във въоръжената терористична организация ФЕТО /Фетулахистка терористична организация/, която е определена като организирала опита за преврат. Правилно административният съд е приел, че спрямо касатора не се установява да е било осъществено политическо преследване и/или други действия застрашаващи живота или нарушаващи неговите права. Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че чужденецът е напуснал страната по произход преди да използва всички законови средства за защита срещу отправените му обвинения. Видно от представената по делото справка ЦУ-277/31.03.2023 г. на ДАБ, Дирекция Международна дейност в случаи на предполагаеми нарушения на правата на човека задържаните имат право да подадат жалба директно до Конституционния съд, докато се водят наказателните им дела, което теоретично позволява по-бърз и опростен преглед от по-високо ниво на предполагаеми нарушения на правата на човека в обжалваните съдебни решения. Предвид това, че Република Турция е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание, както и допълнителните протоколи към двете конвенции, граждани на Турция които са изчерпали всички вътрешни средства за защита, имат право да подадат жалба пред Европейския съд по правата на човека. Правилно първоинстанционния съд е приел, че не могат да бъдат кредитирани твърденията на кандидата, че бил съпричастен към действия против официалната власт след като е обсъдил представените по делото присъди в които обосновано е изложил съображения, че в решението на Върховния съд на Република не се съдържа името на Ш. Кьок, поради което е извел, че неможе да бъде достоверно твърдението, че осъдителната присъда е потвърдена от третата съдебна инстанция. Видно от противоречивите твърдения в проведените интервюта с касатора и доказателствата по делото, се установява противоречия по отношение периодите в които са се случили изложените обстоятелства обосноваващи твърденията за опасения да бъде подложен на преследване и насилие. В случая касационният жалбоподател развива тезата за страх от преследване поради политическо мнение и/или убеждение, без да конкретизира в какво се състои заявените от него политически причини и критики към властта. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Законосъобразни са изводите на Административен съд София- град, че няма основания за предоставяне на хуманитарен статут на Ш. Кьок по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Липсват твърдения от страна на касатора, че го грозяло смъртно наказание или екзекуция , съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид обстоятелствата от бежанската му история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му.Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Неоснователни са твърденията на касатора, че административният съд не е изследвал всички относими факти, документи, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. МД-202/29.03.2022 г. относно актуалната обстановка в Република Турция. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, който извод не се опровергава и от приетата като доказателство в касационното производство Справка с вх. ЦУ 277/31.03.2023 г. за актуалното положение в Република Турция, от която справка може да се формира заключение, че жалбоподателят има минимални лични причини да се страхува от нивото на общо насилие в Турция, което не е изключително тъй като съгласно класификацията на Върховния съд на Република Турция, касационния жалбоподател не попада към 3-7 ниво на участие с движението [наименование]. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,