Решение № 9144 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2017 г.

Решение № 9144 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. Ф., гражданка на Гана, родена на 14.06.1993 г., срещу решение № 341 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 772/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № УРИ: 5396ОЧ-56 от 26.11.2016 г. на ВПД заместник - началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) П. за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР, за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата на Р. България, но не повече от 6 месеца. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, изразяващо се в необсъждане на възражението на жалбоподателката, че заповедта за принудителното настаняване е издадена в нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Посочва се, че към момента на принудителното й настаняване в СДВНЧ, касаторката е била в напреднала бременност, поради което е била "уязвимо лице" по смисъла на чл. 3, § 9 от Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Счита се, че съдът не е съобразил фактите, настъпили по време на съдебното производство и приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди се, че чужденката не е била изслушана преди задържането й в СДВНЧ, а едва след това, което представлява нарушение на чл. 34, ал. 4 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 44, ал. 12 от ЗЧРБ, тъй като А. Ф. е подала първоначална, а не последваща молба за закрила. Иска се отмяната на обжалваното решение. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 - принудително отвеждане до границата и кумулативно наличие на опасност от укриване на чужденката, които дават основание за налагане на принудителната административна мярка. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена при посочване на фактическите и правни основания за издаването й, мотивирана е с това, че лицето е с неустановена самоличност и съществува реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта. Решението е правилно. За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил, че А. Ф. е задържана на 25.11.2016 г. на ЖП гара с. К., общ. П., при извършена паспортна проверка от служители на ГПУ - П. на пътниците в международния пътнически влак, пътуващ от Р. България за Р. Гърция. При проверката чужденката е представила валиден паспорт, издаден на друго лице. Самоличността й е установена по заявени от нея данни. Издадена е заповед за налагане на ПАМ по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ - за принудително отвеждане до границата на Р. България. От административния орган е прието, че с оглед липсата на документи за самоличност и фактите по задържането й, съществува реална опасност да се укрие и да възпрепятства изпълнението на наложената мярка принудително отвеждане до границата. Съгласно чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 от същия закон, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6. Правилно е прието от съда, че съдържащите се мотиви в акта от фактическа страна, че лицето е с неустановена самоличност и съществува реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата представляват основанието, което административният орган е приел за налично и от тях може да се установи една от предвидените предпоставки в закона за налагане на мярката - опасност от укриване. Обосновано е прието, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед към този момент е в съответствие с материалния закон. Включеното в националната правна норма основание - неустановена самоличност, не фигурира като самостоятелно основание в разпоредбата на чл. 15, § 1 Директива 2008/11/ЕО, но в случая неустановената самоличност не е единствената причина за постановеното задържане, а е един от фактите, които в съвкупност с другите установени обстоятелства, са дали основание на органа да направи обоснован извод, че е налице опасност от укриване. Съдът е преценил, че са отчетени от органа обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като продължителността на пребиваването в страната, тъй като чужденката е задържана непосредствено при опит да напусне страната, като не е удостоверила влизане в страната по установения ред, легитимирала се е с чужд паспорт, не притежава средства за издръжка и адрес в страната, на който да пребивава, липсва социална среда, на чиято помощ да разчита. Наличието на производство по ЗУБ е последващ издаването на процесната заповед факт. Наистина първоинстанционният съд не е обсъдил един от основните доводи на касаторката за незаконосъобразност на заповед УРИ: 5346ОЧ-56 от 26.11.2016 г., а именно че заповедта за принудителното настаняване е издадена в нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, поради обстоятелството, че към този момент тя е била уязвимо лице по смисъла на чл. 3, § 9 от Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г., а именно - била е бременна. Безспорно това обстоятелство прави г-жа Ф. уязвимо лице, но видно от документите към административната преписка по издаване на процесната заповед, за него не са били налице данни към момента на издаването й. Липсват данни, че чужденката го я заявила при проведената с нея беседа при задържането й, за да бъде съобразено при издаването на заповедта. Липсва и забрана, както в ЗЧРБ, така и в Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г. за задържане с цел извеждане на такива лица. При евентуалното им задържане към тях безспорно следва да бъде приложен индивидуален подход, като се отчете положението им и здравословното им състояние и им бъдат осигурени подходящи условия. Не отговаря на фактите по делото твърдението в касационната жалба, че чужденката не е била изслушана преди задържането й в СДВНЧ, а едва след това, което представлява нарушение на чл. 34, ал. 4 от АПК. Първоинстанционният съд е посочил, че е проведена беседа с нея след задържането й от граничните власти, а не след издаването на процесната заповед и задържането й в СДВНЧ. След като имената й са установени след извършена беседа с нея и са вписани в процесната заповед, то е нелогично да се твърди, че е задържана в СДВНЧ преди това. Съдът се е съобразил с фактите, установени към момента на издаването на заповедта, а впоследствие настъпили обстоятелства, като подадената молба за закрила по ЗУБ, имат значение при преценката за наличие на основание за прекратяване на принудителното настаняване в СДВНЧ, поради промяната на правния й статус от незаконно пребиваващо в страната лице, на лице, търсещо закрила. Доводите, изложени в касационната жалба в тази насока се явяват неоснователни. В случая не се е твърдяло от страна на жалбоподателката и не се установява, че може да се приложи ефективно друга, достатъчна, но по-лека принудителна мярка и е налице опасност от укриване. Няма данни чужденката да има друга възможност за легално пребиваване в страната, при което да може да се наложи по-лека принудителна мярка. От данните по делото е видно, че към момента на издаване на процесната заповед тя не пребивава законно в страната, няма установено местоживеене, средства за издръжка, няма социална среда, на чиято помощ да разчита. С оглед на това други, по-леки принудителни мерки като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, престой на определено място или друга мярка биха били неефективни най-малкото поради невъзможност да бъдат изпълнени. Следователно в конкретния случай, спрямо касаторката е било налице и визираното в чл. 15 § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване, да не може спрямо лицето да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка, съответно налице е изискването на чл. 6 от АПК за пропорционалност на наложената мярка. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение