Решение № 668 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 255/2008 г.

Решение № 668 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 255/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 218а ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. Й. Н. срещу решение от 14.11.2007 г. по гр.д. № 352/2007 г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е прекратено производството по иск за присъждане на законната лихва, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ /променено заглавие от Дв.в.бр.33/2006 г./ за сумата над 3000 до 26 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди и за 34,80 лева до 4000 лева обезщетение за имуществени вреди. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Недоволна от постановеното решение, в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск, е останала и П. на Р Б. Моли решението да бъде отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като определен в нарушение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: ПО жалбата НА С. Й. Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила частично решение от 17.07.2007 г. по гр.д. № 58/2007 г. на ОС Т., е осъдил П. на РБ да заплати на С. Й. сумата 3000, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, като е отхвърлил иска до пълния му размер от до 26 000 лева, като й е присъдил и сумата 34,80 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение, като е отхвърлил иска й до пълния му размер от 4000 лева. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е присъдено заплащане и на законната лихва върху обезщетенията, считано от 2.04.2006 г., поради липса на искане от страна на ищцата/така е няма искане в исковата молба/. Установено е от доказателствата по делото, че с присъда от 25.02.2004 г. по НОХД№ 104/2004 г. Варненски военен съд е признал за невиновна С. Й. за това, че за времето от 23.07.2002 г. до 5.08.2002 г. в под 34620 гр. Т., като длъжностно лице - началник секция ДИО, в съизвършителство с майор К., е съставила документи с невярно съдържание, с цел да бъдат използувани - книги за арестувани лица, обвинение по чл. 311, ал. 1 НК. Наказателното производство е образувано с П. на ВВОП на 28.11.2002 г. Съдът е приел, че жалбоподателката е изпаднала и в депресия и изолация от близки и познати поради продължилото 14месеца и половина наказателно производство. За да уважи предявеният иск въззивният правилно е приел, че са налице основанията за отговорност на прокуратурата по чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Всички тези действия биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда. В противен случай, какъвто е настоящият, действията са незаконни, защото чрез тях са били ограничени правата на труд, свобода, спокоен начин на живот. Щом извършеното деяние не е било престъпление, всички предприети спрямо С. Й. действия на органите на прокуратурата са били незаконни. За тях държавата отговаря чл. 7 от Конституцията тогава, когато са причинени вреди. Конституционният принцип е доразвит и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ако лицето е оправдано държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. Правилно е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която са присъдени лихва за забава, тъй като такива не са били поискани с исковата молба. По жалбата на П. НА Р. Б. Жалбата е основателна. Основателно е оплакването на прокуратурата, за това, че органа отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. -болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая същото неправилно е определено в размер на 3000 лева. Търпените от С. Й. неудобства и страдания не са били резултат единствено на незаконното обвинение, тъй като формално тя е осъществила признаците на деянието, а е оправдана поради явна незначителност на обществената му опасност. Настоящата инстанция намира, че обезщетението следва да бъде намалено до размер на 1 500 лева, в какъвто ще отговаря в по-пълна степен на критерия за справедливост, тъй като не са настъпили значителни и трайни увреждания на здравето и психиката й. С оглед на така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че решението в частта му, с която е уважен предявения от С. Й. иск срещу П. на Р. Б., с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, за разликата над сумата 1500/ хиляда и петстотин/лева до сумата от 3000/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по същество като отхвърли предявения иск с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за разликата над сумата 1500/ хиляда и петстотин лева до сумата 3000 лева като неоснователен. Следва да се отмени решението и в частта му, с която С. Й. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1150,61 лева. В останалата си част същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.