Решение № 8023 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2015 г.

Решение № 8023 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Движи се по жалбата на Л. В. М., от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител адвокат М. Б., срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за поправка на явна фактическа грешка, допусната при изработването на картата на възстановената собственост /КВС/ на поземлен имот, находящ се в село Г., община Радомир, във връзка с молба вх. № 94-5570/27.10.2014 г. по регистъра на МЗХ. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, по които се претендира отмяната му. Първоначалната жалба /вх. № 1115/28.11.2014 г. по регистъра на ОСЗ-Радомир/ е подадена от Л. М. и Ц. Г., срещу изпратеното във връзка с молбата им от 27.10.2014 г., писмо изх. № 984/14.11.2014 г. на началника на ОС "Земеделие"-Радомир, както и срещу отказа да бъде издадена заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 26 ППЗСПЗЗ. С определение № 758/18.12.2014 г. по гр. дело № 1025/2014 г. на Районен съд-Радомир, образуваното по тази жалба производство е прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд-П., който на свой ред с определение № 22/29.01.2015 г. по адм. дело № 42/2015 г. счел, че делото не му е подсъдно и повдигнал спор по чл. 135, ал. 4 АПК. С определение № 86/30.10.2015 г. по дело № 20/2015 г. смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е приел, че компетентен да разгледа жалбата на Милкова и Големинова е Административен съд-П., позовавайки се на тълкувателно решение № 4/13.12.2014 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСС на ВАС, според което мълчаливият или изричен отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващите възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи при явна фактическа грешка по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В изпълнение на това указание е образувано адм. дело № 524/2015 г. по описа на Административен съд-П., впоследствие прекратено с определение № 230/16.12.2015 г., с което производството е изпратено по подсъдност на настоящия съд, по мотиви, че във връзка с разпореждане за отстраняване на нередовности по жалбата, подателите й са конкретизирали предмета на спора, заявявайки с нарочна молба, че атакуват мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните по чл. 26, ал. 1 ППЗСПЗЗ - за издаване на заповед за преработване на КВС поради явна фактическа грешка. При това е образувано настоящото дело пред ВАС. С оглед представения по него препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на Ц. З. Г., последната е заличена от списъка на лицата за призоваване с протоколно определение от 06.06.2017 г. Така, единствен жалбоподател по делото е останала Л. В. М., която чрез процесуалния си представител адвокат Белчева, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, поддържа жалбата и моли за присъждане на направените разноски по представен списък. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Г., оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид уточнения по-горе предмет на производството и подаването й в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред министъра на земеделието и храните, сега министър на земеделието, храните и горите, е образувано по молба вх. № 94-5570/27.10.2014 г. на Л. М. и Ц. Г. Подателите твърдят, че се легитимират като собственици по наследяване на поземлен имот, находящ се в с. Г., община Радомир, с площ от 757 кв. м, представляващ имот пл. № 346А, кв. 29, за който е отреден УПИ IХ в същия квартал. Имотът изцяло попадал в регулацията на селото по регулационния план от 1937 г. и частично - след изменението му през 1974 г. Сочи се, че през 1990 г. за него е издадено разрешително за строеж за изграждане на стопанска постройка, а през 1994 г. - и виза за съгласуване на застроително петно за жилищна сграда на два етажа, като жилищната и стопанската сгради са съществуващи на място. Независимо от това, частта от имота, извън регулация и попадаща в КВС на селото, е включена в земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Другояче казано, поддържа се, че е налице явна фактическа грешка в одобрената КВС по смисъла на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, тъй като има несъответствие между заснетите на терена трайни топографски елементи и съществуващата ситуация, и отразяването й върху плана, като е поискано отстраняването й. Към молбата са приложени доказателства, обосноваващи искането. Видно от така представените нотариални актове № 558, том втори от 09.11.1972 г., № 19, том първи, от 29.01.1985 г. и № 146, том втори, от 24.09.1987 г. и удостоверенията за наследници, постъпили по делото, понастоящем Л. В. М. се легитимира като собственик на празно дворно място в землището на с. Г., окръг П., с площ от 757 кв. м, съставляващо по стария регулационен план от 1937 г., имот пл. 45 в кв. 6, за който е отреден парцел III, а по по-новия регулационен план, одобрен 1974/1987 г. - имот пл. № 346а в кв. 29, за който е отреден парцел IХ. Наред с горното, по представените по делото скици за имота в с. Г., община Радомир, с площ от 757 кв. м и представляващ имот пл. № 346а, в кв. 29, за който е отреден УПИ IХ в същия квартал, има отразено и застрояване с жилищна сграда. По данни от заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, имотът, описан в приложените по делото нотариални актове, и по-конкретно северната част на ПИ 346а, попада в регулацията на с. Г. - в парцел IХ-346, 346а в кв. 29, средната му част - в улица между о. т. 116 и 184, която не е изпълнена /уличната регулация в този участък не е реализирана/, а южната част, независимо, че е застроена, попада в поземлен имот № 18263-010-001 по КВС - в земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно заключението, част от площта на имота е била трасирана и заснета като проектен имот № 459, попадащ в поземлен имот 010 001 по КВС, с площ от 5.994 дка, начин на трайно ползване - пасище, мера - земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Според вещото лице, в Картата на възстановената собственост на с. Г. не са заснети реалните, материализирани граници /оградата/ на процесния имот, нито съществуващото в него застрояване. Липсва отразяване и на реалния начин на ползване на имота - урбанизирана територия. Още повече, че наличието на индивидуално застрояване в поземлен имот № 010 001, /в който е включен процесния застроен имот/ е отразено и по приложение № 1, към т. 2 от протоколно решение № 1/10.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-14/06.06.2008 г. на директора на ОДЗ-Радомир, одобрено със заповед № РД-16/14.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие и гори"-П.. С посоченото решение са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на община Радомир, в т. ч. и землището на с. Г., за които са допуснати непълноти и грешки при включването им в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: По делото са налице данни, че процесният имот е частично включен в регулацията на селото, като съгласно заключението на вещото лице, съществуващите в частта му извън регулация, застрояване и ограда, не са отразени в одобрената КВС за с. Г., по която тази площ от имота е включена в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това сочи на наличието на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ - предвид несъотвествието на заснетите на терена топографски елементи и съществуваща ситуация, и отразяването им върху плана. Противно на доводите, наведени от ответната страна, поправката на такава грешка е регламентирана в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилника за прилагането му. Съгласно чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице. С аналогично съдържание е чл. 26, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ал. 2 от който текст определя явната фактическа грешка именно като несъответствие между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. Както вече беше отбелязано по-горе, съгласно тълкувателно решение № 4/13.12.2014 г. на ОСС на ВАС по адм. дело № 3/2013 г. мълчаливият или изричният отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи при явна фактическа грешка по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че независимо от липсата на законово регламентирано задължение на министъра в горепосочената хипотеза да издаде административен акт, издаването на такъв не е предоставено на неговата преценка. То се предпоставя от установяването на ЯФГ, при наличието на каквато този орган единствен разполага с правомощието да издаде заповед за преработване на влезлите в сила планове. Правомощието е не само предоставено със закон право, но и задължение за упражняването му. Анализът на приложимата правна уредба и наличните по делото данни за несъответствието на заснетите на процесния терен трайни топографски елементи и съществуващата ситуация, налагат извода, че министърът на земеделието и храните, респективно упълномощено от него длъжностно лице, във връзка с искането за издаване на заповед по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, съответно - чл. 26, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е следвало да изпълни процедурата по чл. 26, ал. 10 и ал. 11 ППЗСПЗЗ, след което да се произнесе със съответна заповед. В случая обаче, независимо, че административният орган е бил надлежно сезиран с искане за отстраняване на ЯФГ, която се установява и от приложените към искането документи и заключението на СТЕ, липсват данни да е проведена, предвидената в ППЗСПЗЗ процедура, предпоставяща издаването на акт по чл. 26, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Според чл. 57, ал. 5 АПК министърът на земеделието и храните, сега министър на земеделието, храните и горите е бил длъжен да издаде административния акт в едномесечен срок от подаване на искането за това, но не е сторил това. Всъщност, по делото липсват данни след изпращане на писмото от 14.11.2014 г. на началника на ОСЗ-Радомир, да са извършвани някакви процесуални действия по преписката. Следва да се отбележи, че и изложените от последния съображения не обосновават отказа за издаването на нарочен акт по искането от 27.10.2014 г., тъй като са базирани на направения неправилен извод за липсата на ЯФГ по КВС. Н. с горното, изтичането на срока за издаване на административния акт не освобождава органа от задължението да го издаде. Предвид изложеното настоящият състав приема, че атакуваният мълчалив отказ следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган, който след прождане на процедурата по чл. 26, ал. 10 и ал. 11 ППЗСПЗЗ и при наличието на основанията за това, да издаде заповед за поправка на ЯФГ по ал. 1 от същия текст. При това, на основание чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за издаването на административния акт - едномесечен, считано от влизането в сила на съдебното решение, какъвто е законовият срок за това според чл. 57, ал. 5 АПК. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК основателно е предявеното от жалбоподателката, чрез процесуалния й представител, искане за присъждане на направените по делото разноски, в размера от 400 лв, представляващи изплатен депозит на вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Затова и от бюджета на органа, издал отменения административен акт, следва да бъдат възстановени направените от жалбоподателката разноски по делото, в горепосочения претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,