Решение № 6574 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 74/2014 г.

Решение № 6574 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 74/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на отдел "Местни приходи" при община Монтана, чрез адв. Александров - процесуален представител, срещу решение № 704 от 15.11.2013 г. постановено по адм. дело № 478 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Монтана. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Монтана (Наредбата), към която не е представил изискуемите платежни документи. Към настоящия момент текстът на Наредбата не е отменен или обявен за нищожен, поради което при постановяване на решението си съдът е следвало да се съобрази с него. По делото са налице достатъчно доказателства, от които се установява, че за конкретния период извършваните услуги влизащи в ценообразуването на таксата за битови отпадъци са предоставяни на дружеството. Съдът не е отчел, че актът за установяване на задължение по декларация (АУЗД) е издаден за неплатени в срок услуги не само за сметосъбиране и сметоизвозване, но и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, които е безспорно установено, че са извършени. Дружеството не е ползвало собствен съд, а такъв предоставен от община Монтана. Отправил искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да потвърди оспорения административен акт или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - "Огоста М" ЕООД, моли съда да остави в сила оспореното решение по съображения подробно изложени в представено по делото становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил АУЗД № 131 от 29.04.2013 г. издаден орган по приходите при община Монтана, потвърден с решение № 11 от 16.07.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Монтана и е изпратил преписката на органа по приходите при община Монтана за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че по реда предвиден в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) дружеството е подало декларация вх. № 2258 от 29.06.2010 г., с която е декларирало недвижим имот, находящ се в гр. Монтана, ул. "Индустриална" № 28, получил партиден № 111544680002. Недвижимият имот попада в определените със заповед № 2406 от 29.10.2012 г. от кмета на община Монтана граници на районите и видът на предлаганите услуги - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и чистота на териториите на обществено ползване за територията на гр. Монтана, за които с решение № 414 по протокол № 15 от 18.12.2012 г. на Общински съвет Монтана, са определени размерите на годишната такса за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо за твърди битови отпадъци и чистота на териториите за обществено ползване. Дружеството, в качеството си на данъчнозадължено лице за имот с партиден № 111544680 002, е подало декларация вх. № 430 от 2.11.2012 г. по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата, като е декларирало, че "... за 2013 г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще използваме следните собствени съдове за БО: 0,100-0,150 куб. м., извозване 1 (един път) седмично....". С АУЗД № 131 от 29.04.2013 г. издаден от старши експерт "Местни приходи" в отдел "Местни приходи" при община Монтана, на "Огоста М" ЕООД е начислена такса битови отпадъци не въз основа на подадената декларация по чл. 19а от Наредбата, а върху облагаемата основа на имота в размер на 1 568 679, 90 лева, респективно общ размер на публичното задължение от 10 510, 16 лева, като е прието, че не е изпълнено изискването, посочено в чл. 19а, ал. 4 от Наредбата. АУЗД е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 11 от 16.07.2013 г. издадено от началника на отдел "Местни приходи" при община Монтана. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е установил, че сметосъбирането и сметоизвозването, обичайно е осъществявано от колите на общинското предприятие, но не по-често от един път месечно от разположения в оградения двор на имота контейнер. При така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган. Приел е, че от ангажираните от органа доказателства в съдебното производство се установява, че процесния имот попада в територията, на която общината предоставя услуги, както и че на тази територия се предоставят и трите вида услуги, по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ. Изложил е, че акта е издаден в предвидената от закона форма но без описание на фактическите и правни мотиви по издаването му. В него не е посочено защо органът е счел, че следва да изчисли задължението за такса битови отпадъци на общо основание, а не съгласно подадената в срок декларация по чл. 19а от Наредбата. Изложил е, че с разпоредбите на Глава втора, Раздел I от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана са уредени два критерия за декларирането и изчисляването на размера на такса битови отпадъци - по количеството на битовите отпадъци - чл. 19а, ал. 1 и по данъчната оценка на имота - чл. 19а, ал. 3. В подадената от жалбоподателя декларация по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата, същия е посочил изрично, че таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството битови отпадъци, като сметосъбирането и сметоизвозването ще се осъществява посредством собствен съд, с обем 0,1-0,15 куб. м., извозване 1 път седмично. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 4 от Наредбата, изискваща представяне на копие от платежен документ, макар и действаща, е неясна - от нея не може да се направи извод, каква сума следва да се заплати, кой я изчислява и за кой период от време следва да се плаща. Поради това е приел, че е неоправдан аргументът на административния орган, че непредставянето на копие от платежен документ за платеното количество съгласно декларацията е основание за определянето на размера на таксата пропорционално на данъчната оценка. Изложил е, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата предвижда публичното вземане да се плаща на четири равни вноски, съответно до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се дължи, като редът за събирането на такса битови отпадъци не следва да бъде обвързван с начина на определяне на размера на таксата по Наредбата. Определянето на таксата по начина, по който е извършена с обжалвания АУЗД е неправилно, защото нарушава закона и обезсмисля съществуването на разпоредбата на чл. 19а от Наредбата. Предвид изложеното е направил извод, че АУЗД е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Отменил е акта и върнал преписката на административния орган - за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е неправилно. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче не съответства на данните по делото направеният от съда извод, че в оспорения АУЗД не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Видно от самия акт, в него са посочени правните основания за издаването му - чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1, 2, 3 и чл. 9б от ЗМДТ, посочен е номера на заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с която са определени границите на териториите и услугите предоставяни от общината (№ 2406 от 29.10.2012 г.), посочено е решението на Общински съвет - Монтана, с което са приети размерите на таксите за отделните услуги (№ 414 от 18.12.2013 г.), посочен е номерът на декларацията на данъчнозадълженото лице, партидния номер и облагаемата основа на имота, посочен е размерът на установените задължения на данъчнозадълженото лице за всяка услуга поотделно. Посочено е и защо таксата не е определена съобразно подадената декларация по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата, а именно поради неизпълнение на изискването в чл. 19а, ал. 4 от Наредбата. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Поради това съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата в чл. 160, ал. 3 от ДОПК - когато естеството на акта не позволява решение по същество, която в случая не е налице. С оглед на това свое задължение съдът неправилно приел, че не може да се извърши проверка за законосъобразността на АУЗД в съдебното производство, предвид липсата на посочени правни и фактически основания в него. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана са уредени два критерия за декларирането и изчисляването на размера на такса битови отпадъци - по количеството на битовите отпадъци - чл. 19а, ал. 1 и по данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ - чл. 19а, ал. 3. В случая с АУЗД размерът на таксата и за трите услуги е определен съгласно чл. 19а, ал. 3 от Наредбата. Съгласно т. 2.2. от решение № 414 по протокол № 15 от 18.12.2012 г. на Общински съвет - Монтана, за недвижими имоти на предприятия - търговци или други юридически лица, подали декларация по чл. 19а от Наредбата, такса битови отпадъци е определена в размер на 4.1 промила върху основата по т. 2.1. (по-голямата от отчетната стойност или данъчната оценка на имота), от които 2,1 промила за услугата поддържане на чистотата на териториите на населените места предназначени за обществено ползване и 2,0 промила за подържане на депо за твърди битови отпадъци. Посочено е, че размерът на таксата в зависимост от количеството битов отпадък е 25 лв. на куб. м. В оспореното решение са изложени подробни доводи, че непредставянето на съответния платежен документ (изискване на чл. 19а, ал. 5 от Наредбата) не може да бъде основание за определянето на размера на таксата пропорционално върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ, които доводи се споделят и от настоящия състав, досежно услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Видно от нормата на чл. 67, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗМДТ, определянето на таксата пропорционално върху основа определена от общинския съвет е допустимо само когато количеството на битовите отпадъци не може да се установи. В случая предвид подадената от дружеството декларация по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата, размерът на таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване може да бъде установен от съда, съобразно количеството на битовите отпадъци генерирани от имота. При затруднения с изчисляването й, съдът разполага с възможността да ползва вещо лице. Въведеното с чл. 19а, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата допълнително изискване за представяне на съответния платежен документ "за платеното количество съгласно декларацията" е в противоречие с нормата на чл. 67, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗМДТ. Всяка подзаконова нормативна разпоредба, издадена по приложение закон, следва да регулира специфичните правоотношения в рамките на целите на закона, като в противен случай му противоречи. Недопустимо е установените в ЗМДТ предпоставки за начина на определяне на такса битови отпадъци да бъдат нарушавани с въвеждане на ограничения с нормативен акт от по-нисък ранг. Поради това и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове изискването в чл. 19а, ал. 5 от Наредбата за представяне на платежен документ, като допълнителна невъведена в закона предпоставка за определянето на размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, не следва да бъде прилагано. Обстоятелството, че съдът за събиране и извозване на битовите отпадъци не е собственост на дружеството, а му е предоставен от общината не води до различен правен извод. Видно от чл. 19а, ал. 2 от Наредбата, в декларацията по ал. 1 от следва да се посочат видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината, като липсва изискване те да са собственост на задълженото лице. След като имотът е снабден със съд за събиране и съхраняване, предназначен единствено за създаваните на (в) него отпадъци, количеството битови отпадъци събирани и извозвани от имота може да бъде определено. При постановяване на решението си съдът не е взел предвид, че с АУЗД са установени задължения за дружеството не само за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но и за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от т. 2.2 от решение № 414 по протокол № 15 от 18.12.2013 г. на Общински съвет - Монтана, размерът на таксата за втората и третата услуга на подалите декларация по чл. 19а от Наредбата юридически лица не е обвързан с количеството на битовите отпадъци генерирани в имота. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Доказателствената тежест е на органа - ответник, т. е. на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В случая обстоятелството дали е налице реално предоставяне на услугите, съответно - разполага ли общината с депо или с друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци е останало неустановено. Наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ сами по себе си не доказват предоставянето на услугите, поради което изводът в тази насока на първоинстанционния съд се явява несъответен на материалния закон. Съдът е следвало, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК да даде конкретни указания за представяне на доказателства относно реалното предоставяне на услугите, което не е сторил. Извършването на услугите може да бъде доказвано с всички допустими по закон доказателства - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, доказателства за съществуването за депо за битови отпадъци, протоколи за извършена работа, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други. Установяването на посочените правнозначими факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта на административния орган. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Производството пред административния съд е по реда на ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество и няма правомощие да връща преписката на компетентния орган по приходите. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, съобразно дадените по-горе указания и при надлежно установено предоставяне на услугите от общината да провери законосъобразността на изчисляването на дължимата за тях такса битови отпадъци. При определянето на размера на таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване съдът следва да вземе предвид подадената от дружеството декларация по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,