Решение № 4193 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2011 г.

Решение № 4193 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Христов Христов срещу решение № 14934 от 08.12.2010 г. по адм. д. № 10017/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени процесната заповед и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява устно и писмено становище, че наведените в касационната жалба доводи са неоснователни и затова същата следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР, е отхвърлена жалбата на Димитър Христов Христов срещу заповед № К-3231 от 22.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. От фактическа страна по делото е установено, че на 19.12.2009 г., управлявайки служебен лек автомобил след употреба на алкохол - 1.26 промила, Димитър Христов Христов - полицейски инспектор VI степен в група ОДГ на ГПУ - Болярово от РДГП - Елхово при ГДГП - МВР, категория "Г" III степен, е предизвикал ПТП с насрещно движещ се в собствената си лента спец. автомобил с водач Иван Илиев Герджиков, в резултат на което както той така и пътуващите в служебния автомобил служители на ГПУ - Болярово са получили тежки травми и са настанени за лечение в МБАЛ - Ямбол. За извършеното нарушение на т. 7 и т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на Димитър Христов Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Въз основа на събраните доказателства, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. Реализирането на дисциплинарна отговорност по отношение на служители в МВР не е обусловено от реализирането на друг вид отговорност. В тази връзка съдът правилно е приел, че наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност, която е самостоятелна и не е обвързана с наличието на криминализирано деяние. Неоснователен е и доводът, че съдът е допуснал неправилно приложение на чл. 229 от ЗМВР. По надлежно връчена покана, служителят е депозирал писмени обяснения рег. № 2725/4.03.2010 г. При тези данни и с оглед на следващите три броя покани, правилно е прието, че не са нарушени административнопроизводствените правила, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно отговорното лице. Предвид разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, съдът правилно е приел, че заповедта е в достатъчна степен мотивирана. Необоснован е доводът за неправилно приложение на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В обществото има ясно изразено негативно отношение към управление на МПС след употреба на алкохол, особено когато нарушителите са служители с полицейски правомощия. Нарушени са установените морални норми, поради което, правилно деянието на жалбоподателя е преценено като" несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата". При постановяване на съдебното решение не са допуснати визираните в чл. 209 от АПК нарушения. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия,