Решение № 8083 от 25.7.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на Националното ловно-рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България със седалище в гр. София, чрез адв. Еленков срещу Решение 4531 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело 6980/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е била отменена изцяло Заповед 18-2724 от 09.03.2021г. на Началник СГКК София и преписката е била върната за ново произнасяне от същия орган. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на И. Андонов от гр. София. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции. Ответниците Началник СГКК София, Д. Минков от гр.София, Н. Маринова от гр. София, И. Бобева- Данова от гр. София и Кантора София ЕООД със седалище в гр. София не вземат становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът И. Андонов с адрес в гр. София, черз адв. Добревски, намира подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени по жалба на И. Андонов, допуснатото изменение на кадастралната карта(КК) и на кадастралните регистри(КР) на гр. София, касаещо нанасяне на сграда, находяща се в поземлен имот и идентификатор 68134.101.91 на [улица]по скица-проект от 15.07.2020г. и нанасяне на схеми на самостоятелни обекти в сграда с проектен идентификатор 68134.101.91.3, представляващи трафопост, ниво партер на Дом на Ловно Рибарския съюз и подземен гараж паркинг, ниво сутерен, първостепенният съд се е обосновал на първо място с това, че в хода на развитие на самото административно производство пред компетентния орган са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила, а на следващо, че неправилно е бил приложен и материалният закон. Настоящият касационен състав намира така формираните изводи от първостепенния състав за необосновани. От представената като пълна административна преписка се установява, че производството е образувано по заявление на сдружението с вх. 01-292685/08.07.2020 г.за нанасяне на настъпили промени в КК и КР. Към заявлението е приложен проект за изменение на КККР, словесна и графична части от лицензирано лице по кадастър и геодезия. Искането е било за нанасяне на сграда с 2 бр. самостоятелни обекти в ПИ 68134.101.91. Молителят се е легитимирал с приложени към него документи, нотариален акт за сграда на БЛРС, разрешение за строеж 209 от 29.05.1981г. на СНС, касателно обръщател-подземен гараж и позволителен билет 394 от 13.08.1979г. на СГНС, касателно трафопост. В хода на производство са били представени допълнително и различни писма, доклади, протоколи, заповеди, извадки от действащи предходни планове и скици, установяващи времето на разрешаване, извършване и приемане на строежа на разрешените обекти. В тази връзка цялата тази документация, ведно с проверка на терен и в архива на Столична Община, е била обследвана и от назначеното по делото вещо лице - инж. Коен, която е установила следното. Извършените в началото на 80-години дейности са били инициирани(вкл. и инвестиране) от Българския ловно-рибарски съюз(БЛРС), чийто правоприемник е сдружението), за което той се е снабдил надлежно с разрешение за строеж, респ. позволителен билет, като за целта е реализирана подземна улица-тупик(преминаваща през редица имоти пл. 13,14,15,16 и завършваща с обръщател(подземен гараж) в имот пл.17 сега с идентификатор 68134.101.91), като са предвидени и изградени и два трафопоста, единият от които е следвало да захранва сградата на БЛРС. Обектите, които са интерес и попадат в търсеното изменение на КК и КР, касаят изпълнените и приети през 1982 г. обръщател, наименован още тогава в част от документите като подземен гараж (така напр. писмо от 21.02.1980г. на л.169, писмо на л. 279, писмо от 25.06.1980г. на лист 280 всичките от делото на АССГ) и трафопост за нуждите на съществувалата тогава обществена организация БЛРС. Според експерта инж. Коен обектите съществуват на място, като са били нанесени и в стария кадастрален план, действал преди приемане на КККР, но не и в одобрената със Заповед РД-18-33 от 15.06.2010г. КККР. Според експерта и двата обекта са били отразени в действащия тогава ПУП, като обръщателят е бил обозначен като подземен гараж. Към настоящия момент вещото лице сочи, че сградата всъщност представлява подземно ниво, което се предвижда да бъде нанесено като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.91.3.2, в което са налични две помещения, и едно надземно ниво, предвидено да се нанесе като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.91.3.1, представляващо трафопост(с находящия се там трансформатор). Досежно последния е отбелязано, че той съществува по промененото му местоположение(направено още през 1982г.) и се състои от кабелно помещение в подземно ниво, а в надземното от трансформатор). При тази фактическа обстановка касационната инстанция намира по спорните въпроси следното. На първо място по легитимацията на сдружението да иска изменение в КК и КР. От страна на първоинстанционния съд е прието, че в разглежданата хипотеза на търсено изменение по чл.51 ал.1,т.2 ЗКИР, т.е. при непълноти или грешки, заявители могат да са само лицата, посочени в ал.3, според която е необходимо сезирането да е със заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Доколкото в подаденото заявление сдружението се е посочило като лице, което има правен интерес от извършване на търсената услуга, то административният съдия е преценил този интерес от гледна точка на дефинитивната норма на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, касателно понятието заинтересовано лице , като е приел, че за заявителя не е налице установено право на собственост, нито той се легитимира като носител на права в ПИ 68134.101.91. Посочил, че това, че преди 40 години обществена организация е била участник в инвестиционен процес и на нейно име са издадени строителни книжа не се приема за съвместяване в понятието по смисъла на законовата разпоредба. В тази връзка следва да се посочи, че преди всичко в административния процес титулите, установяващи права на собственост или на ограничени вещи права се преценят, но само от тяхната външна(формална) страна и то съобразно момента, в който са възникнали(са били издадени). В казуса първостепенният съд не е съобразил, че към действащия на издаване на строителната документация момент касателно изграждането на обекта трафопост в сила е била нормата на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.), регламентирала изключение, според което кооперативни и други обществени организации са могли да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия(а за този трафопост от общи изградените два в периода 1980-1982 г. е посочени изрично, че се реализира именно за нуждите на БЛРС) и това независимо, че съобразно предходната ал.1 електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия като цяло са били изключителна държавна собственост. В производството по ЗКИР обаче административният орган, а и съда в процеса по осъществяван контрол за законосъобразност върху този административен акт, няма как да установяват дали и кой е действителният собственик на сградата, в която са намира енергийния обект по смисъла на Закона за енергетиката(ЗЕ). Следва също така да се прави разлика между обекта и материалния ресурс по смисъла на ЗЕ, тъй като последният има характер на съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на енергийния обект, поради което и като съвкупност от сграда (помещение) и енергийно съоръжение обектът се определя като трафопост - енергиен обект от вида на площадковите. В този смисъл на първо място няма основание да са изисква задължителното представяне на нотариален акт , за да са приеме един заявител за легитимиран да търси изменение на КК и КР в посочената хипотеза. А този извод на административния съдия е и непоследователно проведен, след като с постановената отмяна на акта на Началник СГКК София е изпратил преписката на същия орган за ново произнасяне. В случая неотносимо е соченото за налично противопоставяне на права на трети лица с оглед представен акт за частна държавна собственост от 2005г.(лист 260 от делото на АССГ), който касае трафопост с площ от 10 кв.м. и находящ се в друг имот - пл. 19, като и площта, а и местонахождението не съвпадат с трафопоста, предмет на делото по пълното и неоспорено заключение на в.л. Коен. Касателно въпроса с евентуални права на ЧЕЗ Разпределение България АД, то не може да се сподели тезата, че е налично противопоставяне на права(очевидно се реферира към евентуален спор за материално право). В тази връзка определението на спор за материално право в настоящата специална материя, по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., е даден в § 1, т. 16 от същата - когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Видно е от проекта за изменение, че в него не са отразени никакви промени в собствеността на сградите, които да засягат права на вписаните в кадастралния регистър собственици. В случая не се формира спор за материално право, тъй като не се установява в проекта за изменение на КК местоположението и границите на обектите да не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани в производството писмени доказателства. Отделно от това с конкретното изменение по отношение предвидения за нанасяне обект сграда със смесено предназначение, вкл. за самите самостоятелни обекти в нея, въобще не са отразени права на собственост за определени субекти, а е посочено единствено, че няма данни за собственост (между другото така, както е било отразено и в посочения действащ до 2010г. кадастрален план). Поради изложеното и при липсата на данни за спор за материално право неправилно е прието, че заявлението следва да се разгледа отново(т.е. административният съдия очевидно също имплицитно е приел, че сдружението е легитимирано да търси изменение на КК и КР), като се конституират неучаствали в административната и съдебна фази други субекти, с оглед на техни евентуални права. При положение, че ако се допусне търсеното изменението в КК и КР и в последните ще е отразено няма данни за собственост , то всеки правен субект, който счита, че има такива е в правото си да ги заяви, но това не може да става чрез събиране на информация и документи от назначеното в хода на процеса вещо лице, а само по установения за това ред. След като ЧЕЗ Разпределение България АД не е фигурирало в КР, то правилно и не е участвало в производството пред административния орган, респ. и в съдебното такова. Дали по силата на акта за частна държавна собственост впоследствие то има права върху сграда, в която се намира площадковия енергиен обект, това е въпрос, който тук не може да бъде разрешен, вкл. и при изпращане на преписката на органа за ново произнасяне. В тази връзка и както правилно отбелязва административният съдия важна е в случая идеята на чл.51 ал.1 ЗКИР за поддържане на кадастралната карта и регистри в актуално състояние. Факт е, че заявената за нанасяне страда с два отделни обекта в нея не е нанесена в одобрената КК през 2010г., въпреки съществуването си по предходния КП, вкл. и според действащия при изграждането и ПУП. Необосновани са изводите на първата инстанция, че и гаража, а и трафопоста, не се обекти, годни да бъдат предмет на самостоятелни права на собственост, а в случая са и обединени в една страда с вписано смесено предназначение . Не може да се сподели извода, че фактическото препятстване достъпа до един от обектите(в случая гаража) от извършен през 2019г. строеж в съседен поземлен имот е основание, годно да дисквалифицира същия като самостоятелен такъв. Съмненията на първоинстанционния състав, че двата обекта (гараж и трафопост) съществуват заедно в една сграда, означена в проекта като такава със смесено предназначение са оборени не само от едновременно им изграждане и приемане през 1982г., но и от изводите в депозираното и неоспорено в тази част заключение на в.л. Коен, която сочи(л.276 от делото), че гаражът и подземната част на трафопоста кабелно помещение са в общо помещение с размери 18,18м./13,73 м., като последният обект се намира в северозападната му част. Фактът, че в част от документите от края на 70-те и началото на 80-те години на 20-ти век гаражът е посочен и като обръщател , тъй като там са обръщали зареждащите магазините автомобили, ползващи изградената подземна улица-тупик, няма разубеждаващо въздействие върху изводите на административния орган, че е налице обект, годен да е самостоятелен такъв в сграда и има самостоятелно функционално предназначение. Или следва да се обобщи, че изводите на административния съдия са необосновани, а обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено при наличие на касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилно прилагане на материалния закон. От своя страна атакувания по съдебен ред акт на Началник СГКК София се явява законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон Консеквентно това обоснова и извода на настоящия съдебен състав за отмяна на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.222 ал.1 АПК обжалваното съдебното решение, вкл. и в частта за присъдените разноски, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на И. Андонов с адрес в гр. София, като неоснователна. По разноските. При посочения изход разноски се дължат на АГКК, гр. София, която страна обаче не е заявила претенция за присъждане на такива, респ. липсват и доказателства за реално направени от нея, и на Националното ловно-рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България със седалище в гр. София. С оглед на това И. Андонов следва да бъде осъден да заплати на сдружението разноски в размер на общо 2 170 лева(общо 1 800 лева за адвокат за двете съдебни инстанции и 370 лева ДТ за касационно обжалване), както и 100 лева на Административен съд София град, разноски, платени от бюджета на съда. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,