Решение № 5765 от 14.6.2022 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение14.06.2022 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 6062/26.10.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 724/2021 г., и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Онхолидейс Полша ООД, представлявано от председателя на Управителния съвет Й. Христов, Заповед Т- РД-27-159/23.12.2020 г. на заместник - министър председателя по икономиката и демографската политика и министър на туризма, с която е отхвърлено искането Онхолидейс Полша ООД, по заявление Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. за предоставяне на държавна помощ по чл. 26 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., само ЗМДВИП ) и Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от СОVID-19 приета на 19 март 2020 г. (С(2020)1863), и нейните изменения С(2020)2215 и С(2020)3156.

ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган - министъра на туризма за ново произнасяне по заявление Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. на Онхолидейс Полша ООД при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати на Онхолидейс Полша ООД, представлявано от председателя на Управителния съвет Й. Христов, полски БУЛСТАТ [номер], данъчен номер [номер], разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2050 лева (две хиляди и петдесет лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Онхолидейс Полша ООД, представлявано от председателя на Управителния съвет Й. Христов, чрез адв. Ковачева, член на Софийска адвокатска колегия, против Решение 6062/26.10.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 724/2021 г., с което e отхвърлена жалбата му срещу Заповед Т- РД-27-159/23.12.2020 г. на заместник-министър председателя по икономиката и демографската политика и министър на туризма, с която е отхвърлено искането по заявление Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. за предоставяне на държавна помощ по чл. 26 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., само ЗМДВИП ) и Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от СОVID-19 приета на 19 март 2020 г. (С(2020(1863), и нейните изменения С(2020)2215 и С(2020)3156, като неоснователна и е осъден да заплати на Министерство на туризма сумата от 100 лева разноски. Касационните доводи на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, се свеждат до това, че съдът неправилно приложил чл. 26 ЗМДВИП и извел погрешни правни изводи за несъответствие на заявлението му с изискванията на т. 4, Раздел VIII от Насоките за кандидатстване за прилагане на схема за държавна помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм (само Насоките ). Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на туризма, чрез процесуален представител М. Хънтева, е оспорил касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С решението си Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Онхолидейс Полша ООД срещу Заповед Т- РД-27-159/23.12.2020 г. на заместник-министър председателя по икономиката и демографската политика и министър на туризма, с която е отхвърлено искането на дружеството по заявление Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. за предоставяне на държавна помощ по чл. 26 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от СОVID-19 приета на 19 март 2020 г. (С(2020(1863), и нейните изменения С(2020)2215 и С(2020)3156 и дружеството е осъдено да заплати на Министерство на туризма сумата от 100 лева разноски. За да обоснове своя извод за неоснователност на първоинстанционната жалба административният съд се позовава на изискванията за кандидатстване и отпускане на помощта, предвиден в раздел VIII и XI от Насоките. Анализирал е подадените от дружеството със заявлението документи, необходими в посочената процедура и по конкретно, изискването заявителят да представи договор с въздушен превозвач с валиден оперативен лиценз за изпълнение на въздухоплавателна услуга полет до Република България, сключен и изпълнен в периода от 14.05.2020 до 24.12.2020 г. - копие, заверено от законния (законните) представител/и или упълномощено от него лице. Обсъждайки представените по делото доказателства, Административен съд София град е посочил, че именно липсата на договор съгласно раздел VIII, т. 4 от Насоките е достатъчно условие за отхвърляне на заявлението, респ. за отказ за предоставяне на държавна помощ. Така постановеното решение е в противоречие с материалния закон - чл. 26 ЗМДВИП, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК за неговата отмяна. От данните по делото се установява, че дружество Онхолидейс Полша ООД (Оnholidays POLSKA Sp.z.o.o.), наричано по долу за краткост Дружеството е регистрирано по законите на Полша и има седалище и адрес на управление във Варшава, Полша. Дружеството е подало до министъра на туризма (Приложение 1 от документацията за кандидатстване) заявление Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. за предоставяне на държавна помощ съгласно чл. 26 ЗМДВИП. Според представената със заявлението документация кандидатът има право да извършва туроператорска дейност, за което обстоятелство представя надлежен документ Удостоверение от специален регистър с 9454/17.06.2015 г. и извадка от Централен регистър на туристическите организатори и предприемачи, улесняващи закупуването на свързани туристически услуги в превод на български език от полски. Към заявлението са представени под опис необходимите документи с номера от 1 до 14 включително. Първоинстанционният съд е приобщил като доказателство по делото договор от дата 25.05.2015 г. в превод на български език, надлежно удостоверен, сключен между дружество Рейнбоу Турс АД, в качеството на Продавач и Онхолидейс Полша ООД като Купувач. Съгласно чл. 1 от договора Продавачът декларира, че е страна по договор за изпълнение на транспортна услуга договор за чартър, сключен с въздушните превозвачи, изброени в сезонните приложения към договора. В чл. 2 е посочено, че Продавачът декларира, че договорът сключен с Превозвача, го упълномощава и позволява да изпълнява задълженията произтичащи от този договор, за полетите, извършвани от Превозвача в количеството, срокове и дестинации, съгласно Сезонните приложения към договора. Съобразно постигнатото между страните съгласие Продавачът Рейнбоу Турс АД се задължава да продаде на Купувача блоковете (квотите на самолетни места), посочени в Сезонните приложения, а Купувачът се задължава да закупи тези квоти за самолетни места при условията на този договор и Сезонните приложения. Въпросните квоти са блокове от невъзвръщаеми места с гарантирано плащане и трябва да бъдат изплатени изцяло, независимо дали Купувачът ги ползва или не. Офертата за продажба на места, съдържаща се в договора и на основание чл. 5 от него, се счита за валидна, при условие, че Превозвачът поотделно е получил всички необходими разрешителни и потвърждения за слотовете за всяко летище. Към договора са приложени Сезонните предложения към чартърното споразумение от дата 25.05.2015 година. В съответствие с чл. 27, ал. 6 от Закона за туристическите пакети и свързаните туристически услуги от 24.11.2017 г. на Полша, дружество Рейнбоу Турс АД също е вписано в Централния регистър на туристическите организатори и предприемачите, улесняващи закупуването на свързани туристически услуги, като предметът му на дейност касае и предоставяне на туристически пакети с чартърни полети до европейски и неевропейски държави. За изпълнение на изискванията при подаване на заявление за кандидатстване и доказване на реалното изпълнение на сключения с Рейнбоу Турс АД договор за закупуване на туристически услуги, Онхолидейс Полша ООД е приложил заверени списъци с туристи, настанени с ваучери на територията на България и за осъществени чартърни полети с фирми превозвачи, притежаващи съответния лиценз. Във връзка с подаденото заявление и попълнени документи с вх. Т-ТП-52-2/22.10.2020 г. относно получаване на държавната помощ, до дружеството жалбоподател е било изготвено писмо на 07.12.2020 г., с посочени несъответствия в документацията, които същото следва да поправи. Видно от Приложение 6 към документацията компетентните длъжностни лица, участвали в работната група при министъра на туризма, са изготвили лист за съответствие на подаденото заявление и приложените към него документи. Конкретно за Онхолидейс Полша ООД е проверено и установено, следното: По първия критерий, свързан със заявлението за участие, е посочено, че кандидатът е представил такова, което съответства на изискванията на утвърдените Насоки за кандидатстване за прилагане на схема за държавна помощ по фаза 1". По втория критерий - представяне на изрично пълномощно за подаване на заявлението, кандидатът също е покрил изискванията на Насоките. Третият критерий се отнася за представено заверено копие от законния представител на туроператора, на удостоверение за търговска регистрация, който също е бил изпълнен от жалбоподателя. Във връзка с четвъртия критерий представяне на доказателства, които удостоверяват правото на търговеца да извършва туроператорска дейност, дружеството е приложило съответните извлечения от Централния регистър на туристическите организатори и предприемачи, улесняващи закупуването на свързани туристически услуги в Полша. По петия критерий представяне на декларация от законния представител на търговеца, че дружеството не е обявено в несъстоятелност, касаторът също е изпълнил изискванията на Насоките. Според проверката на документацията жалбоподателят не е изпълнил шестия критерий, който гласи, че трябва да представи заверено копие от законния представител на договор с въздушен превозвач с валиден оперативен лиценз за изпълнение на въздухоплавателна услуга полет до Република България, сключен и изпълнен в периода 14.05.2020 г. 31.12.2020 година. По този критерий е констатирано, че жалбоподателят е приложил и представил заверено от законния представител копие на договор с Рейнбоу Турс АД от 25.05.2015 г., обсъден по-горе и касаещ приложеното Сезонно споразумение от 01.07.2020 г. за изпълнение на чартъри за сезон - лято 2020, като в същото са посочени превозвачи и капацитет на самолетите 189 бр. места. Комисията не е приела изпълнение по този критерий, защото от представените документи на жалбоподателя не било видно и не е удостоверено, че Рейнбоу Турс АД е въздушен превозвач с валиден оперативен лиценз за изпълнение на въздухоплавателна услуга до Република България за периода на фаза 1. С писмо вх. Т-ТП-52-20/11.12.2020 г. кандидатът е представил копие на заверено писмо от представител на Рейнбоу Турс АД и от законния представител на Онхолидейс Полша ООД, с което уведомяват, че договорите, подписани между Рейнбоу Турс и превозвачите Ентър Еър, Смарт Уингс и туроператор Корал Травъл за летния сезон на 2020 г., са конфиденциални и не могат да се предоставят копия от тях. Потвърждават също, че е представен Списък на притежателите на Сертификат за въздушен превозвач, от който е видно, че посочените превозвачи имат сертификати за извършване на полети за неопределено време. Дружеството жалбоподател е изпълнило останалите девет критерия, общо петнадесет, като е представил съответно заверени документи за пътуване ваучери с посочени имена на лицата, които съответстват на изискванията на Насоките за кандидатстване по схема 1, потвърждения от хотелите на територията на България, където са били настанени туристите, предоставена информация с номерата на полетите и имената на лицата, които са пътували до България с чартърни полети за месеците юли септември 2020 г., доказателства за наличие на представителна власт на кандидата, декларация, че дружеството не е в затруднено положение по смисъла на пар. 22, т . в от Временна рамка (Приложение 4), заявление, включващо пристигналите туристи в България, ползвали услугата настаняване за всеки полет за периода 10.07.2020 г. 11.09.2020 година. Обобщената информация за кандидатите, които са подали заявленията си, е оформена в Доклад вх.Т-93-00-ЗУ67, съгласно който се установява, че единственото неизпълнение на изискванията на Насоките за кандидатстване от страна на жалбоподателя, е обстоятелството, че не е представил доказателства, че използва въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм. Решението за одобряване на помощта от Европейската комисия е от 24.07.2020 г. и касае държавна помощ SA.58050(2020/N) с целева група туроператори. Видно от приложеното по делото описание на мярката (лист 861 и сл. от том III на първоинстанционното дело) т. 2.5., бенефициенти са всички оператори, които имат право да извършват дейности на територията на България, независимо от размера, и които са сключили договор с въздушен превозвач за превоз на пътници в България. В т. 2.7. е поставено като изискване туроператорите за да отговарят на условията за подкрепа, трябва да са използвали въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за извършване на чартърни полети до България, между 14.05.2020 г. и 31.12.2020 г. и само за въздухоплавателни средства с капацитет най-малко 100 места. Касателно оценката на мярката, в т. 3.2 за да може една мярка да бъде квалифицирана като държавна помощ по чл. 107, пар. 1 ДФЕС, всички условия посочени в тази разпоредба, трябва да бъдат изпълнени. Първо мярката трябва да бъде приписана на държавата и да се финансира чрез държавни ресурси. Второ, тя трябва да даде предимство на своите получатели. Трето, това предимство трябва да бъде избирателно по своя характер. Четвърто, мярката трябва да нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки. Мярката може да се дължи на държавата, защото се управлява от Министерство на туризма и са основава на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Мярката представлява предимство на бенефициерите под формата на директни субсидии. По този начин мярката освобождава тези бенефициенти от разходите, които би трябвало да понесат при нормални условия. Също така, предимството предоставено при марката е избирателно, мярката може да наруши конкуренцията, тъй като засилва конкурентната позиция на своите бенефициенти. Това се отразява на търговията между държавите-членки. С оглед на това, в съображение 30 от т. 3.2. от нотификацията на ЕК, е посочено, че Комисията възприема мярката като помощ по смисъла на чл. 107, пар.1 ДФЕС и е обявена за съвместима с Вътрешния пазар на ЕС съгласно чл. 107, пар. 3, буква б ДФЕС. За изпълнение на мярката по делото са представени Насоки за кандидатстване за прилагане на схема за държавна помощ, фаза 1, за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм. Същите са приети от министъра на туризма в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗМДВИП. Мярката е съобразена и с Временна рамка от мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив. В Раздел VIII от Насоките е посочен редът за предоставяне на помощта съгласно чл. 26, ал. 3 ЗМДВИП, като в т. 4 е въведено изискването към заявлението да се приложи заверено копие на законния представител и/или упълномощено от него лице, копие на сключен договор с въздушен превозвач, с валиден оперативен лиценз за изпълнение на въздухоплавателна услуга полет до България, сключен и изпълнен в периода 14.05.2020 г. 24.12.2020 година. При осъществяване на процедурата за оценяване на заявленията е посочен ред в Насоките и по конкретно, че при несъответствие на кое да е от изискванията на чл. 26 от същия закон, цялото заявление се отхвърля. С оспорения акт е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по чл. 26 ЗМДВИП, поради несъответствие на заявлението и представени документи с изискванията на т. 4, Раздел VIII от Насоките Ред за предоставяне на помощта , одобрена от Европейската комисия. Правното основание, на което оспорената заповед е издадена, е чл. 26, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 16.09.2021 г.) ЗМДВИП. Цитираната разпоредба е с императивен характер и очертава материалните изисквания във времеви аспект, касаещи посочената финансова мярка. В нормата е предвидено задължение на Министерство на туризма две години след отмяната на извънредното положение, да предоставя на туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет. Субсидията се отпуска за всяка седалка, заета от лице, ползващо туристическа услуга в Република България, само за полети с капацитет от не по-малко от 100 места. Анализът на разпоредбата дава основание да се приеме, че мярката има временен и извънреден характер, и представлява схема за предоставяне на държавна помощ за подпомагане на туроператори, които предоставят туристически пакети на потребители с краен пункт на пристигане територията на Република България, за да се минимализират и ограничат негативните социално икономически последици от влиянието на пандемията от COVID 19 в туристическия сектор. Мярката има за последица и стабилизиране на финансовото състояние на компании, които осъществяват посочената в закона туристическа дейност. С нормативната уредба на чл. 26 ЗМДВИП, въз основа на която е издадена процесната заповед, законодателят е въвел изискване за целевата категория туроператори, които са правоимащи, да използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм. Разпоредбата не ограничава, а напротив дава право на избор на туроператора да избере как ще му бъде предоставена транспортната услуга лично от въздушния превозвач, притежаващ този лиценз или опосредено. Последното понятие, касаещо притежаването на посочения лиценз, е упоменато в Регламент (ЕО) 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен)( 31.10.2008 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 293/3). В чл.2 от Регламента е дадена легална дефиниция на понятието оперативен лиценз . По същество той означава разрешително, издадено от компетентния лицензиращ орган на предприятие, което му позволява да извършва въздухоплавателни услуги, посочени в оперативния лиценз. Изискването на чл. 26 ЗМДВИП е предвидено с оглед една от целите на Регламента в чл. 6 от Преамбюла му, а именно, че за да се намалят рисковете за пътниците, не следва да се допуска да продължават дейността си въздушни превозвачи от Общността, които не отговарят на изискванията за поддържане на валиден оперативен лиценз. В такива случаи компетентният лицензиращ орган следва да отмени или да спре действието на оперативния лиценз. Правилото в чл. 26 ЗМДВИП не поставя друго изискване за туроператорите, които осъществяват дейност с цел туризъм и чартърни полети до България. Следователно, въведено в т. 4, Раздел VIII от Насоки за кандидатстване за прилагане на схема за държавна помощ по Фаза 1, изготвени от министъра на туризма, изискване да бъде представен договор с въздушен превозвач с посочения лиценз, който да е сключен между него и туроператора, е в противоречие със съдържанието на чл. 26, ал. 1 ЗМДВИП. По делото не е било спорно, че Рейнбоу Турс АД е преговарял с Ентър Еър и Смарт Уингс, от които е закупил билети за чартърни полети до България, и за които по делото има данни, че притежават валиден оперативен лиценз за осъществяване на услугата въздушен транспорт чрез чартърни полети до България. Съществено в случая е, че договорът сключен между двете полски дружества - Онхолидейс Полша ООД и Рейнбоу Турс АД е с място на изпълнение в Република България, защото това е крайната дестинация, където е предоставена транспортната услуга осъществен чартърен полет от туроператор с оперативен лиценз и в посочения в закона срок. Този договор е следвало да се възприеме и тълкува от органа съобразно чл. 9 от Регламент (ЕО) 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I, OJ L 177, 4.7.2008, p. 6 16), доколкото страните по него са юридически лица, както и двете имат седалище и адрес на управление в друга държава членка, а не в България, но изпълнението му е на територията на държава членка, където се отпуска помощта по чл. 26 ЗМДВИП, и няма особени повелителни норми, чието нарушаване да накърнява обществените интереси на страната. Договорът от 25.05.2015 г. сключен между Рейнбоу Турс АД, в качеството на Продавач и Онхолидейс Полша ООД като Купувач, материализира частноправно отношение между две дружества, които са свързани с Полша, защото там е тяхното седалище. За целите на настоящото доказване той се възприема като юридически акт с правно значение за установяване на материалните предпоставки по чл. 26 ЗМДВИП, касаещи заявлението на касатора. От тази гледна точка и доколкото видно от съдържанието му, той не нарушава установения правов ред в страната, следва да бъде зачетен с оглед материалноправния резултат, който жалбоподателят цели, и който е свързан с одобряване на заявената субсидия. В изпълнение на задължението си по чл. 39 от КМЧП да определи приложимото право въз основа на фактическия състав и на международния елемент на договора от 25.05.2015 г., съдебният състав приема, че Онхолидейс Полша ООД е използвал въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм за процесния период, както се иска в чл. 26, ал. 1 ЗМДВИП и в срока по този член. Посоченото разбиране на смисъла, който законодателят е вложил в чл. 26, ал. 1 ЗМДВИП е в съответствие със Съобщение на Комисията Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 2020/C 91 I/01C/2020/1863. В него се поддържа, че е необходима целенасочена публична подкрепа, за да се гарантира, че на пазарите ще остане достатъчна ликвидност, за да се противодейства на щетите, нанесени на стабилни предприятия, и да се запази непрекъснатостта на стопанската дейност по време на епидемичния взрив от COVID-19 и след това. В този смисъл правилата на ЕС за държавната помощ дават възможност на държавите членки да предприемат бързи и ефективни действия за подпомагане на гражданите и предприятията, по-конкретно Министерство на туризма, които са изправени пред икономически трудности вследствие на епидемичния взрив от COVID-19. В съобщението от 13 март 2020 г. за координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19, Европейската комисия е изложила различните възможности, с които разполагат държавите членки, извън обхвата на извършвания от ЕС контрол на държавните помощи и които те могат да въведат без участието на Комисията. Целта на предложената мярка по чл. 26, ал. 1 от с.а и въз основа на член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, е израз на политиката на държавата да компенсира предприятия в секторите, които са били особено тежко засегнати от епидемичния взрив, каквито са напр. транспортът, туризмът, и др. Българският законодател правилно с въведения текст на чл. 26 от с.а. е определил рамка, позволяваща на туроператорите, визирани в текста й, да се справят с извънредната ситуация, породена от COVID-19. Въведеното ограничение в текста на т.4, Раздел VIII от Насоките за кандидатстване, по начина, по който се разбира и от административния орган, накърнява целостта на вътрешния пазар на ЕС и пречи да се осигурят равни условия на конкуренция, на туроператори, които не договарят пряко с въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм. Ето защо, в противоречие с приложимата нормативна уредба, цитирана по-горе, първоинстанционният административен съд е приел, че дружеството жалбоподател не е изпълнил изискването на министъра на туризма, заложено в Насоките за кандидатстване. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност на акта. Като е отхвърлил жалбата срещу нея, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде уважена, като оспорената заповед се отмени. Делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган, който да се произнесе по подаденото заявление на дружеството жалбоподател, след като на основание чл. 35 и чл. 36 АПК изясни фактите и обстоятелствата по делото, като изиска доказателства за валидни оперативни лицензи и техния срок на действие, за авиопревозвачите, които са предоставили транспортната услуга полет до Република България, изпълнен в периода 14.05.2020 г. 31.12.2020 г. на туроператора Онхолидейс Полша ООД чрез Рейнбоу Турс АД по говора му от 25.05.2015 година. С оглед изхода на спора следва да бъдат уважени своевременно направените от Онхолидейс Полша ООД искания за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същите се определят в размер на 1210 лева за касационната инстанция, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени плащания (л.36-38 от касационното дело, съответно 840 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото и 370 лева за държавна такса). Разноските, които жалбоподателят е направил пред първоинстанционния съд, и които се претендират с оглед изхода на делото, са в размер на 840 лева за един адвокат, съгласно списък с разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането на сумата по банков път. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,