Решение № 968 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2012 г.

Решение № 968 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1957/10.08.2012 г., постановено по административно дело № 2141/2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 272 от 29.06.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5305064395/ПР-821 от 23.03.2011 г. на ръководител на "ПО" в ТП на НОИ - Пловдив, с което на Момка Минчева Владова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО; 2) разпоредил изпращане на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-68398 от 19.10.2010 г. по описа на РУСО - Пловдив, подадено от Момка Минчева Владова, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив да заплати на Момка Минчева Владова от с. Крумово, общ. "Родопи", сумата от 400 лв., представляваща сторените от последната разноски по производството. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на РУСО (ТП на НОИ) - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на Момка Минчева Владова и потвърждаване на отменените с него решение на директора на РУСО - Пловдив и разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Ответницата по касация Момка Минчева Владова, действаща чрез пълномощника си адв. Иванова-Спасова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна и потвърждаване на решението на Административен съд - Пловдив като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 23.03.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Пловдив от 29.06.2011 г., е отказано на Момка Минчева Владова отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, и на изискването на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (в редакцията до 31.12.2010 г.) - няма навършена 60-годишна възраст (последното не е спорно). Недостигът на стаж от втора категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е предопределен от това, че пенсионният орган не е зачел положеният от Владова в ОП "Единство", (впоследствие преобразувано на ОФ "Единство") труд на длъжността "шивачка" през периода 1.10.1978 г. - 30.04.1986 г., и на длъжностите "работник-машинист" и "маш. машинист" през периода 1.05.1986 г. - 31.05.1994 г., като такъв от втора категория труд по т. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), а го е категоризирал от трета категория. Разпореждането е обжалвано от Владова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е категоризиран положеният от нея труд през периода 1.10.1978 г. - 31.05.1994 г. като такъв от трета категория, а същият е следвало да бъде зачетен във втора категория труд. При осъщественият административен контрол жалбата й не е уважена с аргумента, че липсват неоспорими доказателства за прекатегоризиране на трудовия стаж през процесния период от трета във втора категория труд. Директорът на РУСО - Пловдив е развил съображения в насока, че в конкретния казус е неприложима т. 31б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, защото не е уточнено дали трудът на Владова е положен в обувна или кожно-галантерийна промишленост при работа с лепила на база органични разтворители, каквото е изискването на цитираната норма, и съответно жалбоподателката няма минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория, за да й се признае право на пенсия по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. На база коректно установени факти Пловдивският административен съд е извел правилни изводи (за които съображенията не следва да бъдат преповтаряни, доколкото настоящата инстанция изцяло ги споделя) в насока, че решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване са постановени от материално компетентни органи в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. На първо място, противно на приетото от решаващия съдебен състав, липсва нарушение на процесуалните правила от страна на администрацията, защото както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директора на РУСО в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесният случай е налице трудова книжка № 27/21.05.1970 г. и месечни разплащателни ведомости. При наличие на трудова книжка (която се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила относно вписванията в нея) и ведомости за заплати не е имало основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, която урежда допустимост на свидетелски показания в случаите, в които законът изисква писмен документ, само ако документът е изгубен или унищожен. При липса на установена загуба или унищожаване на изискуеми документи, съдът не е следвало да допуска на основание чл. 165, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК събиране на гласни доказателства и удостоверяване със свидетелски показания на релевантните факти. Основавайки се на показанията на доведените от Владова трима свидетели, съдът е приел, че независимо от заеманата от нея длъжност, работата й през спорния период е била свързана със същата вредност и тежест на труда, като на изброените в т. 31б от ПКТП (отм.) работници в кожено-галантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители, поради което и на основание т. 67 от ПКТП (отм.) трудът й през периода трябва да бъде зачетен от втора категория, и съответно на същата следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Въз основа на изложеното съдът е формулирал неправилен извод за незаконосъобразност на оспорените пред него административни актове, като постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (непълно и неточно изясняване на всички обстоятелства от значение за конкретния случай) и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е уважил сезиралата го жалба. От компетентно изготвеното заключение (неоспорено от страните и прието от съда) на назначеното от съда вещо лице по възложената му експертиза (което първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал при преценката си) безспорно се установява, че липсват всякакви данни за категоризиране на труда на Владова през процесния период като положен при условията на втора категория. Вещото лице не е констатирало при проверката на ведомостите да е внасяна осигурителна вноска за Владова за втора категория, а след 1.03.1991 г. осигурителната вноска е диференцирана по категории (съгласно ПМС №43/1991 г.): I-ва категория - 50 %, II-ра категория - 45 %, III-та категория - 35 %. Съдебният експерт е работил по документи, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО, при което не е открил първични документи, установяващи категорията труд, както и други такива, от които да се прецени тежестта и вредността на този труд. Установил е обаче, че за спорния период на Владова не са били изплащани никакви допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд. Във връзка с горното за пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, освен, че събирането на гласни доказателства в случая е било недопустимо, то свидетелските показания очевидно противоречат както на събраните писмени доказателства, така и на установеното от вещото лице. От горното явства, че обратно на приетото от Пловдивския административен съд, осигурителният стаж на Момка Минчева Владова за периода от 1.10.1978 г. до 31.05.1994 г. правилно е зачетен от трета категория труд, защото не може да бъде причислен към втора категория по т. 31б от ПКТП (отм.). Няма допустими доказателства тя да е работила с лепила на база органични разтворители, което попада в уредените хипотези на цитираната норма. Изложеното обуславя извода, че в случая липсва задължително изискуем компонент, за да се признае положения от Владова труд през спорния период за такъв от втора категория. Освен това нормата на т. 31б от ПКТП (отм.) не само изчерпателно изброява длъжностите, но и мястото на полагане на труда, а естеството на дейност на общинското предприятие (по-късно преобразувано в общинска фирма, а впоследствие в еднолично дружество с ограничена отговорност). "Единство" в гр. Пловдив като цяло не попада сред изброените в нея видове промишленост, т. е. отрасловата принадлежност на предприятието също е критерий за определяне на категорията на труда, а установените факти относно предприятието, в което е положен този труд през периода, на допълнително основание го определят като трета категория труд. Противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение, в случая няма как да се приложи и правилото на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) и този труд не би могло да бъде признат за такъв от втора категория на това основание. Не е налице приложното поле на цитираната норма, защото извършваната от Владова работа през периода не е доказано да е била със същата вредност и тежест като тази по т. 31б от същия правилник, а даже напротив, от заключението на вещото лице се установява категорична индиция за противното: през целия спорен период на Владова не са били начислявани и изплащани суми за работа във вредна среда, в т. ч. с лепила, разтварящи се с органични разтворители. Степента на досег с вредните за здравето вещества при осъществяване на различните трудови функции очевидно е била твърде различна по степен. Поради установеното различие в интензивността на натоварване и вредни въздействия между работата, извършвана от Владова, и тази на работниците, които са слепвали отделните елементи с лепила на база органични разтворители (чийто труд е от втора категория по т. 31б от ПКТП, отм.)., се налага извод, че трудът на касационната ответница за процесния период спада към трета категория, както е определен от пенсионния орган. Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на първоначалната жалбоподателка (настояща ответница по касация) при хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 31б или на т. 67 от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Момка Владова чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам и да възникне правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо неправилен се явява и крайният правен извод на първоинстанционния съд за основателност на сезиралата го жалба, защото противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение, че положеният от Владова труд при работодателя ОП "Единство" (ОФ "Единство") гр. Пловдив през периода 1.10.1978 г. - 1.06.1994 г. не е бил от втора категория, поради което и с оглед на установените данни за продължителността на общия осигурителен стаж на лицето, за Момка Владова не е било изпълнено едно от кумулативно изискуемите условия, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 15 години работа при условията на втора категория труд, както законосъобразно са преценили и административните органи. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. Не е налице и обоснованото от Пловдивския административен съд (макар и без изрично да е наименовано така) съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай (вкл. и тези по чл. 35 и чл. 36 от АПК). При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (т. 31б и т. 67 от ПКТП (отм.), § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 40, ал. 1 от НПОС) и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Момка Минчева Владова се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответницата по касация да се присъдят на доверителката му сторените от нея разноски за настоящата инстанция, а касаторът не е претендирал присъждане на деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,