Решение № 4961 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2018 г.

Решение № 4961 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. А., Л. А. и С. А., всички от гр. [населено място], чрез процесуалният им представител - адв. Борисов, против решение № 723 от 19.04.2018 г. по адм. дело № 352/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед №УТИ-П-36/01.03.2017 г. на кмета на община Сандански за премахване на незаконен строеж. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: кмета на община Сандански, чрез пълномощника му - юрисконсулт Нуцова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Б. тримата касатори са оспорили Заповед №УТИ-П-36/01.03.2017 г. на кмета на община-Сандански, с която на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивен гараж", находящ се в УПИ II, кв. 54 по плана на гр. С.. Адресат на заповедта е собственика му - Л. А., извършител на гаража е С. А., а общо тримата касатори се явява съсобственици на УПИ II, върху което се намира гаража. Установено е от съда, че гаражът е строеж, построен в периода 1984-85 г., без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, на страничната регулационна линия на УПИ II с УПИ I, кв. 54 по плана на гр. С., като частично покрива калкана на паянтовата сграда в съседния УПИ I, а откъм лицето навлиза в ул. "Св. Георги". Поради това е изведен извод, че строежът е незаконен, поради което заповедта за премахването му е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Обсъдени са предпоставките за приложение на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, за наличие на "търпим строеж", като е изведен извод, че гаражът не отговаря на изискванията за търпимост, съобразно приложимата материалноправна разпоредба. Посочено е, че същият не отговаря на условието да е допустим по действащия към момента на извършването му подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, както и по ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Установено е, че гаражът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148 ЗУТ. Липсата на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, определят строежа като незаконен, по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид категорията му - пета, по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, кметът на община Сандански разполага с материална компетентност за издаване на заповед за премахване на гаража като незаконен. Правилни са изводите на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта се основава на 2 бр. Констативни актове, установяващи процесното незаконно строителство. По въпросът за наличие на "търпим строеж" в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, настоящата инстанция споделя правните изводи на съда, че гаражът не е такъв търпим строеж. Съгласно неоспореното заключение на СТЕ, гаражът не е допустим по действащия към момента на извършването му /1984-85 г. / подробен градоустройствен план - ПЗ, одобрен със заповед от 15.12.1981 г., действащ и в момента, който не предвижда допълващо застрояване с гараж, а само основно застрояване с масивна жилищна сграда на два етажа. За гаража не е одобрявана и частична квартална разработка, нито пък е издава виза за проектиране. Разположението му на място, чрез частично покриване калкана на съседната сграда, противоречи на правилата и нормативите по ЗТСУ (отм.); и по сега действащия ЗУТ в следните насоки. В нарушение на чл. 97, т. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /Д. в. бр. 69/1977 г., отм. Д. в. бр. 48/1995 г. /, процесният гараж не покрива напълно калкана на съществуващата в съседния УПИ I паянтова сграда, което е нарушение и на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Освен това строежи от този вид е допустимо да бъдат разполагани на улично-регулационната линия, но не и да я преминават, като навлизат в улицата, както е в случая, видно от окомерната скица на КА № 22-АА/19.08.2016 г. и от заключението на СТЕ. При тези нарушения изводите на съда, че гаражът не е търпим строеж, са правилни. Поради това неоснователни са оплакванията за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Неоснователен е и довода за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неизясненост на фактите, относими към законността на строежа. Твърденията за наличието на документи в община-Сандански, относими към законността на процесния строеж, каквато е скица, послужила за издаване на констативен нот. акт № 181/2001 г. за гаража, не обуславя наличието на това нарушение. Скицата, каквато и да е тя, не може да замести липсващите за строежа строителни книжа. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат на ответника се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение