Решение № 11973 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2010 г.

ВАСVI отделение15.10.2010 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 17/16.03.2010 г. по административно дело № 24/2010 г. на Административен съд - гр. Перник. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11973 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фидан Живков Дуков от гр. Перник срещу решение № 17/16.03.2010 г. по адм. дело № 24/2010 г. на Административен съд - гр. Перник. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № 020336 от 6.04.1995 г. на касационния жалбоподател е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (ЗП), отменен с § 12, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). Пенсията е отпусната за 47 години 5 месеци и 14 дни трудов стаж, приравнен на трета категория, подробно описан в предложението и молбата за пенсиониране изх. № 146 от 10.03.1995 г. на ТМТ "Ю. Гагарин" - гр. Перник, респ. вх. № 1992 г. от 27.03.1995 г. на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Перник. С молба вх. № 7903 от 28.05.1996 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде преизчислена пенсията "по нова базисна основа", а така също и да му бъде отпусната "добавка за неблагоприятни условия на труд - работа под земята като миньор и като металург в силикозоопасна и отровна среда". С разпореждане от 23.10.1996 г. му е отказана исканата добавка с правно основание ПМС № 40/1968 г. с мотиви, че трудовият му стаж като подземен работник не е 10 г., а е 3 години 1 месец и 2 дни. С разпореждане от 3.07.2000 г. на основание § 7 ПЗР на КСО е направено служебно преизчисляване на пенсията. В това разпореждане е посочено, че осигурителният стаж по категории е: а) 6 г., 4 мес. и 24 дни от първа категория, б) 3 г., 1 мес. и 2 дни също от първа категория, но от вида по чл. 104, ал. 3 КСО, и в) 31 г., 7 мес. и 21 дни от трета категория, или г) общ осигурителен стаж, приравнен към трета категория - 51 години 6 месеци и 27 дни. Със заявление вх. № 5089 от 24.02.2004 г. касационният жалбоподател представил трудова книжка № 103 от 14.08.1953 г. и поискал да му бъде преизчислена пенсията, като му се зачете удостовереният с нея трудов стаж от 1 месец и 21 дни по чл. 104, ал. 3 КСО и друг от 5 месеци и 6 дни като миньор - машинист на транспортна лента. С разпореждане № 45 от 23.06.2004 г. му е определен нов размер на пенсията. Зачетен е само трудовият стаж от 1 месец и 22 дни по чл. 104, ал. 3 КСО, в резултат на което стажът по чл. 104, ал. 3 КСО е станал 3 години, 2 месеца и 23 дни, а общият осигурителен стаж, приравнен към трета категория - 52 години. С ново заявление - вх. № 14098 от 14.06.2004 г. - касационният жалбоподател е представил друга трудова книжка (№ 954 от 15.07.1952 г.) и военноотчетно книжка № 004191, и е поискал да му бъде зачетен трудовият стаж: а) от 30.08.1954 г. до 21.09.1958 г. придобит в подземен рудник "Димитър Благоев - 2" по договор за алтернативна военна служба; б) от 1.02.1959 г. до 20.09.1959 г. като миньор - шлосер по багерите в открит рудник "Република", и в) от 16.02.1954 г. до 22.07.1954 г., придобит също в открит рудник "Република", но като машинист на транспортна лента. С разпореждане 15.08.2004 г. е постановен отказ по това заявление с мотиви, че описаният в него трудов стаж е бил зачетен и няма законово основание за неговото повторно зачитане, а жалбоподателят не представял други документи, които да удостоверяват различна продължителност на трудовия стаж. Последното жалбоподателят приел като указание, че трябва да се снабди с документи, които да удостоверят различието в трудовия стаж - вече зачетен при определянето на пенсията и сега заявения от него. С жалба вх. № 1167 от 24.02.2005 г. касационният жалбоподател направил оплакване, че длъжностните лица при "Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник, отказвали да направят справка и да коригират удостовереното с удостоверения образец 30 изх. № 2213 от 20.04.1978 г. и изх. № 0447 от 24.01.1979 г., двете на СМЕК "Г. Димитров" - гр. Перник, в които имало "незаконово намаляване и неопределяне на категорията труд". В жалбата е описан същия трудов стаж като описания в заявление вх. № 14098 от 14.06.2004 г. (виж по-горе). С писмо изх. № 1167 от 11.03.2005 г. директорът на РУСО е изпратил на "Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник, подадената от касационния жалбоподател жалба с указания да бъде издаден и предоставен на жалбоподателя необходимия документ за удостоверяване на осигурителния му стаж, в т. ч. и на категорията труд, което той да представи като доказателство пред пенсионните органи. В отговор с писмо изх. № 286 от 21.03.2005 г. "Мини открит въгледобив" ЕАД изпраща в РУСО ново удостоверение с което анулира удостоверенията изх. № 2213 от 20.04.1978 г. и изх. № 0447 от 24.01.1979 г. на СМЕК "Г. Димитров" и удостоверява нещо различно за трудовия стаж на жалбоподателя. Въз основа на това ново удостоверение е издадено разпореждане от 22.04.2005 г., с което е изменена (намалена по размер) пенсията на касационния жалбоподател от първоначалното й отпускане до датата на разпореждането. Сезиран с жалба от касационния жалбоподател, директорът на РУСО с решение от 21.04.2007 г. е потвърдил разпореждането. Касационният жалбоподател е оспорил по реда на чл. 118 КСО законосъобразността на това решение. С решение № 65 от 5.11.2007 г., Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата срещу решението на директора на РУСО. С решение № 4288/10.04.2008 г. по административно дело № 12478/2007 г. ВАС, VI отделение е отменил решението на ПАС, отменил е решение № 3502073782 от 21.04.2007 г. на директора на РУСО Перник, както и разпореждане № 3502073782 от 22.04.2005 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО - Перник и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне с указания да извърши служебна проверка на верността на съдържанието на писмо № 286 от 21.03.2005 г. на "Мини открит въгледобив" ЕАД и приложеното към него ново удостоверение № 286/17.03.2005 г. на "Мини Перник" ЕАД. След извършване на проверка в "Мини Перник" ЕАД и след съставяне констативен протокол № 82/14.05.2008 г., са издадени разпореждане № 3502073782 от 13.06.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО Перник и потвърждаващото го решение № 3502073782/6.08.2008 г. на директора на РУ "СО" Перник. В разпореждането е посочено, че общия осигурителен стаж на лицето приравнен към трета категория е 51 години, 7 месеци и 3 дни, от които осигурителен стаж от първа категория - 6 г., 4 м. и 20 дни; осигурителен стаж от трета категория - 31 г., 8 м., 19 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО /подземен работник/ 3 г., 0 м., 27 дни. С решение № 191/29.10.2008г по адм. дело № 514/2008 г. на АС - гр. Перник., потвърдено с решение № 8472/25.06.2009 г. по адм. дело № 2554/2009 г. на ВАС, VI отделение са отменени разпореждане № 3502073782 от 13.06.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО Перник и потвърждаващото го решение № 3502073782/6.08.2008 г. на директора на РУ "СО" Перник и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне с указание стажът от 1 месец и 11 дни за периода 30.08.1954 г. - 31.12.1954 г. на длъжността "подземен маневрист" да се зачете за осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - гр. Перник е мотивирано решение № 3502073782 от 17.12.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 3502073782 от 15.07.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. С последното е разпоредено изменение на отпуснатата пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Дуков, считано от 8.02.1995 г. /датата на първоначално отпускане на пенсията/, като новият размер на пенсията - 379,88 лв. съответно е определен, индексиран и осъвременен до 1.07.2009 г. Административният орган е признал считано от 24.02.2004 г. общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд - 51 г., 9 м., 29 дни, от които осигурителен стаж първа категория труд - 6 г., 4 м., 20 дни; осигурителен стаж трета категория труд - 31 г., 7 м., 6 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 3 г., 2 м. и 10 дни. В изпълнение на указанията на съда длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело за осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО стажът на лицето на длъжността "подземен маневрист" за периода 30.08.1954 г. до 31.12.1956 г. Правилен е изводът на АС - гр. Перник, че обжалваните административни актове са законосъобразни, както и че претенцията на касатора за признаване на осигурителен стаж в размер на 35 дни - неползван платен отпуск, тъй като не е заявявана пред административния орган до сега, не следва да се обсъжда и разглежда от съда. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - гр. Перник е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1