Решение № 4033 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14632/2009 г.

Решение № 4033 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14632/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 948/7.07.2009 г. по адм. дело № 757/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Наведени са касационни основания за нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 20, т. 3 от Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване. Ответната по жалбата страна, Петър Христов Петров, от гр. Пловдив не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 56/7.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 4507134603 от 26.11.2008 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петър Христов Петров. За да отмени оспорените актове, административният съд е приел, че Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ № 16/16.01.1960 г., в сила от 1.05.1960 г., денонсирана със закон, обн. ДВ, бр. 63/15.07.2003 г., в сила от 1.01.2004 г. следва да намери приложение относно осигурителния стаж, положен от лицето в бившия СССР, през периода на нейното действие и същият следва да бъде зачетен при преценка правото на пенсия. Касаторът не оспорва полагането на труд от страна на Петров на територията на бившия СССР за времето от 1.11.1995 г. до 2.02.1998 г., но не го е зачел за отпускане на пенсия с мотиви, че Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване е денонсирана. Административен съд - Пловдив правилно е тълкувал и приложил материалноправните норми към релевантните за спора факти. Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване е била в сила от 1960 г. до 1.01.2004 г. През този период е възникнало и правото на Петров за признаване на положения от него труд като стаж за пенсиониране. Законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил общите принципи на материалното право, че при изменение на законодателството, правоотношенията се уреждат от закона, който е бил в сила при възникването им. Решаващ за определяне на приложимия закон е моментът на възникването на правоотношението. Следователно, при спор дали да бъде признат като стаж за пенсиониране определен трудов стаж, положен извън страната, следва да се изхожда от международните спогодби, които са били в сила по време на извършване на трудовата дейност. Изрично в чл. 20, т. 3 от цитираната Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване е посочено, че правата, възникнали съгласно разпоредбите и, не губят сила в случай на денонсиране. Това означава, че се запазват (неограничено във времето) всички права, придобити по силата на спогодбата, в т. ч. и правото положеният труд на територията на една от страните да се зачита като стаж за придобиване на пенсия. Това право се реализира от съответното лице, в случая Петър Петров, когато достигне необходимите условия за отпускане на пенсия, и не е валидно за подаване на заявление само до 1.01.2005 г., както е приел административният орган. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,