Решение № 3215 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 264/2014 г.

Решение № 3215 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 264/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано по касационна жалба от директора на Районна здравно осигурителна каса /РЗОК/ Пазарджик чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 638 от 11.11.2013 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 606/2013 г. С него се отменя писмена покана изх. № 13-29-02-841 от 26.07.2012 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик с която на МБАЛ "Велинград" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велинград е разпоредено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 2050 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ "Велинград" ЕООД гр. Велинград взема становище за недопустимост поради просрочие на жалбата, алтернативно за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е установил, че писмената покана се отнася за суми за дейност през месец април 2011 г. отчетени и заплатени по фактура № 1796 от 07.03.2011 г. и фактура № 1812 от 09.05.2011 г. касаещи сумите за лечение на Иван Караминов, Албена Ракиева, Атанаска Чукова и Иван Златарев които след хоспитализация в заведението в срок до 30 дни след дехоспитализацията постъпват за лечение в други заведения по същите клинични пътеки прието за нарушение от органа по чл. 8, ал. 1 и ал. 12 от методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, Приложение № 13 към чл. 3 от ПМС № 304 от 17.12.2010 г. и чл. 21, ал. 1 от ИД № 13/РД-29-420/01.03.2011 г. Установено е от заключение на съдебно медицински експертизи, че описаните в поканата пациенти са приети по правилни клинични пътеки, извършени са им всички медицински процедури съгласно алгоритъма на КП. При пациентите се отчита подобрение в оплакванията по заболяването и те са дехоспитализирани при спазен критерии за дехоспитализация. При отсъствие на нарушения е прието, че няма основание за издаване на писмената покана и като незаконосъобразна същата е отменена. Решението е правилно. По делото е безспорно установено че са заплатени средствата за лечение по клиничните пътеки и в двете лечебни заведения за всеки от пациентите като са приложени всички доказателства във връзка с това лечение във всяко от заведенията. За да бъде издадена писмената покана следва да е налице недължимост на плащането обосновано с нарушения на изискванията за лечение по съответната клинична пътека, нарушение на изискванията за хоспитализацията или дехоспитализацията или нарушения в изискванията за провежданото лечение, процедури и др. В настоящият случай експертизите не установяват такива нарушения в кръга на основанията за издаване на писмената покана. При липса на нормативно изискване от кое лечебно заведение следва да се внесат повторно изплатените суми за лечение не следва, че това следва да е първото лечебно заведение - ответника по касация. Възражения по представените заключения не са правени от касатора поради което същият в касационното производство не може да ги оспорва. Допускане до разпит като свидетели на лицата извършили плановите проверки по заповед на директора на РЗОК и съставили протокола за неоснователно получени суми е недопустимо тъй като те извършват нормативно установена дейност и резултатите от нея се записват в протокола ведно с констатациите. Същите не могат да свидетелстват за факти извън тези които вече са посочили в цитирания протокол и които са станали основание за издаване на писмената покана. Клиничните пътеки, заплащани от НЗОК в полза на ЗЗОЛ съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболявания, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти - чл. 175 НРД 2011 г. Според чл. 176 НРД 2011 г. клиничната пътека се състои от основни компоненти посочени в точки от 1 - 11 и извършените дейности по КП се отразяват в медицинска болнична документация както и в документите изброени в чл. 177 от НРД 2011 г. Поради това установяването на изпълнението или неизпълнението на болнична помощ по клинични пътеки не може да се установява с гласни доказателства или да служат за опровергаването на писмени доказателства при липса на оспорването им в съдебното производство. Документацията която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на болнична помощ включва документите по чл. 177, ал. 1 и първични и медицински и финансови документи по приложения № 3 и 5 - чл 184 НРД 2011 г. При отчетена и заплатена клинична пътека когато не е изпълнен алгоритъмът на КП липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. По делото както правилно е приел съдът в обжалваното решение такива предпоставки не се установени поради което решението не съдържа пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски определение от съда в размер на 150 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение