Решение № 15010 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2018 г.

Решение № 15010 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на "Марс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Трайко Китанчев" № 20, подадена чрез процесуалния му представител адв. Янев против решение № 361/28.02.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1625/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 22/22.02.2017 г., издаден от Р. И., началник отдел "Контрол и принудително събиране" и Ф. П., главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" (дирекция "МПДТР") към община Бургас, потвърден с решение № 1256/23.05.2017 г. на кмета на община Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че процедурата по издаване на ревизионния акт не е спазена, тъй като не са връчени по установения ред заповедта за възлагане на ревизията и ревизионния доклад. Твърди, че актът е нищожен, поради неспазване на забраната по чл. 155, ал. 5 ДОПК и на ревизираното дружество са извършени три ревизии. Излагат се доводи, че за имота общината не е предоставяла услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". Липсват доказателства, от които да се установи по безспорен начин осъществяваната в имота стопанска дейност, както и извършването на услугите от почистващата фирма. Смята, че съдът неправилно и необосновано не кредитира свидетелските показания и не допуска изслушването на трети свидетел, компетентно лице, с чиито показания ще се установят причините за разхода на електроенергия. Прави възражение за неспазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК от страна на органа по приходите и изтичане на погасителната давност, както за главното задължение, така и за начислените лихви. Твърди се, че има направено възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2011 г., което не е обсъдено от първостепенния съд. Приетото от съда косвено доказателство – справката за консумирана електроенергия не се подкрепя от никакви други преки или косвени доказателства и неоснователно се достига до извода за използване на имота от ревизираното лице. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени или измени ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - кметът на община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Марев в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил ревизионен акт № 22/22.02.2017 г., издаден от Р. И., началник отдел "Контрол и принудително събиране" и Ф. П., главен експерт в дирекция "МПДТР" към Община Бургас, потвърден с решение № 1256/23.05.2017 г. на кмета на Община Бургас, с който на "Марс" ЕООД са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. в размер на 3 657. 40 лева, от които внесени 810 лева и за довнасяне 2 847. 40 лева и лихва от 1 576. 35 лева, за 2012 г. в размер на 3 491. 16 лева и лихва от 1 588. 70 лева, за 2013 г. в размер на 3 491. 16 лева и лихва от 1 233. 91 лева, за 2014 г. в размер на 2 626. 68 лева и лихва от 661. 52 лева и за 2015 г. в размер на 1 827. 72 лева и лихва от 274. 23 лева В ревизионния акт е установено, че дружеството е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, промишлена зона "Юг-запад", съставляващ УПИ 111-20, кв. 5, земя и сгради, за който са подадени декларации по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Бургас (НОАМТЦУТОБ) от 19.03.2003 г., че няма да се ползва през 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. От данните предоставени от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за консумация на ел. енергия в имота, органите по приходите при община Бургас са приели, че имотът е ползван през посочените периоди. За 2015 г. е посочено, че подадена декларация за използване през годината на 1 бр. контейнер с обем 0. 24 куб. м, като годишната такса за ползване на един съд е в размер на 664 лева За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 9б ЗМДТ и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизия. От доказателствата по делото е обосновал извод, че заповедта за възлагане на ревизия е редовно връчена на ревизираното дружество по реда на чл. 32 ДОПК. По материална законосъобразност на оспорените задължения за ТБО е приел, че Марс ЕООД е задължено лице в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас. Според чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно, а условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ. Съдът е изложил в мотивите си, че за дружеството са налице двете предвидени в закона предпоставки, при наличието, на които се дължат съответните такси, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите. От представените заповеди на кмета на община Бургас, съдът е приел, че имотът попада в районите на гр. Бургас, за които се предоставят и третите вида услуги. От приложените писмени доказателства е установил, че слугите се предоставят реално. За 2015 г. е съобразил, че таксите за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци в депа, са определени на база количеството отпадъци, според обема на предоставения контейнер за отпадъци. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства относно ползването на имота и представените справки от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за ползвана ел. енергия в имота и е обосновал извод за липса на предвидените от закона предпоставки за освобождаване на Марс ЕООД от заплащане на ТБО. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното дружество, които се поддържат и в касационното производство. Фактическите и правни изводи се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Законосъобразна е преценката по валидността на ревизионния акт. Заповед за възлагане на ревизията № 22/15.11.2016 г. е надлежно връчена на дружеството на 15.12.2016 г. по реда на чл. 32 ДОПК. Твърдението, че за обжалваните задължения са проведени три ревизии се опровергава от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Установено е, че издаденият предходен ревизионен акт на дружеството е за други периоди – 2006 – 2010 г. По отношение на ТБО за услугата по почистване на териториите за обществено ползване за 2011 г. – 2013 г. е налице влязъл в сила АУЗД от 21.03.2014 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Другият издаден АУЗД от 20.05.2014 г. за ТБО за 2012 г. - 2013 г. за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ за същия имот е отменен с влязло в сила съдебно решение. Правилно съдът е приел, че издаването на АУЗД не е пречка за установяване на задълженията за местни такси с ревизионен акт по силата на чл. 9б ЗМДТ във връзка с чл. 108 ДОПК. Съдът е проверил, че ревизията е започнала в 5 годишния срок от изтичането на 2011 г. и законосъобразно е приел, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е спазен. По материалната законосъобразност на установените задължения съдът е изложил мотиви по предпоставките, при които възниква задължение за заплащане на ТБО. Имотът по попада в районите, в които се предоставят и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. Това се потвърждава от представените по делото заповеди на кмета на община Бургас, в които изрично в гр. Бургас е посочена Промишлена зона Юг, където е местонахождението на имота. Установено е и реалното извършване на услугите от представените констативни протоколи на консорциум "Титан – Бургас" ДЗЗД, както и наличието на депа за обезвреждане на отпадъците на територията на община Бургас. Правилно съдът е преценил, че не са налице основания за освобождаване на дружеството от заплащане на таксата въз основа на подадените декларации по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги от община Бургас (отм.); във връзка с чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Свидетелските показания са преценени в съответствие с процесуалните правила и законосъобразно е прието, че не съдържат конкретна информация във връзка с ползването на имота. От представените данни за консумираната ел. енергия в имота е установено, че е ползван целогодишно за периода 2011 – 2014 г., за които са подадени декларации за освобождаване от заплащане на ТБО. В тази връзка следва да се посочи, че в жалбата до съда дружеството изрично твърди, че през 2014 г. имотът е ползван. От Марс ЕООД не се установяват други обстоятелства, които да обяснят консумацията на ел. енергия в имота. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК. Съгласно цитираната норма, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, в която е следвало да се платят. В случая местната такса битови отпадъци следва да се плати в съответната година, поради което за задълженията от 2011 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г. Преди изтичането му давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК със започване на ревизионното производство по установяване на задълженията на 15.12.2016 г. за срок от една година т. е. до 15.12.2017 г. Ревизионният акт е издаден на 22.02.2017 г. и с издаването му давността е прекъсната съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК. От прекъсването е започнала да тече нова давност - чл. 172, ал. 3 ДОПК. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 9б ЗМДТ. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спорна и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1118. 56 лева, за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,