Решение № 378 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2019 г.

Решение № 378 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Иванов, подадена чрез адв. В. Павлов, против решение № 2438 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1753/2018 г. по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-01-181 от 25.05.2018 г. на началника на Хидрографска служба на Военноморските сили (ВМС). С оспорената заповед на касатора, заемащ длъжността механик на хидрографен катер във военно формирование 26870 – Варна, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) - "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, като лицето е освободено от заеманата длъжност и от военна служба на военнослужещ във военно формирование 26870 – Варна. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на АС – Варна поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни съображения в подкрепа на общо релевираното основание са развити в допълнително представена от касатора молба от 22.03.2019 г. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяването на ново по същество на спора, с което заповед № РД-01-181 от 25.05.2018 г. на началника на Хидрографска служба на ВМС да бъде отменена като незаконосъобразна. Доводите и исканията на касационния жалбоподател се поддържат в съдебно заседание чрез процесуалния му представител. Не претендира разноски по делото. Ответната страна – началникът на Хидрографска служба на ВМС, чрез пълномощник по делото гл. юрк. Славова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение. Счита оспореното съдебно решение за законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение решаващият състав на АС – Варна е отхвърлил жалбата на мичман Г. Иванов – механик на хидрографен катер във военно формирование 26870 – Варна, срещу цитираната заповед на началника на Хидрографска служба на ВМС, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ, вр. чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, изразяващо се в неизпълнение на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВСВС) и т. 3 от заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната във връзка с управление на моторно превозно средство, осъществено в извънработно време след употреба на алкохол, като на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, т. 3 ЗОВСРБ е прекратен договорът му за военна служба и Г. Иванов е освободен от длъжност и от военна служба със зачисляване в запаса. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за освобождаване от длъжност и от военна служба, тъй като мичман Иванов е нарушил виновно т. 3 от заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната относно забраната за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Осъщественото от него деяние съставлява нарушение и на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВС, изразяващо се в неизпълнение на императивното правило, закрепено в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Въз основа на относимите към спора доказателства, приложени с административната преписка, както и тези, събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство, съдът е достигнал до крайния извод за издаване на процесната заповед от компетентен орган в изпълнение на предоставените му правомощия, при спазване на предвидената в закона форма с ясно, точно и безпротиворечиво посочване на фактическите и правни основания за налагане на определеното дисциплинарно наказание, както и в съответствие с материалния закон и преследваната от него легитимна цел. Така постановеното съдебно решение е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът е счел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. При съобразяване със събраните по делото доказателства съдът е приел за установено по категоричен начин, че на 15.03.2018 г., в извънработно време, мичман Г. Иванов е управлявал личния си автомобил марка Фолксваген Пасат рег. [рег. номер на МПС], след като преди това е употребил алкохол, причинил е пътнотранспортно произшествие, за което му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 573805/15.03.2018 г. и във връзка с което му е направена проба с Дрегер "Алкотест 7510+" и е установена концентрация на алкохол в издишания въздух – 1. 53 промила, за което му е съставен още един акт за установяване на административно нарушение № 907544/15.03.2018 г. Въз основа данните от регистрирания на 15.03.2018 г. инцидент (два акта за установяване на административно наказание и заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0819-000637/15.03.2018 г.), резултата от извършената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на проверявания служител в Специализираната химическа лаборатория на МБАЛ "Св. Анна" – Варна, както и сведенията, установени в хода на назначената служебна проверка по чл. 246, ал. 2 ЗОВСРБ за изясняване на обстоятелствата по случая, в това число проведена със служителя беседа във връзка с констатираното нарушение, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че визираното в заповедта изпълнително деяние – управление на лек автомобил от мичман Г. Иванов с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 на хиляда, е доказано по несъмнен начин. Направените от съда фактическите и правни установявания следва да бъдат подкрепени като съответстващи на събраните по делото доказателства. Анализът на същите води до обоснования от фактическа и правна страна извод за обективирано от служителя виновно неизпълнение на цитираната по-горе министерска заповед (т. 3 от заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната), както и на относимите разпоредби на ЗДвП (чл. 5, ал. 3, т. 1) и УВСВС (чл. 115, ал. 1, т. 7) – деяние, съставляващо нарушение на военната дисциплина пи смисъла чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ, което правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – "уволнение". Настоящият съдебен състав намира изложените от първоинстанционния съд доводи и съображения за логични, обосновани и последователни. Жалбоподателят и касатор в настоящото производство не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за допуснати съществени пороци в производството по установяване на извършеното от него нарушение на служебната дисциплина, които да опровергават фактически установеното от страна на административния орган, впоследствие потвърдено и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Обстоятелствата във връзка с решаващия за спора въпрос относно наличието на концентрация на алкохол в кръвта на наказания служител и начина на нейното установяване, са били коректно, ясно и подробно изяснени от първоинстанционния състав, при съобразяване с наличните по делото доказателства и обсъждане на същите в тяхната съвкупност, както и съобразно релевираните от страните доводи и възражения. Не се налице съмнения по отношение доказването на факта, че на 15.03.2018 г. Г. Иванов се е качил и е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, с което пряко е нарушил изричната забрана на министъра на отбраната, насочена към военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и общоустановената в чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП забрана за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда. Не са констатирани и нарушения на процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на служителя, уредена с разпоредбите на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. (Обн. ДВ. бр. 61 от 28 юли 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 81 от 2 октомври 2018 г.), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, в сила от 29.09.2017 г. Надлежно извършена е както проверката по установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор от служители на Министерството на вътрешните работи, така и медицинското изследване на пробите кръв от лице с висше образование и професионална квалификация "химик" в специализираната лаборатория към МБАЛ "Св. Анна" – Варна, съобразно чл. 19, т. 1, б. "в", във връзка с чл. 24 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. По тези съображения касационните възражения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение на АС – Варна следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е заключението на съда, че съгласно т. 3 от заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната се забранява управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. При установяване на подобно нарушение на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ. Налице е обвързващо административния орган правно основание за налагане на наказанието по чл. 244, т. 7 ЗОВСРБ, както правилно е приел решаващият съд. Административният орган в случая е действал съобразно буквата и целта на закона, при условията на обвързана компетентност и законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание "уволнение". Не се доказва и касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Действията на съда не са ограничили правото на ефективна защита на жалбоподателя. Видно от протоколите на проведените съдебни заседания, съдът е спазил принципа за равнопоставеност на страните и им е съдействал в еднаква степен за изясняване на спорните обстоятелства, като е съобразил, че допуснатите доказателствата следва да бъдат относими към предмета на спора и необходими за установяване на обективната истина. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид липсата на касационни отменителни основания, както и с оглед резултата от извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в размер на 100. 00 (сто) лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение