Решение № 3210 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2013 г.

Решение № 3210 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на EТ "Иваном - Иван Марчоков", със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, срещу решение № 1180/22.05.2013 г. по адм. д. № 935/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/ № 161204463/18.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в потвърдена с решение № 195/20.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за начислена лихви за забава в размер на 47, 90 лв. за изискуем ДДС за данъчен период м. 06.2012 г., отчетен в СД за м. 08.2012 г., и в частта за присъдено с обжалваното съдебно решение юрисконсултско възнаграждение на административния орган в размер на 100 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и съответно - отмяна на РА като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена ревизия на ЕТ по ЗДДС за ревизирания данъчен период м. 06.2012 г. е установено, че през този период е бил изискуем ДДС в размер на 2 876, 86 лв., отчетен в СД за м. 08.2012 г., подадена на 11.09.2012 г., за което е начислена лихва за забава в размер на 47, 90 лв. считано от 15.07.2012 г. до 11.09.2012 г. С постановеното съдебно решение е прието, че данъкът е бил дължим към м. 06.2012 г., когато е постановено определението на Върховния касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на решение на Пловдивския окръжен съд. Последното е влязло в сила и считано от тази дата е обявен за окончателен предварителния договор, сключен между EТ"Иваном - Иван Марчоков" и "ИДМ-94 " ЕООД за покупко-продажба на недвижим имот, доброволна делба на право на строеж и задължение за изработка на жилища и други обекти, находящи се в поземлен имот по плана на гр. Асеновград. Данъчното събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС е свързано с прехвърляне на собствеността, което в случая е от обявяване на предварителния договор за окончателен с влязло в сила решение. Решението е правилно. Поддържаното от касатора възражение, че определението на Върховния касационен съд е станало известно на упълномощения от него адвокат през м. 08.2012 г. е обсъдено от съда като неоснователно. С решение № 1188/22.07.2010 г. по в. гр. д. № 1082/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е било отменено обжалваното пред него решение на Асеновградския районен съд и е обявен за окончателен сключения предварителния договор между EТ "Иваном - Иван Марчоков" и "ИДМ-94" ЕООД за покупко-продажба на недвижим имот, доброволна делба на право на строеж и задължение за изработка на жилища и други обекти, находящи се в поземлен имот по плана на гр. Асеновград. Процедурата по допустимост на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд пред Върховния касационен съд е приключила с определение № 833/12.06.2012 г. по гр. д. № 1759/2010 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решението на ПОС. От датата на обявяване на определението на ВКС, в случая - 12.06.2012 г. е влязло в сила решението, с което е обявен за окончателен предварителния договор за продажба на недвижим имот, което е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и за задълженото по ЗДДС лице възниква задължение да издаде данъчна фактура с начислен ДДС и да я отрази в СД за съответния данъчен период, който в случая е м. 06.2012 г. и до 15.07.2012 г. е срокът за подаване на СД. По-късното начисляване, за данъчен период м. 08.2012 г., което е осъществено от ДЗЛ с подадената справка декларация на 11.09.2012 г. води до задължения за лихви, във връзка с късното начисляване. Правилно съдът, в потвърждение на органа по приходите, е тълкувал разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, съгласно която данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е обявен за окончателен предварителния договор за продажба на недвижим имот, е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и задължение за лицето, регистрирано по ДДС да изпълни процедурата по издаване на данъчна фактура и отразяването й в съответните счетоводни регистри - ДП и СД за данъчния период, в който е настъпило данъчното събитие. Съдебното решение е постановено при правилна фактическа установеност и правилно прилагане на процесуалния и на материалния закон, за което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение