Решение № 12918 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3475/2025 г.

ВАСТрето отделение15.12.2025 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 656/ 25.02.2025 г., постановено по адм. дело 652/ 2024 г. на Административен съд - Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ/п/ ИРИНА КЮРТЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Н. от гр. Велико Търново, подадена чрез адвокат адв. Х. Коев срещу Решение 656 / 25.02.2025 г., постановено по адм. дело 652/ 2024 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- гр. Стара Загора (ОД на МВР Стара Загора), с претенция да му се заплати сумата от 600 лв., ведно със законната лихва върху нея от моментна на плащането на глобата. В касационната жалба са развити съображения за неправилност, на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът- Областна дирекция на МВР Стара Загора не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че са налични касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е бил ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от Х. Т. Н. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора, с който ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата 600.00 лева- обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е посочил, че между страните по делото не било спорно, че посредством електронен фиш серия К, 5666524 на ОД МВР Ст. Загора на ищеца Н. за нарушение по чл. 21, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е било наложено наказание глоба в размер на 600 лв. След изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП издаденият ЕФ е бил анулиран. Междувременно ищецът е заплатил дължимата по този ЕФ глоба в размер на 600 лв., като се е обърнал с писмо до ответника с претенции случаят да бъде преразгледан. В отговор с Писмо рег. 122800-15492/ 21.04.2024г. по описа на ОДМВР Ст. Загора началникът на сектор Пътна полиция в същата дирекия е уведомил ищеца, че издаденият ЕУФ е бил анулиран и за да получи обратно заплатените от него парични суми следва да подаде искане. Такова искане е било подадено от страна на Н. до директора на Дирекция Планиране и управление на бюджета в МВР на 07.05.2024г. След като не е последвало връщане на недължимо платената сума, ищецът е подал настоящия иск срещу ОД на МВР Стара Загора за връщане на сумата в размер на 600 лв., представляваща стойността на наложената глоба по анулирания ЕФ. В течение на производството от страна на ищеца била депозирана допълнителна молба с вх. 5326/ 13.12.2024г., в която той посочва, че претендираната сума в размер на 600 лв. му е била възстановена, поради което не поддържа исковата молба. Ищецът обаче заявил, че претендира присъждане на разноски, обосновавайки претенцията си, че с действията си соченият от него ответник е станал причина за завеждане на делото. С допълнителна молба с вх. 554/ 06.02.2025г. пълномощникът на ищеца е заявил същите доводи, като е претендирал съда да отхвърли иска, но да присъди разноски на ищеца. Поради това разгледал иска по съществото на спора. Адм. съд установил, че така направеното изявление от страна на ищеца, че не поддържа исковата молба обаче не представлява нито оттегляне, нито отказ от иск, поради което съдът дължал произнасяне по основателността на исковата претенция и по направеното искане за присъждане на разноски. Приел, че не се установяват от събраните по делото доказателства, да са извършени действия, респ. бездействия от длъжностни лица на ответника, от които са произлезли твърдените вреди за ищеца. В изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП ЕФ е бил анулиран по реда и в сроковете, визирани в посочената разпоредба. По- нататъшните действия, свързани с възстановяване на недължимо платената глоба са извън контрола на служителите на ОД МВР Стара Загора, които нямат правомощия да се разпореждат с посочените средства, постъпили в приход на Фонда за безопасност на движението. Административния съд установил, че не са налице обективните предпоставки за реализиране на отговорност на ответника по предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради изложеното предявеният иск е преценен за неоснователен по отношение на ответника ОД на МВР и го е отхвърлил. Това обусловило и отхвърляне на акцесорният такъв за лихви. По отношение на претенцията за заплащането на разноски, съдът счел че посочените в подаденото допълнение на исковата молба от пълномощника на ищеца с вх. 5326/ 13.12.2024г. по описа на съда, се явяват такива по чл. 78 от ГПК, а не част от исковата претенция за вреди. Произнасянето по това искане се обосновава от произнасянето по правния спор /предмета на делото/ и при отхвърляне на главната искова претенция, разноските не могат да бъдат присъдени на ищеца. Същият извод важи и за сторените такива в производството пред касационната инстанция, тъй като те се присъждат в хипотезата на чл. 226, ал. 3 от АПК, взависимост от крайния изход на спора. Решаващият съд е обсъдил, че претенцията за присъждане на разноски в хипотезата, когато образуването на исковото производство се дължи на неправомерно поведение на ответника, който изпълни задължението си в течение на процеса, би могла да се разгледа и евентуално уважи, ако са налице посочените предпоставки виновно поведение на ответника, който все пак изпълни задължението си. В конкретния случай установил, че ОД МВР не може да отговаря за действията на други служители, които администрират приходите от Фонда за безопасност на движението, а не се установяват техни незаконосъобразни действия или бездействия, от които да произтичат твърдените вреди за ищеца. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, като изводите са обосновани на база на събраните по делото доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. В съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изследвани са спорните факти, свързани с твърдените вреди. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на Х. Н. против Областна дирекция на МВР- Стара Загора за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени и неимуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. отменени по съответния ред; 3. вреда от такъв административен акт и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Правилно съдът е преценил, че съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Глобата е публично държавно вземане според чл. 162, ал. 2, т. 5 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Недължимо внесената такава, дори и да произтича от отменен акт, както се претендира в случая, не подлежи на връщане като вреда при приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чиито бюджет е постъпил паричния доход. Прихващането и възстановяването на недължимо платени суми от глоби е уредено в раздел I от глава шестнадесета на ДОПК, а съгласно § 2 от ДР на същия кодекс за неуредените от него случаи се прилага АПК. Средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи постъпват във Фонда за безопасност на движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на ЗДвП. Съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението фондът се управлява от министъра на вътрешните работи, до който следва да се отправи и искането за възстановяване на твърдяното за недължимо като платено на отпаднало основание публично задължение. Този орган, при приета неприложимост на разпоредбите за връщане и прихващане на недължимо платени глоби по реда на ДОПК, е установил ред за възстановяване при приложението на АПК. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ. В случая той не е доказал по безспорен и непротиворечив начин изразената претенция, поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОД на МВР - Стара Загора. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, не е налице отменен, незаконосъобразен административен акт, поради което не е налице първата от кумулативните (едновременните) предпоставки, изискващи се от чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за вредите, причинени на ищеца от издадения му електронен фиш. От съществено значение е, че глобата от електронния фиш е възстановена и с това е настъпил търсеният от ищеца компенсаторен ефект. Правилно претендираните от ищеца в съдебното производство разноски не са присъдени от административния съд. Те са в тежест на страната, за която съдебният акт е неблагоприятен- чл.143 АПК, чл.78 и чл.81 от ГПК. Съответно при отхвърляне на иска разноските са в тежест на ищеца. С оглед на изложеното и приложените по делото доказателства обжалваното съдебно решение, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора в настоящото съдебно производство страните не си дължат разноски. Ответната страна- ОД МВР Стара Загора, за която изхода от делото е благоприятен не претендира разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,