Решение № 15046 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2010 г.

Решение № 15046 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Газтех БГ" ЕООД със съдебен адрес гр. София, ул. "Б." № 2, ет. 2, ап. 5, с ЕИК по БУЛСТАТ 131287357, подадена чрез адв. Бл. Петров от САК против Решение № 558/22.03.2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 14-състав, постановено по адм. д. № 7440 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството против РА № 2000900059/06.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София Град и в полза на Дирекция "ОУИ" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 179 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни съображения по фактите за отделните доставчици, като е посочено че за всички доставки са представени количествено- стойностни сметки, от които става ясно какви са количеството, видът, характера и единичните цени на строителните работи. От правна страна е посочено, че дружеството е ангажирало ССчЕ, чието заключение трябва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице е работило въз основа на документи, представени от счетоводна къща. Преобладаващата част от договорите имат за предмет неспециализирани строителни работи, като вещото лице е констатирало изплащане осигуровките и данъците на работниците. В търговско-правен аспект процесните отношения представляват осъществяване на насрещни престации по договори за изработка по см. на чл. 258 ЗЗД, с разновидността, че част от дейностите са извършени от поддоставчик. "Газтех БГ" ЕООД е главен изпълнител, тоест налице са предпоставките по чл. 68 ЗДДС за ползването на данъчен кредит. Косвени доказателства относно трудовите правоотношения са представените ведомости за заплати, осигуровки, командировъчни заповеди. Количествено-стойностните сметки уреждат отношенията между възложител и подизпълнители. Изработеното е заплатено по банков път. Разходите по делото са документирани с процесните фактури, представляващи първични счетоводни документи. Разходите са надлежно осчетоводени и касаят възникнали преди това търговски отношения. Касаторът моли за отмяна на решението относно задълженията на "Газтех БГ" ЕООД по ЗДДС и по ЗКПО. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Минкова. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са оборени констатациите за липса на реални доставки, включително констатациите по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Оспорено е непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 22 880 лв. за данъчни периоди м. 03., м. 04, м. 06, м. 07., 2007 г. по доставки, за които са издадени фактури от "Мо Тех" ООД, "Спринт Тригон" ООД, "Маркус Инженеринг" ЕООД, "Вива Строй Инженеринг" ЕООД, както и преобразуването на ФР по ЗКПО, довело до увеличаването на корпоративния данък за 2006 г. и за 2007 г. общо със 11 440 лева. Основният предмет на дейност на ревизираното дружество е свързан с ремонт и изграждане на газови инсталации. Според приходният орган доставчиците са начислили данъка без основание, тъй като липсват осъществени доставки по см. на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Изслушано е заключение на вещо лице. Експертът е проверил счетоводството на дружеството - жалбоподател, а за доставчиците са представени счетоводни документи от лице, представляващо счетоводна къща. Според АССГ депозираните документи практически "попълват" констатираните от РД и РА липси на доказателства. В съдебното решение са обсъдени поотделно процесните доставки, като съдът е изложил мотиви за всяка една от тях. Анализирани са договорите, данните за разплащания по фактурите и тяхното осчетоводяване. Посочено е, че доставчиците не са разполагали със собствен ресурс, поради което са сключили договори с подизпълнители, който се явяват и преки доставчици по други договори. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност с представените писмени доказателства (справка за уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, трудови договори на работници, разплащателни ведомости и други). При така установените факти АССГ се е мотивирал, че наличните доказателства не обосновават по несъмнен начин реалността на услугите, за да се приеме, че неизпълнение на изискването по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е несъществено. Това е така, защото посочването на вида на услугите цит. "съгласно договор" или "СМР по договор", не позволява същите да бъдат отнесени към определен договор, представен по делото. В самите договори не са налице клаузи относно обема и качеството на услугата, единственият индивидуализиращ реквизит е цената. Доказателствената сила на новопредставените доказателства е преценена, като недостатъчна за опровергаване констатациите от РА, още повече че става въпрос за частни документи. В подкрепа на горното е посочено, че приемо-предавателният протокол по фактурата, издадена от "Спринт Тригон" ЕООД е без дата на съставяне и с неконкретизиран текст. Приложените доклади са бланкетни. Липсват специални анализи на техническите показатели. Не е доказано на кой обект са извършени дейностите. Формулиран е обобщения извод, че в условията на насрещно доказване, дружеството не е ангажирало доказателства, установяващи реалното изпълнение на договорите. Законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 вр. с чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Правилно е преобразуван и ФР за 2007 г. за целите на ЗКПО (чл. 26, т. 2, т. 3, чл. 16, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1). Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основният спор по делото е дали са извършени реално доставките, съответно начислен ли е неправомерно данъка по тях. Административният съд е изложил ясни мотиви в тази връзка без да е преекспонирал значението на факта, че доставчиците не са открити по време на ревизията. Мотивите за цитираното обстоятелство са изложени накрая в съдебното решение и след обсъждане на другите правнорелевантни факти. Същевременно съдът е посочил възможността страната да ангажира в условията на пълно насрещно доказване документи относно фактите, за които доказателствената тежест пада върху "Газтех БГ" ЕООД. Заключението по ССчЕ няма само по себе си удостоверително значение, поради което правилно административният съд го е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства, приложени по делото. Ако доказателствата обективно са съществували и установяват изгодни за жалбоподателя факти, то не е имало пречка същите да бъдат представени по време на ревизията. Документите са частни по характера си, като тяхното съдържание се припокрива с обстоятелствата, констатирани в РД. Именно това, както и липсата на достоверна дата, са обстоятелствата, мотивирали АССГ да счете, че тяхното последващо представяне е за целите на обжалването. Документите обективно не са съществували към момента на извършване насрещните проверки. Настоящият касационен състав счита, че няма пречка счетоводството на доставчика да бъде обслужвано по договор от т. н. "счетоводна къща", но в процесния казус вещото лице е обяснило при разпита си, че счетоводната къща обслужва всички преки доставчици и поддоставчиците им. Тази свързаност е още по - нелогична като се съобрази, че поддоставчиците са действали същевременно и в качеството им на преки доставчици. Съгласно текста на чл. 157, ал. ГПК (отм.) и аналогичния текст на чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди с другите доказателства по делото. Не може да бъде споделено и оплакването за пренебрегване на обективни търговски реалности, свързани със съдържанието на договорните отношения. По делото са приложени договори, чийто предмет е формулиран по един и същ начин, например: В чл. 1 на договорите от 12.03.07 г. (566), от 16.04.2007 г. (л. 521), от 10.05.2007 г. (л. 483) е записано, че изпълнителят приема да извърши изкопно-възстановителни, пробивно - ремонтни работи, боядисване и почистване на работни площадки, предоставени от възложителя. В чл. 1 на договорите от 1.03.2007 г. (л. 551), от 20.02.2007 г. (л. 543), от 01.02.2007 г. (л. 534) е предвидено, че техен предмет са консултации по избор на технологично оборудване. Предмет на договорите от 20.10.05 г. (л. 529), от 25.10.05 г. (л. 527), от 13.09.2006 г. (л. 516) е доставката на технологично оборудване и СМР. В договорите липсва друга конкретизация на предмета. В този смисъл е обоснован първоинстанционния извод, че договорите няма как да бъдат свързани с процесните фактури, освен чрез цената им. Освен това стопанската операция е описана във фактурите по следния начин цит. "услуга по договор", без да са посочени номерата или датите на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата. Липсата на такъв конкретизиран реквизит в случая не е преодоляна чрез информация от документи, съпътстващи фактурата. Същевременно тази неяснота относно предмета на доставката, е налична и в договорите, което възпрепятства възможността за доказване реалността на услугите, респективно настъпване на данъчното събитие. Строителните работи не са ясно описани за да се направи извод, кои от тях са относими към конкретния договор и към издадената във връзка с него фактура. Правилни са първоинстанционните мотиви, изложени по отношение способността на преките доставчици да извършат доставките. Управителят на "Мо Тех" ООД е декларирал, че дружеството няма наети помещения и складове (л. 334). Предмет на дейност на дружеството е търговия на дребно, като това дружество не е могло да извърши само доставките, поради което същото е сключило договори с подизпълнители, (например с договор от 2.04.2007 г.). "Мо Тех" ООД е възложило на "Маркус Инженеринг" ЕООД да извърши консултации по избор на оборудване, оценка на съответствието и одобрение на продукти, машини и съоръжения на работа на метан и газостанция и техния последващ монтаж (л. 168). Същевременно "Мо Тех" ЕООД е изпълнител по договор от 1.03.2007 г. с идентичен предмет, по който възложител е "Газтех БГ" ЕООД. В чл. 16 на договора е регламентирано, че страна по него няма право да отстъпва права и задължения по него на трети лица, без предварителното съгласие на другата страна. Подобни разрешения са приложени впоследствие по делото, но те са без достоверна дата. Договорите са оспорени от приходните органи още по време на ревизията, което е видно от съдържанието на ревизионния доклад (л. 412). В доклада е записано и непредставянето на документ, удостоверяващ съгласието на другата страна. Относно приемо - предавателните протоколи в първоинстанционното решение са изложени мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Приложените доклади пък са твърде общи, от тях не става ясно кое лице ги е изготвило. Анализът на доклада от 28.04.2007 г. показва, че в него са направени лаконични препоръки в осем пункта. Препоръките касаят технически въпроси, което предполага извършени преди това специализирани анализи, без обаче такива да са приложени или поне да са описани в докладите. Препоръките са за различни търговци. Изводът на първоинстанционния съд, че количествено-стойностните сметки не сдържат информация за обектите на които са осъществени дейностите, е обоснован. В подкрепа на горното може да се посочи сметката на "Спринт Тригон" ЕООД от 10.02.2007 г. (папка № 2), в която е записано по кой договор е сметката, без конкретизацията на обекта. Обстоятелството, че са командировани работници и че са изплащани осигуровки не доказва действителната заетост на тези лица при извършване на процесните услуги. Жалбоподателят е могъл да ангажира доказателства, включително съдебно- техническа експертиза, която на място да констатира изпълнението на договорените дейности. Фактическият състав, обуславящ правото на данъчен кредит следва да бъде установен не само формално, но и чрез конкретните доказателства и с доказателствени средства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО като отклонение от данъчното облагане се счита заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Това е установено относно доставките по процесните фактури, поради което законосъобразно е преобразуван ФР на дружеството - жалбоподател. За 2007 г. същото е подало ГДД с посочен корпоративен данък в размер на 4 010,07 лева. Данъкът след ревизията правилно е определен в размер на 15 450,11 лева, на основание увеличението на финансовия резултат. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 179 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение,