Решение № 3091 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на С. Караджов като ЕТ Д-Р. Караджов със седалище в гр. Хасково, чрез адв. Ж. Димова, срещу Решение 583 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело 1026/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за налагане на санкции РД-08-1022#5/07.10.2022г. на Директор на РЗОК Хасково. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директор на РЗОК Хасково не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ срещу издадената от ответника по касация заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, респ. не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производство по нейното издаване, а вменените нарушения за доказани по несъмнен начин. Настоящият касационен състав намира тези изводи за законосъобразни. Не е спорно, че между С. Караджов като ЕТ Д-Р. Караджов и НЗОК е сключен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ 260131/07.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва първична извънболнична медицинска помощ(ПИМП) в полза на здравноосигурените лица(ЗОЛ) съгласно Приложение 1 на Наредба 9/2019г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а закупуването и заплащането от страна на НЗОК да е според Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г. Със Заповед РД-08-1022/21.09.2022 г. на Директор на РЗОК Хасково, на основание чл.72, ал. 2, ал.3 и чл.73 ал.1 ЗЗО, чл.397 от НРД МД 2020 - 2022 г., е наредено извършването на пълна планова проверка на ЕТ Д-Р. Караджов. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол РД-08-1022#1/26.09.2022г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, като в него са били установени случаи на нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била и издадена Заповед за налагане на санкции РД-08-1022#5/07.10.2022г. на Директор на РЗОК Хасково, предмет на настоящия правен спор. С касационната жалба защитата на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ излага доводи, че първостепенният съд не е извършил необходимата пълна проверка на оспорения акт съобразно нормата на чл.168 ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Неоснователно не са били допуснати поискани от страната гласни доказателства за определени обстоятелства, релевантни за правния спор, а също без основание не са били приети представени документи като годни писмени доказателства. Счита, че административният съдия не е съобразил, че за вменените нарушение по т.5.1, т.5.2,т.5.3 и т.6.5 с Приложение 8/8а към действащия НРД за МД 2020 2022г. като Забележка е дадена възможност консултации, МДИ и ВСД, извършени по друг повод, да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма за диспансерно наблюдение. Сочи, че е следвало да се съберат доказателства в тази насока, с което и административният орган, а и първоинстанционният съд не са се справили. Видно е от самият атакуван пред съда административен акт, че с него на изпълнителя са наложени общо 12 санкции финансова неустойка за 12 установени извършени от него различни по характер нарушения. С касационната жалба, макар и да се обжалва цялото първоинстанционно съдебно решение, по същество се сочат доводи отнасящи се само за част от установените нарушения. Така например липсват твърдения за неправилност на изводите на административния съдия касателно вменените нарушения по т.1; т.2.1; т.2.2 или т.2.3. По направените конкретни оплаквания с касационната жалба следва да се посочи, че не може да се сподели тезата на защитата на изпълнителя, че административният съдия необосновано не е допуснал искани гласни, респ. не е приел представени от страната писмени доказателства. По отношение на представени и неприети четири броя декларации на ЗОЛ Христова, ЗОЛ Пехливанова, ЗОЛ Русева и ЗОЛ Хубенова, то следва да се посочи, че с основание е било прието от съда, че в случая по същество те представляват писмени свидетелски показания. Освен това като документи те биха имали и ниска степен на убеждаващо въздействие, относно посочените в тях обстоятелства, тъй като същите не са дори датирани, респ. не може да се установи дали са съществували в правния мир в съответните релевантни периоди(не са били и представени от практиката по време на извършваната пълна планова проверка от длъжностни лица от РЗОК Хасково), а например не са били създадени впоследствие за нуждите на процеса. С основание е било оставено без уважение и последвалото искане за разпит на тези четири ЗОЛ, тъй като позитивно-правният ред изисква писмен акт. В тази връзка следва да се посочи, че основен принцип в отношенията на НЗОК с изпълнителите е задължението на последните да документират изпълнението на различните изисквания във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО, респ. отчитат същата, като създават различни видове документация за това така чл.33 от същия НРД за МД. Или налице изискване за документална обоснованост на всяко медико-диагностично изследване, медицинска процедура, преглед, консултация, удостоверяващи хоспитализацията или каквито и да е други медицински дейности или здравни грижи по отношение на дадено ЗОЛ. Това ще рече, че създаването на писмена следа(документ) за извършването им е условие, за да се приеме, че тези дейности са реално извършени от изпълнителя. В тази връзка не може да се сподели тезата на медицинската практика на д-р Караджов, че той е изпълнил задължението си към тези ЗОЛ като е назначил съответните изследвания, а самите лица са отказали извършването им. За изпълнителя това задължение ще е изпълнено само, ако той е създал условия за осъществяването им, а впоследствие самите негови пациенти не са се възползвали от така създадената им възможност, т.е. налице е техен надлежно документиран отказ и то към съответния момент на дължимост от извършване на дейността. В случая не така е постъпено от практиката на ЕТ, поради което с основание са приложени и съответните санкции за установените нарушения. По отношение тезата на касационният жалбоподател, че административният съдия не е съобразил Приложение 8/8а към НРД за МД 2020 2022г., то позоваването е отново неоснователно. Действително налице е забележка с посоченото съдържание (Приложение 8 е в сила до 09.09.2022г., когато е заменено с Приложение 8а в сила до 01.09.2023г., но в частта на посочената забележка не е налице различна правна уредба). С оглед текста на тази забележка в тежест на изпълнителя е било да установи при условията на пълно главно доказване осъществяване на посочените благоприятни за него факти, а именно, че по друг повод той е извършил тези изследвания. След като д-р- Караджов твърди нещо да е направено от него(макар и по друг повод), то същият следваше да ангажира доказателства било при проверката, било пред първоинстанционния съд, дори било пред касационния(доколкото тук са допустими писмени доказателства). Административният орган, без да е бил насочен към такава възможност, няма как да събира такива доказателства, след като при проверка на здравните досиета на тези ЗОЛ не е констатирал налични изследвания от категорията на търсените, проведени макар и по друг повод, вкл. с оглед на други придружаващи заболявания. Или това възражение следва да се приеме за неоснователно. Касационният състав изцяло споделя изводите на административния съдия досежно извършената преценка за размера на конкретно наложените санкции финансова неустойка, като тук точно е отчетено значението на вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение и поредността на извършването му, съобразно посоченото в чл.413 от НРД за МД 2020 2022г. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,