Решение № 9616 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2018 г.

Решение № 9616 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кюстендил срещу решение № 193/2.10.2018 г. по адм. д. № 47/2018 г. на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно-за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира обезсилването му, респективно неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба-Ч. Янев не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ч. Янев срещу бездействие на кмета на община Кюстендил, обективирано в искане рег. № 94-00-4295/5.12.2017 г., да му бъде предаден отстъпен за обезщетяване на отчужден от родителите му имот – самостоятелен обект в сграда, апартамент № 6, ет. 3, вх. А, в блок ППП-110, комплекс "Христо Ботев", заедно с избено помещение № 6 и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж въз основа на Заповед № 979/3.06.1982 г. на Председателя на ОбНС – Кюстендил. С обжалваното решение съдът е осъдил кмета на община Кюстендил да предприеме действие по искането на Ч. Янев за довършване на процедурата за отчуждителното производство на отстъпения на родителите му /починали/ със Заповед № 979/03.06.1982 г. на Председателя на ОбНС Кюстендил, апартамент № 6, ет. 3, вх. А, в блок ППП-110, комплекс "Хр. Ботев", кв. 313 по плана на гр. Кюстендил, заедно с избено помещение № 6 и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Определил е 30- дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши дължимото фактическо действие. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел І от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г. се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. Според съда отчуждителното производство не е завършило по смисъла на пар. 9, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като апартаментът не му е предаден. Правото на обезщетяване е съхранено от разпоредбата на пар. 10 ПЗРЗУТ. Кметът на общината не е изпълнил пряко произтичащо от нормативен акт задължение, което представлява бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 АПК и същият следва да бъде задължен да го изпълни. Решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон: По делото е представена заповед № 979/03.06.1982 г. на Председателя на ОбНС Кюстендил на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.); , с която поради отчужден в полза на държавата имот на А. Янев и Л. Заркова им е определено обезщетение апартамент в ЖСК" Христо Ботев" № 6, етаж 3-ти, вход "А", избено помещение № 6 и съответните идеални части от сградата и правото на строеж. Посочена е дължимата цена от 26 031 лв. Упоменато е в заповедта, че собственика не се освобождава от заплащане по чл. 90 ЗТСУ /отм/. Съгласно чл. 100 ЗТСУ (отм.); органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, включително принадлежащите им избени, тавански и друго помещение, общите части, включително идеалните части от правото на собственост върху терена, върху който е построена сградата, които се отстъпват като обезщетение, тяхната цена и прилагането на чл. 90 ЗТСУ /отм/. Изискването на пар. 9 ПЗРЗУТ е отчуждителното производство да не е завършено, а то е налице, когато не е издадена заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.); След като е издадена заповед по чл. 100 ЗТСУ /отм/ за конкретно имотно обезщетение за отчужден в полза на държавата имот, то не е налице висящност на отчуждителната процедура по пар. 9, ал. 1 ПРЗУТ. Дори хипотетично да се приеме, че е налице незавършена отчуждителна процедура, то съгласно цитираната норма административният орган дължи произнасяне със съответен административен акт, а не дължи някакво фактическо действие по смисъла на чл. 257, ал. 1 АПК /отм/., което трябва да се извърши. Поради завършената отчуждителна процедура административният орган не е допуснал бездействие. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 АПК /отм/, сега чл. 256, ал. 2 АПК постановява, че бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като административния орган се осъжда да извърши действието. Разпоредбата на чл. 257 АПК е относима към бездействията на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно право на гражданин. Тоест, правото на гражданин да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез фактическо действие, без да е необходимо издаването на административен акт. В случая не съществува правна норма, която да задължава кмета на общината да извърши фактическо действие, свързано с довършване на отчуждително производство, състоящо се в предаване на апартамента на ответника. Както се посочи, отчуждителната процедура е завършена, а и да е висяща, че дължи произнасяне, а не фактическо действие. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 257, ал. 2 АПК /отм/ за ангажиране отговорността на административния орган, в случая кмета на община Кюстендил, чрез осъждането му да завърши отчуждителна процедура чрез фактическо действие предаване на апартамент. В разглеждания аспект следва да се изтъкне, че съгласно чл. 10, ал. 1 членове на жилищностроителна кооперация по право са собствениците на отчуждени недвижими имоти за кооперативно жилищно строителство и за други мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, когато по тяхно искане се обезщетяват с отстъпване на жилище в сградата на жилищностроителната кооперация. След като наследодателите на жалбоподателя Ч. Янев са станали членове по право, то всички взаимоотношения с тях по предаване на жилището, по заплащането му, по встъпването на наследника в техните права следва да се уреждат по Закона за Жилищно-строителните кооперации. В конкретния казус отчуждените собственици не са обезщетени с държавен /общински/ имот, за да се ангажира отговорността на общината или нейни представляващи или длъжностни лица. Правоотношенията следва да се уреждат от легитимните органи на ЖСК и член-кооператорите-по право или по наследство. В конкретния казус е възможно ЖСК "Христо Ботев" да съществува под тази си форма с оглед заключението на вещото лице, че няма данни за въвеждането в експлоатация на жилищния блок, в който се намира процесният апартамент. С оглед всички изтъкнати съображения обжалваното решение като материално незаконосъобразно следва да бъда отменено, а вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на искането на Ч. Янев за осъждане на кмета на община Кюстендил да извърши фактическо действие предаване на апартамент, отстъпен като обезщетение на починалите му родители А. Янев и Л. Заркова по заповед № 979/03.06.1982 г. на Председателя на ОбНС Кюстендил. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,