Решение № 23 от 26.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 692/2009 г.

Решение № 23 от 26.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 692/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Делото е образувано по касационен протест, подаден от прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 168/05.10.2009 г., постановено по внохд № 284/09 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 41/27.04.2009 г. по нохд № 381/08 г. на Старозагорския окръжен съд, с която подсъдимата С. П. К. от гр. С. е призната за невиновна и е оправдана по обвиненията за престъпления по чл. 242, ал. 2 пр. 1 и по чл. 354а ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 пр. 1 от НК. В протеста се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Въззивният и първостепенният съд са нарушили правилата за проверка и оценка на доказателствата по чл. 107, ал. 5 НПК, чл. 305, ал. З и чл. 339, ал. 2 от НПК. Игнорирали са чл. 13 и чл. 14 НПК като не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и не са формирали вътрешното си убеждение съгласно всички обстоятелства по делото. Незаконосъобразно са игнорирали данните от показанията на свид. Ковачев. Неправилно са изключени от доказателствената съвкупност показанията на св. Д., дадени пред съдия на 24.10.2003 г. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК /л. 66 - 68 от сл. дело/. Едностранчиво са ценени показанията на свидетелите А, Г. Г., И. И., Ж. Р. и Н. Т. Не са обсъдени данните за лицата С. и Ш., първият осъждан за търгуване с наркотици, а вторият издирван от Интерпол по обвинение за същото престъпление, с които подсъдимата е запознала свид. Желязкова. Същата е установила, че в получената от нея колетна пратка от Латинска Америка от лицето Ш. е имало скрит кокаин . Не са обсъдени показанията на свид. Дюлгеров, който е установил, че подсъдимата е сменила мокета в л. а."Рено", под който е имало естествени тайници за които е знаела; не е обсъден фактът, че именно в тези тайници е открит процесният наркотик; не е проверена достоверността на показанията на свидетелите Д, Паскалева и К. с всички останали доказателства. Не е обсъдено в мотивите и на двете инстанционни съдилища какво е налагало заминаването на подсъдимата спешно от Испания, изпращането от нея, от чужбина, ключовете за собствения й л. а. "Рено Меган" на адреса й в България, нужни за пътуването на Ковачев до Истанбул. Липсва анализ на фактическите данни относно решението за пътуването на св. К до Истанбул, взето от подсъдимата, след като е пристигнала в Испания и се е срещнала с лицата, за които по делото има данни, че се занимават с трафик на наркотици. Не е обсъдена връзката между завръщането на подсъдимата от Испания, ден преди свид. Ковачев да пристигне обратно от Истанбул в гр. С. с със същото "Рено", от което са иззети укритите в тайници наркотични вещества . Не е отговорено на фактическите доводи на обвинението, защо този автомобил е останал на разположение на К. в гр. Ст. Загора, а не на свид. Ковачев, на който по същото време е предстояло завръщане до дома му в гр. С. не са дали отговор на тези въпроси, въпреки изобилните доказателства по делото които ги изясняват. Не е съобразена и съдебната практика на ВС в решение № 439 от 23.VIII.1977 г. по н. д. № 443/77 г., I н. о. и на ВКС при приложението на материалния закон. Липсва отговор на доводите във въззивния протест в мотивите на въззивното решение. Налице е касационно основание по чл. 348, ал. З т. 2 пр. 1 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС, съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. В съдебно заседание подсъдимата С. П. К. се явява лично и с упълномощеният си з. - адвокат В от САК. Устно в съдебното заседание и в писмено възражение срещу протеста, защитата оспорва основателността на протеста и иска оставянето му без уважение. Основните аргументи в становището на защитата са, че тезата на прокурора почива изцяло на предположения, няма нито преки, нито косвени доказателства, че подсъдимата е автор на инкриминираните деяния. Описаното в обвинителния акт не сочи деянията да са извършени от подсъдимата. К. не е преминавала границата на инкриминираната дата с процесния автомобил и не може да бъде автор на контрабанда, защото не е изнасяла, нито е внасяла нещо през границата ни на описаната дата, в описания автомобил. Фактът че в процесния автомобил е намерен наркотик не означава че подсъдимата го е придобила и държала. Фактът че автомобилът е нейна собственост не е достатъчен, за да обоснове наказателна отговорност за инкриминираните деяния, най-малко, за авторството им от К. Протоколите за извършени следствени действия в досъдебната фаза са изготвени в нарушение на закона - чл. 101, чл. 116, НПК и в нарушение на чл. 135, ал. 2 (отм.) НПК и са негодни да установяват наличието на инкриминирания предмет в автомобила на К. Иска се оставяне в сила решението на въззивния съд. В последната си дума подсъдимата К. моли да бъде оставено в сила решението, с което е потвърдена оправдателната присъда. Върховният касационен съд провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното: Касационният протест е основателен. Делото е образувано за първи път пред касационна инстанция. Разглеждано е два пъти в първата - ОС гр. С. и във въззивната инстанция- Апелативен съд гр. П.. С присъда по нохд № 977/04 г. на Окр. С, гр. С., подсъдимата К. е призната за виновна и осъдена за престъпленията съгласно обвинението по чл. 242, ал. 2 пр. 1 и по чл. 354а ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 пр. 1 от НК, която по въззивна жалба от защитата на подсъдимата е отменена с решение № 297/21.12.07 г. по внохд № 486/07 г. на Пловдивският апелативен съд и делото е върнато в досъдебното производство, за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение - непълнота в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт. За обвинения от фактическа и правна с., срещу С. П. К. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано нохд № 381/08 г. на ОС гр. Ст. Загора. С присъда № 41/27.04.2009 г. по нохд № 381/08 г. на ОС гр. Ст. Загора, подсъдимата К. е призната за невиновна и е оправдана, че на 18.10.2003 г., чрез Р. М. Ковачев, без надлежно разрешително, е пренесла през границата на страната /Република България/ - ГКПП - Капитан Андреево, Хасковска област, високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 24 860,962 грама, със съдържание на диацетилморфин /ДЦМ/ - 42% на стойност 2 237 487,20 лз. /съгласно ПМС № 23/98 г., приложение № 2/ - престъпление по чл. 242, ал. 2 предл. 1 НК. Призната е за невиновна и е оправдана, и за това, че на 19 и 20.10.2003 г. в гр. С. е придобила, съхранявала, държала, превозвала и пренасяла с лек автомобил "Рено Меган Сценик" с per. № СТ 74-04 CP - нейна собственост, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество - хероин 24 860.962 грама, със съдържание на диацетилморфин /ДЦМ/ - 42% на стойност 2 237 487,20 лв. /съгласно ПМС № 23/98 г., приложение № 2/ - престъпление по чл. 354а ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 предл. 1 НК /редакция на НК, приета с ДВ бр. 21/2000 г./. С въззивно решение № 168/ от 05.10.2009 г., по внохд № 284/09 г. на Пловдивския апелативен съд, образувано по протест на Окр. прокуратура гр. С., оправдателната присъда е потвръдена. От проверката на данните по делото ВКС установи, че оплакването в протеста е основателно. Съдебните актове на двете предходни инстанции са постановени при нарушаване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, при неотстранени противоречия в част от събраните доказателствени материали, относно които не са изложени съображения защо едни от тях се приемат, а други - отхвърлят. Въззивният съд не е отговорил на всички доводи в протеста срещу присъдата и не е изложил съображения защо ги отхвърля като неоснователни. При тези нарушения потвърждаването на оправдателната присъда от въззивната инстанция е в резултат на нарушения на чл. 13, чл. 14 , чл. 107, чл. 305, ал. 3, предл. 2, чл. 339, ал. 2 НПК. Допуснатите нарушения са довели и до незаконосъобразни изводи по приложението на материалния закон. Косвеният характер на част от фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното изясняване не е пречка за доказване на деянията и авторството, поради отсъствието на първични или преки източници за тяхното установяване. Когато от оценката им по правилата на формалната и правна логика, единствените изводи от тях са установяване съществуването на обстоятелствата от предмета на доказване и ако тези изводи са единствено възможните и изключват всички останали, тези доказателства могат да са в основата на осъдителна присъда. В тази насока ВКС счита, че съдилищата не са изследвали обективно, всестранно и пълно всички доказателствени източници, поради което вътрешното им убеждение не е изградено по правилата на НПК. Дадена е неправилна оценка на процесуалната валидност и на достоверността на редица доказателствени средства, които не са проверени по реда на чл. 107 НПК. Основателни са доводите в протеста, че първостепенният съд незаконосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност, като невалидно събрани, показанията на св. Д., дадени пред съдия на 24.10.2003 г., приобщени от първостепенният съд чрез прочитането им по чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК /спр. стр. 66 - 68 от т. 1 на сл. дело/. Макар и да е изпълнил процедурата по чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК по приобщаване на показанията на свид. Дюлгеров, дадени пред съдия в досъдебната фаза и да е отхвърлил аргументирано като неоснователно възражението на защитата за тяхната недопустимост поради факта, че според защитата Д. е бил в друго процесуално качество- на заподозрян, когато те са събрани, съдът в мотивите на присъдата е променил становището си. Той ги е изключил от доказателствената съвкупност в мотивите си и е приел за основателни възраженията на защитата. ВКС счита че тези показания неправилно са изключени от доказателствената съвкупност, тъй като при събирането им не е нарушена забраната по чл. 118, ал. 1 НПК. Фигурата на заподозрян /отменена при сега действащият НПК/ е с временен характер в процеса. Действително свид. Дюлгеров, преди това му качество е привлечен в качеството на заподозрян /по реда на чл. 202 - чл. 203, ал. 2 НПК, отм./ . Задържан е като заподозрян с постановление на следовател от 21.10.2003 г., потвърдено с постановление от 22.10.2003 г. на прокурор от ОП гр. С., с което е продължен срокът на задържането му до 72 часа, считано от 21.10.2003 г. в 22.15 часа, до същия час на 24.10.с. г. ВКС установи, че с разпореждане на прокурор от ОП гр. Ст. Загора, с дата 24.10.2003 г. е постановено незабавното освобождаване на Д. от следствения арест, без посочване на час на издаване разпореждането, нито на час, определен за освобождаване на Д. от ареста на същата дата /спр. т. 2,л. 150 от сл. д./. Следователно съдилищата е трябвало да приемат, че във всички случаи, с издаването на разпореждането за освобождаването на Д. от задържането му, преди изтичане срока за задържането, процесуалното му качество на заподозрян е отпаднало. Времето за отпадането обхваща изцяло датата 24.10.03 г.. Съгласно протокола за разпит на Д. като свидетел пред съдия по чл. 210а ал. 1 НПК (отм.) като начало на разпита е посочено 16,30 часа на 24.10.03 г., следователно към часа на разпита Д. не е имал друго процесуално качество, освен на свидетел по делото и не е имало забрана да бъде разпитан като свидетел. Необсъждането на показанията на свид. Дюлгеров, събрани по нохд № 977/04 г. на Окр. С, гр. С. и приобщени по чл. 281 НПК на съдебното следствие по нохд № 381/08 г. на ОС гр. Ст. Загора, както и на показанията му при съдебното следствие по същото дело, е осуетило и затруднило изясняването на фактическите данни с непосредствените възприятия на свидетеля относими към обстоятелствата от предмета на доказване. В оценъчната дейност на съдилищата по фактите е допусната едностранчивост при проверката и анализа на доказателствата, в резултат от която е непълно и необективно формирано вътрешното убеждение на съда. Не е извършена проверка и анализ на обясненията на подсъдимата К. с останалите доказателствените източници, която ако беше направена, щеше да се установи тяхната вътрешна противоречивост и изолираност от доказателствата, дори и от показанията на свидетелите П, К. и Д. /първата -нейна дъщеря, вторият-приятел на дъщеря й, третият- фактически съпруг/ с които за част от обстоятелствата - организацията на пътуването на Ковачев за Истанбул на 16-18.10.03 г., напълно си противоречат. Според мотивите на първостепенното и въззивното решение свидетелите Д, Паскалева и К. установяват противоречиво твърдяното от Ковачев, на който съдилищата са дали пълна вяра в непротиворечивите и последователни показания при разпита му като свидетел във всички фази на процеса и при очните ставки с останалите свидетели. Според свид. Ковачев, К. е организирала пътуването на Ковачев, независимо че е заминала в същото време за Испания, за проведените й телефонни разговори с Д. и Паскалева от Испания относно пътуването на свидетеля до Истанбул, за определянето на Ковачев за шофьор на л. а. Рено в това пътуване и за посочване времето на пътуването. Показания, в които тримата свидетели са непоследователни и се отричат от тях, като твърдят, че "не са пътували заедно с Ковачев", че дори "не са го виждали през посочените дни", че "не знаят по какъв начин е получил ключовете от Реното" /спр. показанията на Паскалева и К./, не са оценени като принадлежащи на защитната теза на подсъдимата, която е изолирана от всички останали доказателства, дори и от част от показанията на посочените трима свидетели. От друга с., свид. Дюлгеров в показанията си и при проведената очна ставка със св. К /л. 92-л. 93 при първоинстанционното разглеждане на делото/ е установил обратното на казаното от него, Паскалева и К., а именно за телефонните разговори с К. от Испания по повод пътуването на Ковачев, че те са му предали ключовете за "Реното.. ", след като К. ги е изпратила от Испания до България по бързата куриерска услуга на "DHL", че му е платил горивото, сменили автомобилите на паркинг преди Истанбул, че автомобилите са стояли на паркинг по време на престоя им там, че Ковачев практически не е имал достъп до автомобила, докато е бил в Истанбул. Тези данни не са анализирани с данните от писмените доказателства /протоколите за оглед на л. а. "Рено..." и за изземване на наркотичното вещество от този автомобил /и веществените доказателства/ намереното в три тайника на същия автомобил, собственост и във владение на подсъдимата, непосредствено след осъщественото от св. К пътуване до Истанбул. Поведението на тези свидетели и обясненията на подс. К. е следвало да се оцени в неговата логическа обвързаност с тезата на защитата срещу фактите на обвинението. Съдилищата по реда на чл. 305, ал. 3 НПК, съответно по чл. 339, ал. 2 НПК, е трябвало да изложат мотиви, защо са дали вяра на тези от показанията на Д., в които твърди за причастност в поведението на К. към пътуването на свид. Ковачев до Истанбул, за разлика от другите негови показания, в които отхвърля такава организация. Не са изследвани показанията на свид. Дюлгеров и Ковачев с писмените доказателствени средства и веществените доказателства, според които се установява намирането на наркотика на 20.10.03 г. и на 29.10.03 г., в автомобила на подсъдимата "Рено Меган Сценик" с per. № СТ 74-04 CP, който се е намирал и в нейно владение на инкриминираните дати, откъдето е иззет наркотикът. Данните, че той е открит в тайници, между предните и задните седалки, и под предната лява седалка, представляващи естествени заводски конструирани кухини, откъдето са открити и иззети първо 40 броя пакета, а девет дни по-късно, в друг, добре замаскиран тайник на същия автомобил, още 10 броя пакета, общо 25 кг, всеки пакет във формата на правоъгълен паралелепипед, опаковани в светлокафяво тиксо, пълни с прахообразно пресовано вещество, реагиращо на хероин с наркотест /ESA/, потвърдено от заключенията на СХЕ-зи. Това са преки, а не косвени доказателства, както неправилно е приел въззивният съд, установяващи целенасочена, добре организирана дейност по превозване и държане на предмета на престъплението, укрит във вещ /л. а./ с установен собственик, който я и владее. Обстоятелството че К. е знаела за тайниците/ спр. показанията на свид. Дюлгелов по чл. 210а НПК, отм., приобщени по чл. 281 НПК/ се изяснява от показанията на свид. Дюлчеров, които, както се прие от ВКС, неправилно не са приобщени към доказателствената съвкупност и обсъдени за тяхната достоверност. Неоценяването като пряко доказателство на данните че в автомобила собственост на подсъдимата - "Рено Меган Сценик" с per. № СТ 74-04 CP, намиращ се в нейна фактическа власт, на 20.10.03 и на 29.10.03 г., са намерени в тайници и иззети общо 25 кг хероин, на стойност 2 237 487 лв., е недопустимо игнориране на правната природа на доказателствените средства и тяхното значение за процеса на доказване. Неправилно са изключени и не са обсъдени, като пряко относими към тези данни, показанията на свид. Дюлгеров /спр. показанията на Д. пред съдия по чл. 210а НПК (отм.) и на съдебното следствие при първото разглеждане на делото в първата инстанция/ в частта им в която е установил, че подсъдимата и той са знаели за тайниците. Посочил е за смяната на мокета на л. а."Рено Миган..." от подсъдимата, под който е имало естествени фабрични кухини - тайници за които той и К. са знаели /факт, неизвестно защо, необсъден от съдилищата и несвързан, че именно в тези тайници е открит процесният наркотик/. Подценени и превратно тълкувани по съдържание са и редица гласни доказателствени средства, установяващи утвърден стил на поведение на подсъдимата при осъществяване пътуванията си до Истанбул, както и за връзките и с лица, въвлечени в трафик на наркотици /данните от съдебните поръчки за лицата С. и Ш./. Игнорирани са изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК като не са включени в констатациите на съдилищата данните от показанията на свидетелите Р, А. Г. И., Г. И. Г., И. П. А., И. Г. И., Б. Р., Х. Ж., Ж. Р., Н. Т. и С. Ж. От тези гласни доказателствени средства е могло да се установяват повтарящи се елементи в поведението на К. на еднотипно изграден механизъм на пътувания с процесния автомобил до Т., а след това до Западна Европа и за срещите й с лицата, замесени в търговия с наркотици /спр. данните от изпълнените съдебни поръчки, приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК, до съдилищата и прокуратурите на Швейцария, Австрия и Испания, Т., на писмените доказателства за датите на задграничните пътувания на подс. К. за времето 2002-2003 г../ Не са анализирани данните за социалното положение на подсъдимата на безработна и в същото време на собственик на четири леки автомобила едновременно, за поемане от нея на издръжката на всички лица при пътуванията им до Т. и Зап. Европа, когато е ползвала услугите на шофьори, под претекст, че купува стоки за фирмата на дъщеря й, или че урежда лични отношения с лицето Р., с който тя е прекъснала връзката си от 1999 г. и е заживяла със свид. Дюлгеров /спр. показанията на свидетелите Д, Ковачев, Ат. И., Ив. И., Ж., Р., данните от писмата на "Интерпол" за трафика на наркотици и механизма на извършването му - спр. т. 1 и т. 2 от сл. д./. Не са обсъдени и данните, че е ползвала за пътуванията си в чужбина и автомобил "Тойота" - нейна собственост, който също е съдържал тайник в резервоара за гориво, но с по-малки размери /спр. химико-техническите експертизи/. В нарушение на чл. 107, ал. 5 НПК липсва анализ на доказателствените източници, които установяват /спр. показанията на свид. Желязкова, Ат. И., данните от съдебните поръчки/ че К. не е преставала да поддържа връзка с лицата Р., С. и Ш. Не са обсъдени във връзка с всички останали доказателства и показанията на свид. Желязкова, според която, подсъдимата я е запознала със С. и 25 Ш., че в колетна пратка от Латинска Америка, изпратена й от лицето Ш., е имало скрит кокаин. Във връзка с данните от свид. Ковачев за организацията на пътуването до Истанбул от К., не са оценени и анализирани показанията гласните доказателствени средства, че пътуванията до Т. са извършени за сметка на подсъдимата относно разходите за шофьори, хотели, храна, пътни и възнаграждение за шофьорите, дори и когато тя не е пътувала с тях, въпреки, че никога колите не са пълнени със стока, за която са пътували. На съдилищата по фактите е убягнал фактическият извод, който би следвал, при данните, за напълно еднаквият механизъм на посещенията на подсъдимата и на свидетелите Д, Паскалева и К. при пътуванията им в Истанбул. Какъвто е бил и при процесното пътуване на 16.-18.10.03 г.. Не са анализирани данните, че колите винаги са оставяни на паркинг, различен от този на хотела, в който са отсядали, а ключовете от колите не са стояли в шофьорите, респ. при Ковачев при процесното пътуване, а са предавани на пазача на паркинга . Без анализ са останали фактическите данни, че свидетелите - шофьори, никога не са разполагали с автомобилите, които са управлявали докато са пребивавали в Истанбул при посещенията там за 2003 г., данни, установени и за процесното пътуване на Ковачев на 16-18. 10.03 г. в Истанбул. Според показанията на свидетелите И, Р., а и отчасти, тези на Д., автомобилите винаги са се връщали празни, без стока, въпреки, че целта на пътуванията, организирани от К. по нейно настояване /според обясненията на подс. К. и от показанията на свид. Дюлгеров, Паскалева и К./ винаги е била закупуването на стока за фирмата на К., в която дъщерята на К. е била управител. В тях никога не е пътувала К. В "рено Меган.. ", където са открити тайниците, К. не е пътувала и на процесната дата 18.10.03 г. от Т. за България, но е посрещнала лично свид. Ковачев в Ст. Загора, който й предал автомобила като го паркирал пред дома й. Веднага й предал и ключовете за него. При логическото подреждане на всички тези фактически данни, установими от доказателствата по делото, съдилищата е трябвало да направят други фактически констатации относно авторството на деянието. Не е изследвано поведението на К. по повод пътуването на свид. Ковачев до Истанбул на 16.10. 2003 г. с л. а. "Рено Меган..." /с наличните тайници в него/, с начало на пътуването от дома й в гр. Ст. Загора и с цел - гр. И.. Не са обсъдени в тяхната логическа връзка данните за поведението на К. и на свид. Ковачев, изразени в следното: обажданията на К. до Ковачев на 11.10.03 г.; настояването й за спешност на срещата им осъществена на летището в София на 11.10. 03 г., преди тя да отпътува за Испания; уговарянето лично от К. на свид. Ковачев спешно да предприеме пътуването до Истанбул с конкретното МПС- лекият автомобил "Рено Меган..." /с тайниците/. Не е анализирана разликата в обявената от К. пред свид. Ковачев спешна цел на пътуването - нуждата от товаренето на стоки за фирмата на свид. Кьосев и обективно осъществените дейности от К., който въобще не е използвал л.а. "Рено .." на К. да товарене на стоката си, а е използвал карго-превоз /спр. показанията на Ковачев, Д., К. и Паскалева/ . Тези факти не са обсъдени с данните, че в Испания К. е отпътувала за среща с лицето И. Р., за който са събрани по делото данни за връзката му с лица занимаващи се с наркотици и търговия с тях /спр. съдебните поръчки и писмата от "Интерпол", които са доказателства по смисъла на чл. 127 НПК/. Съдилищата са тълкували превратно данните от изпълнените съдебни поръчки, приложени в том 2 от следственото дело, а други въобще не са ценили като писмени доказателства по смисъла на чл. 127 НПК. Не са обсъдени според точният им смисъл данните от изпълнени съдебни поръчки от Конфедерация Швейцария /в т.2, л.516 и сл.д./ и от Република Италия, в които са отразени фактите, че И. Р. и А. С. са осъждани или са обект на разследване в тези страни. По отношение на А. С. са установени няколко осъждания за трафик на наркотици. В периода 1990 - 1995 г. Алиу С. е осъждан неколкократно за трафик на наркотици през България. В единия от случаите /приложено извлечение от досие В95.879/00 по следствие № 2748/94 г. на прокуратурата в Лугано, е разследван за трафик на 13 кг кокаин, иззет в Милано/Италия/, с приложен списък на лица с различна роля, според прокуратурата, в трафика на кокаин, между които са изброени имената на лицата А. С. като "главно" лице, И. Р. - "главно" лице, Р. М. К. - "участник", Н. Ш. - "участник" и С. К. П. - "участник". Липсва обсъждане по реда на чл. 107, ал.5 НПК и на данните от съдебна поръчка до Министерство на правосъдието на Република Австрия в които се съдържа информация, че А. С. /под името С. Фазлиу, но със същата самоличност/ се издирва от съдебните органи на Уелс за престъпление по "Закона за пристрастяване", т.е. отново за занимаване с наркотични вещества. Не са проверени и оценени, наред с горните данни, и показанията на свид. Ковачев и отчасти на свид. Дюлгеров, че подс. К. на 11.10. 03 г. е организирала пътуването на Ковачев за Истанбул - на 16.10.03 г. с л. а. "Рено Меган.. ", защото сочат на разговори по телефона от Испания между нея, свид. Дюлгеров и свид. Паскалева, по повод пътуването на свид. Ковачев с процесния автомобил и за организацията по набавянето на ключа за него /спр. показанията на свид. Дюлгеров приобщени по чл. 281 НПК, че свид. Ковачев щял да използва тайниците където да превози до Т. алкохол и цигари/. В анализа липсва обсъждане на данните по делото, установени от свид. Ковачев, че лично е предал на подс. К. на 18.10., вечерта ключът от автомобила л. а. "Рено-Меган.. ", който е паркирал пред дома на К. в гр. С., според уговорката с нея. Не са оценени в тяхното съдържание и смисъл и в тяхната логическа връзка с останалите доказателствени факти, съдържание и значение данните, че К. е уговаряла лично участието на Ковачев в шофирането на "Реното.. " от получаването на ключовете за него, до паркирането му пред дома й, на 18.10., след като е преминал граничния пункт ГКПП "Капитан Андреево" . Следователно обективните данни, че тя е упражнявала контрол върху поведението на Ковачев и върху движението на лекия й автомобил през цялото време на престоя му в Т. и на преминаването на границата от Т. за България. Тези данни, с данните за тайниците и намирането на старателно укритият наркотик в тях, неправилно не са разгледани в едно логически последователно развиващо се единство от дейности с организатор К. и изпълнител Ковачев, за който данните по делото не сочат да е знаел за укрития наркотик, за разлика от организатора на поведението на Ковачев. Незнанието на фактите за наличието на тайниците и наркотика в тях на участващите в тази верига от дейности, е изключващо отговорността им. Данните от доказателствата сочещи за едно логически обусловено поведение у подсъдимата на контрол върху движението на автомобила с тайниците, управляван от Ковачев на процесните дати, е следвало да се оценят според действителния им смисъл, след задълбочен анализ на всички доказателства по делото. С мотивите си ВКС отговаря и на доводите на защитата на подсъдимата срещу протеста. На възраженията на защитата за неоснователността на протеста, поради негодност на доказателствата и наличието само на предположение за инкриминираното участие на подсъдимата, ВКС отговори в мотивите си относно разглеждането на доводите в протеста Напълно се споделят от ВКС, аргументите на въззивния съд, за спазване на процесуалните правила при извършването на процесуално-следствените действия оглед, претърсване и изземване и при изготвянето на протоколите за тях. Неоснователни са доводите на защитата за недопустимост на част от доказателствата или за манипулиране на доказателствените източници. "Рено Меган -Сценик" с ДКН СТ 74-04 CP е запечатано и паркирано във вътрешния двор на РДВР Стара Загора, удостоверено с протокол- писмено доказателство по чл. 127, изр. посл. НПК. Протоколът на орган на МВР, удостоверяващ действия по реда на чл. 75 вр. чл. 74 ЗМВР (отм.) по проверка за наличие на наркотик в автомобила, при получен оперативен сигнал за наличие на наркотични вещества в автомобила е оперативен, а не процесуален способ за събиране на доказателства, който съдилищата са оценили според правната му природа . След проверката по реда на чл. 75 вр. чл. 74 ЗМВР (отм.), на 21.10.2003 г. е последвало извършването на процесуално-следствени действия: оглед, претърсване и изземване, при одобрението на протоколите от съдия при ОС Стара Загора. Процесуално-следственото действие оглед на автомобила от разследващ орган, в присъствието на поемни лица, проведено в специализиран гараж на ГКПП Капитан Андреево, не противоречи на чл. 135 и следващи НПК. Повторният оглед на 29.10.2003 г. и претърсване и изземването /с одобрение от съдия/ са направени по отношение на надлежно запечатаният, иззет като веществено доказателство автомобил "Рено Меган..". Начинът на укриването на намереният в него наркотик, на различни места в тайници, размерът на наркотика като количество и стойност, сами по себе си, извън обективните данни, изключват твърденията на защитата за манипулиране на доказателства като напълно неоснователни. Въпросите за правилното приложение на материалния закон са последващи от отстраняването на нарушенията при проверката и оценката на доказателствени източници и не са предмет на настоящата проверка, доколкото те са предпоставени от отстраняването на съществените процесуални нарушения. ВКС обръща внимание на съдилищата по фактите да прилагат правилно закона при правните изводи въз основа на установените по делото факти като съобразяват и правилата в общата част на НК. Такъв е случаят с някои форми на участие в изпълнение на престъплението, каквото е посредственото извършителство, при което участват наказателно неотговорни лица, или лица при изключващи вината им обстоятелства. Такова е незнанието от тях на фактическите обстоятелства на престъплението/ чл. 14 НК/. В решение № 439 от 23.VIII.1977 г. по н. д. № 443/77 г., I н. о. ВС е приел, че посредствено извършителство има когато деецът използува наказателно неотговорни лица, каквито са малолетните, невменяемите лица или заблудени лица, участващи в деянието при незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, които действат като оръдие на дееца, без да съзнават противоправността и наказуемостта на деянията си. При тези данни и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, ВКС на РБ