Решение № 2942 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2018 г.

Решение № 2942 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 1225 от 30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1138/2017 г. Административен съд Пловдив е отменил ревизионен акт (РА) № Р-16001616003093-091-001/28.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 177 от 03.04.2017 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на "Евроцинк" ЕООД, гр. Пловдив, не е признат данъчен кредит в общ размер на 18 026, 13 лева и лихви – 5 401, 71 лева по 14 бр. фактури за периода 08.2013 г. – 07.2014 г., издадени от "Аврелия спорт" ЕООД и по 5 бр. фактури, издадени от "Булболт АМ" ООД за периода м. 08.2013, м. 10.2013, м. 11.2013 и м. 01.2014 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив. Касаторът сочи, че е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се сочи, че макар съдът да е изложил подробно и последователно фактите, не е изложил конкретни и задълбочени мотиви за това, че доставките са осъществени от посочените доставчици, поради което изводите му са необосновани. Иска се отмяната на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Евроцинк" ЕООД, чрез процесуалния си представител в писмена защита и съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил РА № Р-16001616003093-091-001/28.12.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 177 от 03.04.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на "Евроцинк" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 18 026, 13 лева по фактури, издадени от "Аврелия спорт" ЕООД и "Булболт АМ" ООД след проведена на дружеството ревизия за данъчни периоди 01.08.2013 г. – 31.08.2014 г. За да постанови този резултат съдът, анализирайки доказателствата по делото, е приел за безспорно установено, че са налице доставени стоки и са извършени услуги, за което са платени парични престации от получателя им. Посочил е, че фактите и обстоятелствата, съдържащи се в приобщените по преписката и по делото документи - фактури, договори, приемо - предавателни протоколи, възлагателни задания/за изпълнение на СМР към договора за СМР; Протокол/акт (обр. 19); протокол за извършени СМР, констативен протокол за извършен ремонт на болтов автомат, договори, счетоводни регистри, платежни документи за плащане по доставките следва да се приемат за установени така, както са отразени в тези документите, доколкото не са били оспорени от ответната страна и не са оборени с насрещни доказателства. Позовал се е и на заключението от приетата ССЕ, която е установила обвръзка между издадените фактури и приложените към тях съпътстващи документи. Изложил е, че правото на разпореждане със стоките като собственик е било фактически предоставено на жалбоподателя, като за този извод данни черпи от приобщените по делото писмени документи, свидетелските показания и изготвените от вещите лица експертни заключения по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи. Относно услугите се е позовал на наличните доказателства - възлагателни задания/за изпълнение на СМР към договора за СМР; Протокол/акт (обр. 19); протокол за извършени СМР, констативен протокол за извършен ремонт на Болтов автомат, договори и приемо-предавателни протоколи към тях, Договор за извършване на строително-ремонтни работи от 01.07.2013 г., съвкупната преценка на които дава пълната възможност да се установи механизмът на осъществяване на доставките, начинът, времето и мястото на предаването им от доставчика в разпореждане на жалбоподателя и лицата, между които тези действия са осъществени. Посочил е, че съдържанието на представените документи кореспондира изцяло и с експертните изводи на вещите лица по приетите и неоспорени съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертизи. В заключение е приел, че се доказва реалното извършване на спорните доставки, поради което РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Първоинстанционното решение е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, въз основа на логична преценка на доказателствата по делото и е в достатъчна степен обосновано. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките по фактури, издадени от "Аврелия спорт" ЕООД, с предходен доставчик "Аскела-91" ЕООД и предмет на доставките - транспорт, монтаж и частичен ремонт на гаечен автомат, строително - ремонтни работи, ремонт и укрепване на гаечен автомат, технически услуги на трафопост и "Булболт АМ" ООД, с предмет на доставките - машина болтов автомат и извършени ремонтни и строителни услуги - полагане, укрепване и нивелиране на фусове и колони, и профилактика на трафопост. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като е прието, че не са налице осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла, вложен в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС по обсъжданите фактури. В касационната жалба се излагат и доводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги, именно от доставчиците, сочени като такива в процесните фактури. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка, при формиране на мотивите си е съобразил всички събрани и приобщени писмени доказателства, ценил ги е съвкупно с гласните такива и заключенията на вещите лица по проведените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, анализирал е приложимите правни норми и относимата практика на СЕС в съответствие с трайното им тълкуване в практиката на ВАС. Правилен е изводът на съда за доказаност на доставките на стоки. Към фактурите са представени още в ревизионното производство съответстващи документи, от които се установява механизмът на осъществяване на доставката. При посещение на място в обекта на ревизираното дружество вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило, че машините – гаечен автомат и болтов автомат са налични и в експлоатация според предназначението им. Болтовият автомат Ханрец, закупен от "Булболт АМ" ООД не е местен физически от мястото, където се е намирал към момента на закупуването му от предходния доставчик, съответно прехвърляне правото на разпореждане с индивидуално определената вещ като собственик от доставчика на ревизираното лице, е изпълнено с постигнатото съгласие между страните, за безспорното наличие на което свидетелства и извършеното плащане, установено и от експертизата. Оспореният от данъчната администрация транспорт на гайков автомат тип Национал е бил доказан със съвпадащи си обяснения, дадени от ревизираното лице и доставчика, установява се и от насрещната проверка на доставчика. Установено е и плащане от доставчика към подизпълнителя по повод транспорта, товаренето и разтоварването. Основателно е изложеното от съда в тази насока, че съмненията на приходната администрация за осъществения транспорт е следвало да бъдат проверени чрез проверка на твърдения изпълнител, което не е направено. Съответно следва да бъде прието, че фактите са се осъществили така, както се твърдят и обективират от документите, при наличие на машините на място и съвпадение с останалите доказателства. Вещото лице по СТЕ е окомплектовало фактурите със съпътстващите ги документи и е проследило конкретно извършените работи по всички документи поотделно като механизъм на доставката, при което се констатира ясна и непротиворечива верига на доставките, както на стоките, така и на услугите. Посочило е, че има точно съответствие между стойностите в съответните документи за всяка фактура. По делото са изслушани и свидетелски показния, които обясняват механизма на осъществяваните доставки. Същите не противоречат нито на обясненията дадени от управителя на ревизираното лице и доставчиците, нито на заключението на вещите лица. Съдебно-техническата експертиза потвърждава по документи извършените ремонтни дейности по двете машини, както и профилактиката на трафопостовете, като подробно е изследвала техническата квалификация на лицата, за които се твърди, че са били ангажирани и времето за работа, което е посочено в документите. Дала е заключение, че те изцяло съответстват на извършената работа, макар поради отдалеченост във времето резултатите от ремонт на машините вече да са скрити и да не може физически да бъдат установени към миналия момент. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че дори да се допусне, че специализираните дейности по електрическите инсталации и захранването на машините и трафопоста са извършени от управителя на доставчика "Аврелия спорт" ЕООД, както се твърди, следва да се приеме, че те са извършени в качеството му на физическо лице. О. Григоров е квалифициран за тези видове работи, съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, а като управител на дружеството – доставчик, няма пречка лично да извършва работа от името и за сметка на дружеството. Качеството на управител не е несъвместимо с изпълнението на конкретни работи от дейността на дружеството. Макар вещото лице да заявява, че не може да установи кой точно от персонала на "Булболт АМ" ООД е извършил работата по профилактика на трафопостовете, предвид, че лицето, което е посочено в документите – инж. Делевски - е изпълнявало само надзор по дейността, неяснотата се преодолява при съотнасяне на установеното от вещото лице към свидетелските показания на Н. Миланов – ръководител на строителните обекти, от които се установява, кои точно са лицата извършили услугата. Следва да бъде взето предвид и че изложеното от свидетеля относно извършената работа по трафопостовете и разпределението на дейностите между работниците на "Булболт АМ" ООД и "Евроцинк" ЕООД напълно кореспондира с изложеното и от другия свидетел, както и със становището на вещото лице относно необходимия брой хора, квалификация и работни часове за изпълнение на твърдените работи. Последното води на извода за пълно съответствие на данните в ангажираните доказателства. Относно установеното, че прекият доставчик "Аврелия спорт" ЕООД няма кадрови ресурс за извършване на уговорените услуги, това не се отрича от доставчика, но още в ревизионното производство се твърди използването на подизпълнител – "Аскела – 91" ЕООД, като се представят и доказателства за това. Констатираното несъответствие от данъчните органи, а именно, че две от лицата, посочени като извършили услугите от страна на "Аскела – 91" ЕООД са назначени в дружеството доста след издаване на фактурите, не сочи категорично, че лицата не са осъществявали дейност без трудово правоотношение. Горните обстоятелства сами по себе си не могат да рефлектират върху правото на приспадане на данъчен кредит на получателя и това е изрично подчертано от СЕС в Решение по дело С- 324/11 СЕС, в което е постановено, че "Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. " В случая липсват обективни данни в тази насока. Горното е визирано и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Съгласно т. 1 от диспозитива на цитираното решение, посочените разпоредби не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В касационната жалба се твърди, че "при наличните доказателства единственият правилен извод, който може да бъде направен е, че ревизираното дружество може и да е получило процесните услуги, но не са налице доказателства, че тези услуги са осъществени точно от тези дружества", с което по същество се релевират твърдения, че доставките не са извършени именно от лицата, посочени в документите. Съобразно т. 46 - 53 от Решение на СЕС по дело С-342/11, в хипотезите, при които доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. В случаите, когато се твърди относителна симулация данъчният орган е този, който следва да установи по безспорен начин кой е действителният доставчик на стоките, съответно изпълнител на услугите. В случая това не е сторено. Предвид изложеното в мотивите по-горе, следва да се приеме, че по процесните фактури са осъществени реални доставки на стоки и услуги, поради което незаконосъобразно на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на "Евроцинк" ЕООД разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 776 /хиляда седемстотин седемдесет и шест/ лева, съгласно представените доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,