Решение № 12596 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3131/2019 г.

Решение № 12596 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3131/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Димитрова от [населено място] срещу решение № 60 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1658 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3 СПД/Д-С-СЛ/13763 от 21.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина в частта за началната дата на отпуснатата месечна добавка за дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д от ЗСПД. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД и на отменения чл. 9, ал. 6 от ЗСПД са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Слатина е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № 3 СПД/Д-С-СЛ/13763 от 21.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Слатина, потвърдена с решение № 22-РД06-0113 от 28.12.2016 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град, в частта за началната дата 01.01.2016 г., от която на М. Димитрова от [населено място] е отпусната месечна добавка за дете с трайно увреждане на основание чл. 8д от ЗСПД. С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че съгласно чл. 9, ал. 6 от ЗСПД, в сила към датата на упражняване на правото, месечната добавка за дете с трайно увреждане се изплаща за отминалия период от датата на установяване на инвалидността, само ако правоимащото лице е подало заявление-декларация в законоустановения срок до 3 месеца срок, считано от датата на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Експертно решение № 1395, с което на детето Ф. е определена степен на увреждане 50 на сто с начална дата 13.07.2014 г., е издадено на 27.05.2016 г., а заявлението на майката за добавка по чл. 8д от ЗСПД е подадено след изтичане на тримесечния срок на 07.10.2016 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 8д, ал. 1, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД – редакция, ДВ, бр. 99 от 2011 г.) право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания. Към датата на възникване на правото по чл. 8д от ЗСПД е в сила разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 2015 г.), която предвижда, че месечната добавка се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението, ако заявлението-декларация е подадено в тримесечен срок от датата на решението. Когато заявлението-декларация е подадено след изтичане на тримесечен срок от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, месечната добавка по чл. 8 д се отпуска от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване на неговата цел. Разпоредбата на чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД, на която се позовава касационната жалбоподателка, е в сила от 01.01.2017 г. (ДВ, бр. 98 от 2016 г.) и е неприложима. Приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 6 от ЗСПД, цитирана по-горе, поставя като условие за изплащане на добавката за минало време заявлението-декларация да е подадено в тримесечен срок от датата на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. С решение № 1768 от 08.02.2018 г. по адм. дело № 8243/2017 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил първото постановено по спора решение № 2782 от 25.04.2017 г. по адм. дело № 640/2017 г. на Административен съд София – град и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Дадено е указание, което на основание чл. 224 от АПК е задължително при по-нататъшното разглеждане на делото, да се съберат доказателства на коя дата жалбоподателката е узнала за издаденото от ТЕЛК експертно решение с определена на малолетния й син степен на увреждане 50 на сто съответно кога експертното решение е съобщено на адресата. Именно с узнаване на административния акт се свързва настъпването на последиците от него и съответно възможността на заинтересованото лице да реализира правата си. Горният правнорелевантен факт се установява от данните, налични в административната преписка. В експертното решение на ТЕЛК е удостоверено, че препис от него е връчен лично на жалбоподателката срещу подпис на 27.05.2016 г. Тримесечният срок по чл. 9, ал. 6 от ЗСПД е изтекъл на 27.08.2016 г., а заявлението-декларация е подадено на 07.10.2016 г. С оспорената заповед месечната добавка законосъобразно е била отпусната от 01.10.2016 г. – първо число на месеца, през който е подадено заявлението-декларация. Според текста на отменената алинея 6 на чл. 9 от ЗСПД срокът се брои от датата на издаване на експертното решение. С отменителното решение на Върховния административен съд е допуснато логическо тълкуване във връзка с разпоредби на Закона за здравето, като за релевантна е приета датата на съобщаване на решението. Не може да бъде възприето като съответстващо на текста и духа на закона предложеното в касационната жалба разширително тълкуване в смисъл, че тримесечният срок за упражняване на правото започва да тече от датата на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Като е стигнал до същите правни изводи, Административен съд София - град е приложил правилно материалния закон. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,