Решение № 51 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2024 г.

Решение № 51 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2024 г., III о., докладчик съдията Мария Попова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници"- гр. София, против решение № 2138/01.04.2024 г., постановено по адм. дело № 8607/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Димитрова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея и в допълнително представено писмено становище съображения и моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, по съществото на спора, с което исковата молба на " БРОЧОВ ТЕКСТИЛ" ЕООД да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "БРОЧОВ ТЕКСТИЛ" ЕООД гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по подробно развити съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата, устно – в съдебно заседание, както и в писмени бележки по същество. Претендира разноски. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши проверка по наведените касационни основания по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК и служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил Агенция "Митници" - София да заплати на " БРОЧОВ ТЕКСТИЛ" ЕООД със седалище гр. София сумата в размер на 21 437. 54 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както следва: 11 329. 07 лв., причинени от отменен административен акт – решение с рег. N 32-270580/16.09.2020 г. на директора на ТД" Северна Морска" при Агенция Митници, съответстваща на законната лихва за периода от 06.10.2020 г., когато е внесено обезпечението до 11.03.2022 г., когато сумата е възстановена върху сумата от 78 131. 51 лв. - обезпечена главница съгласно определение за досъбиране на суми в т. 6 от цитираното решение и 10 108. 47 лв., причинени от отменен административен акт -решение с рег. N 32-257497/03.09.2020 г. на директора на ТД" Северна Морска" при Агенция Митници, съответстваща на законната лихва за периода от 17.09.2020 г., когато е внесено обезпечението до 19.05.2022 г., когато сумата е възстановена върху сумата от 59 656. 58 лв. - обезпечена главница съгласно определение за досъбиране на суми в т. 6 от цитираното решение. Решение с рег. N 32-270580/16.09.2020 г. на директора на ТД" Северна Морска" при Агенция Митници е отменено с влязло в сила решение № 4529 от 07.07.2021 г. по адм. д. № 10353/2020 г. на Административен съд- София град. Решение с рег. N 32-257497/03.09.2020 г. на директора на ТД" Северна Морска" при Агенция Митници е отменено с влязло в сила решение № 2267 от 06.04.2021 г. по адм. д. № 9491/2020 г. на Административен съд- София град. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че по делото се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решаващият състав е приел, че предявените обективно съединени искове са основателни, тъй като решенията на митническия орган, с които неправомерно е завишена обмитената стойност и са доначислени мито и ДДС са отменени като незаконосъобразни, в резултат на тези актове за ищеца са настъпили реално твърдените от него имуществени вреди – пропуснати ползи от неправомерното задържане на парични средства за исковия период, изразяващи се в законната лихва върху внесената като обезпечение сума за същия период; настъпилите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни административни актове. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт, както по отношение неотчитане на обстоятелството, че не била налице реално претърпяна вреда във вид на претендираната, така и по отношение на евентуална дължимост на законна лихва върху сумата на внесеното обезпечение като вид вреда, така и съображенията във връзка с това, че дружеството се е възползвало от възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от ЗМ за спиране на предварителното изпълнение, ако в срока за обжалване на решението, с което се установява митническо задължение бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Действително, сумите в размер на 59 686. 58 лв. и 78 131. 51 лв. са доброволно внесени от ответника депозити на осн. чл. 221, ал. 3 от ЗМ с искане за спиране на предварителното изпълнение на решенията, издадени на осн. чл. 196 от същия закон. Но тези суми са внесени като единствена възможност за спиране изпълнението на решенията, с които незаконосъобразно са доначислени задължения за допълнително плащане на мита и ДДС. Действията на органа по налагане на обезпечение по допуснато предварително изпълнение не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото са неразделна част от издаване на крайния ИАА и съответно отмяната им е възможна единствено в производство по обжалване на този акт. Поради това, неоснователни са и възраженията на касатора, че решенията за спиране на предварителното изпълнение не са незаконосъобразни, защото не са били отменени и съответно са влезли в сила. Невъзможността на ответника да ползва депозираните суми обуславя отговорността на Агенция " Митници" за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Липсата на необходимост от доказване на вреди в размер на законната лихва, решаващият състав на АССГ правилно е приел, че произтича от разпоредбата на чл. 86, изр. първо от ЗЗД. Размерът на пропуснатите ползи, които подлежат на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ имат сигурен характер и представляват лихвата за забава върху сумата, внесена като обезпечение, считано от датата на внасянето й до възстановяване на сумата. В този смисъл е и решение на СЕС от 18.01.2017 г. по дело С-365/15. Затова дружеството има право да получи обезщетение, равняващо се на сумата, която би получило в случай, че средствата по депозита за обезпечение биха били на негово разположение, най-малко в размер на законната лихва. Кредитирайки напълно приетото и неоспорено заключение по назначената СИЕ, съдът правилно е уважил исковата претенция в изчисления от ВЛ размер. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АССГ фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По изложените мотиви, касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1000 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност. Договореното и изплатено възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото, а и е в предвидения минимален размер съгл. Наредба № /2004 г., изм. от 04.10.2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение