Решение № 2213 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15955/2009 г.

Решение № 2213 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15955/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 13231 от 6.11.2009 г., постановено по адм. д. № 4502/2009 г. тричленен състав на ВАС е отменил решение № 70/4.02.2009 г. на Комисия за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на Стефан Величков Начев и е наложено административно наказание на администратора "БТК Мобайл" ЕООД. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от Комисия за защита на личните данни с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и бъде оставено в сила оспореното решение на комисията. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Тойчева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът по делото "Българска телекомуникационна компания" АД, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Русева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни - Стефан Велинов Начев и "Кимимпекс търговия и лизинг" ООД, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законния срок, по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Тричленният състав е изложил в мотивите на обжалваното решение фактическата обстановка по делото, по която не се спори. На 27.10.2008 г. Стефан Начев, по чиято жалба е образувано производството пред КЗЛД, е представил в магазин от веригата "2be" сертификат от Мобилтел за преносимост на номера с желание да сключи договор с Вивател. Служителят го уведомил, че едно от изискванията за сключване на договор е клиентът да представи копие от документа за самоличност. Начев отказал да предостави такова и получил отказ от служителя на магазина, който е оформен в писмен вид. Безспорно, копирането на документ за самоличност представлява обработване на лични данни. Пред комисията и пред съда се разисква въпросът - доколко изискването на БТК "Мобайл" ЕООД ("Вивател") за представяне на копие от документ за самоличност в магазин на веригата "2be", предвид договор за дистрибуция между БТК "Мобайл" ЕООД и "Кимимпекс - търговия и лизинг" ООД, във връзка с процедура по пренасяне на номер в мрежата на БТК, нарушава разпоредбите на ЗЗЛД. Комисията за защита на личните данни в своето решение е приела, че действията на "Вивател" нарушават задължителното предписание на комисията № 1211/17.04.2008 г., както и решение № 38/16.06.2008 г. Съдът е обсъдил подробно и безпристрастно събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Правилни са доводите в обжалваното решение, че оспореният акт на КЗЛД е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. В първата съдебна инстанция е установено, че няма доказателства, представени от страна на административния орган или от лицето Стефан Начев, че БТК "Мобайл" ЕООД е обработвал личните данни на физическото лице самостоятелно или чрез възлагане на обработващ данни на веригата магазини "2be" по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЗЛД. В касационната жалба се прави довод, че липсата на приложени към преписката Общи условия на "БТК Мобайл" ЕООД и договора между БТК "Мобайл" ЕООД и "Кимимпекс - търговия и лизинг" ООД се дължи на многократното им представяне по аналогични административни производства пред КЗЛД, по които "БТК Мобайл" ЕООД е страна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК - съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт. Без правно значение е обстоятелството, дали съдържанието на един документ е известно на страните и на съда, ако той не е приобщен към доказателствения материал по делото, не може да бъде обсъждан като доказателство. За да отмени оспореното решение на КЗЛД, първоинстанционният съд е прецизирал диспозитива на акта. С него е прието, че КЗЛД "уважава жалбата на Стефан Велинов Начев" и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни "БТК Мобайл" ЕООД, като административнонаказателната отговорност да се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД. Съдът обосновано и мотивирано е изложил доводите си, че така наложеното наказание на БТК "Мобайл" ЕООД от страна на КЗЛД не е индивидуализирано, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и има за последица отмяна на оспорения акт. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. Тя е оправомощена да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон (чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД). Според чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. В ал. 2 от същата норма е регламентирано правомощието на комисията да се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Прилагайки цитираната разпоредба, съдът е приел, че административните наказания, които могат да бъдат наложени по ЗЗЛД от компетентните органи, съгласно чл. 42 от ЗЗЛД са два вида: имуществена санкция или глоба. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администратора е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. В диспозитива на оспореното решение на КЗЛД наложеното наказание не е точно определено, а е отразено, че комисията "налага на администратора наказание, което да се реализира по чл. 43 от ЗЗЛД". Правилно въз основа на това тричленният състав е приел, че непосочването на вида на административното наказание и размера на същото в оспореното пред съда решение представлява нарушение на материалноправната норма на чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД и е основание за отмяна по чл. 145, т. 4 от АПК. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,