Решение № 255 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 647/2011 г.

Решение № 255 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 647/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Славея Р. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 04.08.2004 г. по гр. д. № 709/2002 г. на Пловдивски окръжен съд, с което Р. Д. И. от [населено място], е осъден солидарно с Х. Т. А., действащ като [фирма] да заплати на Е. за подпомагане на българския манастир "Св. Г. З." и скита "Достойно ест", [населено място], общо сумата 605 253,67 лв. на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и разноски и държавна такса. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Е. за подпомагане на българския манастир "Св. Г. З." и скита "Достойно ест" оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С влязло в сила решение, постановено на 04.08.2004 г. по гр. д. № 709/2002 г. на Пловдивски окръжен съд са уважени предявените от Е. за подпомагане на българския манастир "Св. Г. З." и скита "Достойно ест", [населено място], срещу Р. Д. И. от [населено място], и Х. Т. А., действащ като [фирма] искове с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Призоваването на ответника Р. И. е било извършено по реда на чл. 50 от ГПК (отм.) и е бил представляван от назначения му по този ред особен представител. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая с влязло в сила на 07.02.2005 г. решение, постановено на 07.02.2005 г. по гр. д. № 1874/2004 г. на Пловдивски районен съд, по реда на чл. 14 от ЗЛС е обявена смъртта на Р. Д. И., като дата на настъпването е приета 04.09.1998 г. Видно от удостоверението за наследници след смъртта си И. е оставил за законни наследници съпруга и две дъщери, една от които е молителката. Решението, с което се обявява смъртта, се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо всички относно установения с него факт на смъртта на посочената дата. Поради факта на смъртта на ответника по иска Р. И., молителката е била лишена от възможността да участва в делото като материалноправен правоприемник на посочения от ищеца ответник И. Делото е водено и приключено срещу починало лице и решението е постановено по иска срещу него. Това решение е задължително за молителката като негов правоприемник, без тя да е могла да вземе участие в делото поради неконституирането й като ответник по делото като законен наследник на починалото лице, посочено като ответник от ищеца. Обстоятелството, че решението за обявяване на смъртта е постановено след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, е правно ирелевантно за спора. От правно значение е факта на смъртта и обстоятелството, че делото е водено и приключило без участието на законните наследници на починалото лице, посочено като ответник от ищеца, вследствие на което процесуално нарушение молителката е била лишена от възможност да участва в делото. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде уважена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като делото се върне за ново разглеждане с участието на законните наследници на посоченото като ответник починало лице Р. И. При новото разглеждане на делото те ще могат да направят възраженията си, включително по допустимостта на производството, а не в настоящото производство, в което се преценява само осъществяването на фактическия състав на релевираното основание за отмяна. Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като по делото не е имало доказателства за приложение на чл. 29, ал. 1 от ГПК - че лицето е безвестно изчезнало. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.