Решение № 7489 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 2124/07.03.2025 г., постановено по адм. д. 1445/2024 г. по описа на Административен съд(АС)-Хасково, с което съдът по жалба на ЕУРО ПЛАНТС ЕООД, [населено място], обл.Хасково обявява нищожността на Уведомително писмо(УП)изх. 02-260-2600/1227#11 от 03.12.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от зам.изпълнителен директор на ДФЗ - в частта, с която е извършено прихващане на сума в размер на 8025,00 лева от оторизираната за финансовото подпомагане по СЕПП за кампания 2021 г. сума в размер на 21 444,07 лева. Касаторът твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът, за да е валидно извършено прихващане, актът с който се определя подлежащата на прихващане сума, следва да е годно изпълнително основание, т.е. към датата на прихващането да е влязъл в сила. Именно, влизането в сила на този акт е основанието за извършеното прихващане с оспореното УП. Моли за отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна ЕУРО ПЛАНТС ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със Заявление за подпомагане 2021, УИН 26/270521/14391, ЕУРО ПЛАНТС ЕООД е заявил на 12.05.2021г. подпомагане по схеми и мерки, сред които и схема за единно плащане на площ (СЕПП) за кампания 2021 г. С УП изх. 02-260-2600/1227 от 12.01.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, издадено от зам.изпълнителен директор на ДФЗ, е оторизирана сума по СЕПП в размер на 21 444,07 лева, като е прихваната в Таблица 2, Колона 4, сума в размер на 8 025,00 лева. В частта на прихващането УП е оспорено и е отменено с Решение 337/09.05.2023г. по адм.д. 92/2023г. на Административен съд Хасково, оставено при касационното обжалване в сила с Решение 4476/10.04.2024г. на ВАС, адм.д.6381/2023г. За да отмени УП, съдът е приел, че УП не е мотивирано, както и че липсват надлежно установени суми по изискуеми задължения по други схеми и мерки, които да бъдат приспаднати като прихваната сума от оторизираната субсидия по УП за кампания 2021г. С постановените съдебни решения преписката не е изпратена за ново произнасяне от административния орган. На основание посочените решения административният орган повторно е разгледал подаденото заявление и било постановено Уведомително писмо изх. 02-260-2600/1227#5 от 31.05.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021г., издадено от зам.изпълнителен директор на ДФЗ. С УП от 31.05.2024г. била посочена оторизирана сума по СЕПП в размер на 21 444,07 лева, като в Таблица 2 Колона 4, е отразено, че от оторизираната сума се прихваща сума в размер на 8 025,00 лева. УП, частично по отношение на прихващането, било оспорено по съдебен ред и с Решение 3880/27.09.2024г., постановено по адм.д.570/2024г. на АС-Хасково, била обявена нищожността на извършеното прихващане на сума в размер на 8 025,00 лева от оторизираната за финансово подпомагане по СЕПП за кампания 2021г. сума в размер на 21 444,07 лева. Съдът е формирал извод, че УП е издадено при липсата на основание за това, извън правомощията, с които е разполагал органът, тъй като за него не е съществувало задължение да се произнесе, поради това, че съдът не е върнал преписката на органа с указание за произнасяне. Според съда, след като Решение 337/09.05.2023г. по адм.д. 92/2023г. на АС-Хасково е влязло в сила, без да е постановено връщането на преписката, то производството по подаденото заявление е приключило и новото произнасяне води до нищожност на повторно произнесения административен акт. Съдът е отчел и факта, че към датата на издаване на УП все още не са съществували насрещни ликвидни и изискуеми вземания, т.е. липсвало е основание за извършеното прихващане. Съдебното решение е влязло в сила на 18.10.2024г. С решението преписката не е връщана на административния орган за ново произнасяне. Сумата от 8025 лв., представлява приспаднати суми от задължения на дружеството към фонда по СМКЮ за предходната кампания 2020г., произтичащи от УП изх. 02-260-2600/9241 от 15.11.2022г., отменено с решение 109/16.02.2023г. по адм.д. 1115/2022г. на АС Хасково, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. С новото УП с 02-260-2600/9241#5 от 29.09.2023г. е отказано изплащането на поисканата сума от 8 025 лева по схема СМКЮ. Същото било отменено с решение 1039/21.12.2023г. по адм.д. 1117/2023г. на АС- Хасково, което е отменено с решение 11618/30.10.2024г. по адм.д. 1108/2024г. на ВАС и жалбата на ЕУРО ПЛАНТС ЕООД против това УП е отхвърлена. Предмет на разглеждане в настоящото производство е УП изх. 02-260-2600/1227#11 от 03.12.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021г., издадено от зам.изпълнителен директор на ДФЗ, в което била посочена оторизирана сума по СЕПП в размер на 21 444,07 лева, а в Таблица 2, Колона 4, е отразено, че от тази оторизираната сума се прихваща сума в размер на 8 025,00 лева. Изрично в УП се посочва, че е издадено във връзка с влязлото в сила Решение 3880/27.09.2024г., постановено по адм.д.570/2024г. на АС-Хасково, с което било обявено за нищожно Уведомително писмо изх. 02-260-2600/1227#5 от 31.05.2024г. в частта на прихващане на сумата от 8 025,00 лева от оторизираната сума по СЕПП и преписката била върната за ново произнасяне от административния орган. В УП изх. 02-260-2600/1227#11 от 03.12.2024г. в Таблица 2, Колона 4, е посочено, че при оторизираната сума от 21 444,07 лева (21 2332,97 лева + 211,10 лева) е прихваната сума от 8025,00 лева. Съгласно изведеното съдържание на Таблица 2, Колона 4, прихваната сума отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, по СЕПП, в размер на 8025 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за Кампания 2020 по СМКЮ, наложени на основание чл.31 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 от 11 март 2014г. на Комисията, когато процентът на несъответствие е по-голям от 50% и констатираните несъответствия се отнасят за повече от три животни, се налагат санкции за бъдещ период, които се прихващат от бъдещи плащания на бенефициера. Изрично се сочи в съдържанието, че жалбоподателят е уведомен с УП с изх.02-260-2600/9241#5 от 29.09.2023г., което е потвърдено въз основа на влязло в сила окончателно решение 11618 от 30.10.2024г. по адм.д. 1108/2024г. на ВАС, което отменя Решение 1039 от 21.12.2023г., постановено по адм. дело1117/2023г. на АС Хасково. Т.е. към датата на издаване на УП изх. 02-260-2600/1227#11 от 03.12.2024г. вече съществуват насрещни ликвидни и изискуеми вземания. С обжалваното в настоящето съдебно производство решение 2124/07.03.2025 г., постановено по адм. д. 1445/2024 г. по описа на АС-Хасково, съдът е обявил нищожността на Уведомително писмо изх. 02-260-2600/1227#11 от 03.12.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от зам.изпълнителен директор на ДФЗ - в частта, с която е извършено прихващане на сума в размер на 8025,00 лева от оторизираната за финансовото подпомагане по СЕПП за кампания 2021 г. сума в размер на 21 444,07 лева. Административният съд е приел за установено, че оспореното УП е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК като издадено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. 92/2023г. и 570/2024г. на АС-Хасково, доколкото по първото дело УП е било отменено, а по второто е обявено за нищожно в частта на извършеното прихващане, като и по двете дела съдът не е връщал административната преписка за ново произнасяне. При тези фактически установявания, съдът е формирал извод, че процесното УП е издадено при липса на основание за това и извън правомощията на органа, за който не е съществувало задължение да се произнесе по смисъла на чл.174, вр. чл.173, ал.2 АПК. При приключило производство по подаденото заявление и наличието на отречена възможност за прихващане с влязло в сила съдебно решение е недопустимо издаването на последващ административен акт със същото съдържание, поради което съдът е прогласил нищожността на оспореното УП. При този правен извод решаващият съд не е обсъдил основанията по чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Съгласно нормата на чл.177, ал.2 от АПК, на която се позовава първоинстанционният съд, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е налице тази хипотеза съдът трябва да установи пълно съответствие-оспорваният административен акт, чиято нищожност се претендира следва да е повторно издаден от административния орган акт със същото съдържание като отменения, т.е. да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания, както и да е налице идентичност на страните. Следва да бъде извършена преценка дали с решението, с което е отменен първият административен акт, са разрешени със силата на присъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи наличието на субективни права, предмет на акта. В случая това е извършването на прихващане - приспадане от оторизираната субсидия сума, по СЕПП, в размер на 8025лв. за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници(СМКЮ), наложени на основание чл.31 от Делегиран Регламент(ЕС) 640/2014 от 11 март на Комисията. По адм.д.92/2023г. на АС-Хасково УП изх. 02-260-2600/1227 от 12.01.2023г е отменено поради допуснати нарушения на чл. 59, ал.2 и 4 от АПК липса на фактически и правни основания за извършеното прихващане-не е посочено за какви задължения, по кой акт и за коя кампания, както и липса на надлежно установени задължения, които биха могли да бъдат предмет на прихващане. Произнасянето по тези въпроси е от компетентността на административния орган, като липсата на диспозитив в съдебния акт за връщане на преписката не лишава органа от ново произнасяне, с което може да постанови акт със същия резултат, но е длъжен да изложи фактическите и правни основания, на които основава издаването на акта. При липсата на произнасяне относно самите субективни права или задължения, които са предмет на акта, силата на пресъдено нещо на съдебното решение не препятства възможността на административния орган да издаде законосъобразен административен акт. С постановеното решение по адм.д.570/2024г. на АС Хасково, е обявена нищожността на УП 02-260-2600/1227#5 от 31.05.2024г. като решението не е било обжалвано от административния орган. Посоченото като правно и фактическо основание за извършеното прихващане е чл.31 от Делегиран регламент 640/2014г. на Комисията и УП изх. 02-260-2600/9241 от 15.11.2022г.(отменено) и повторно издаденото УП с изх.02-260-2600/9241#5 от 29.09.2023г., което към издаване на УП от 31.05.2024г., не представлява окончателен административен акт, който да предпоставя фактически извършеното прихващане на сумата от 8 025 лева, т.е. не са налице основанията за извършване на прихващане. Правното основание за извършеното прихващане с оспореното в настоящето производство УП от 03.12.2024г. е чл.31 от Делегиран регламент 640/2014г. на Комисията, и вече влязлото в сила УП изх.02-260-2600/9241#5 от 29.09.2023г. за кампания 2020г., с което е оторизирана сума в размер на 0 лева, отказано е изплащането на поисканата сума от 8 025 лв. по СМКЮ. Т.е. към момента на издаване на процесният акт, посоченото като основание за прихващането УП от 29.09.2023г. представлява оконочателен административен акт, който предпоставя фактически извършеното прихващане. В чл.31 от Делегиран регламент 640/2014 са посочени административните санкции при свръхдеклариране, като в подкрепа на този този факт за кампания 2020 органът се е позовал влязлото в законна сила съдебно решение 11618 от 30.10.2024г. по адм.д. 1108/2024г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата по оспорването на УП изх.02-260-2600/9241#5 от 29.09.2023г. Това обуславя извод, че оспореният в настоящето производство акт е издаден при фактически обстоятелства, различни от тези, при които е издадено прогласеното като нищожно УП 02-260-2600/1227#5 от 31.05.2024г., поради което не е налице пълно съответствие между двата акта, за да е изпълнена хипотезата на чл.177, ал.2 АПК. Също така, оспореното в настоящото производство УП не е постановено в хипотезата на отмяна на акт на органа и връщане на преписката за ново произнасяне, съгласно дадени от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, за да се приеме, че е налице неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Поради изложените съображения, постановеното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Съдът се е ограничил само с обсъждане на основанията за нищожност на УП и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, поради което съдебното решение не отговаря на изискванията, посочени в чл.172а АПК и делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Хасково, който да се произнесе по наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на УП изх. 02-260-2600/1227#11 от 03.12.2024г. На основание чл.226, ал.3 АПК разноски в настоящето производство не следва да бъдат определяни, а направените от страните да бъдат съобразени при решаване на спора по същество. По изложените съображения, на основание чл.221, ал.2 АПК, и чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение