Решение № 12960 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2011 г.

Решение № 12960 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните чрез пълномощник юрк. Ненова срещу решение № 4445/29.03.2011 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 16414/2010 г. С обжалваното решение е отменена по жалба на Иван Атанасов Вълчев заповед № РД-46-286 от 20.09.2010 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която по заявлението на Иван Вълчев е определен размерът на обезщетението - 313 дка по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗЗ и преписката е върната на министъра за произнасяне съобразно указанията на съда. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неговата необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът Иван Вълчев в подадено писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на срока за касационно обжалване на решението. Досежно основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред тричленния състав на ВАС е заповед № РД 46-286 от 20.09.2010 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която на по заявлението на Иван Вълчев е определено обезщетение за 313 дка в с. М. Кирилово. Видно от протокол № 90, послужил за издаването на обжалваната заповед е, че по заявлението на Иван Вълчев определеното обезщетение не включва площите на имотите по молбата за ликвидиране, в които има корекции и задрасквания, съгласно т. 29 от Правилата за работата на комисията по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, издадени на основание заповед № РД 46-559/8.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието. В жалбата си до съда Иван Вълчев е поддържал, че наследодателят им (на заявителя и останалите наследници) е притежавал много повече земя от тази, за която е определено обезщетението. Тричленният състав на ВАС е преценил обжалваната заповед в обжалваната й част като незаконосъобразна. Прието е, че всички приложени със заявлението документи от Централния държавен архив са от опис 12, фонд 719к, които по аргумент от § 66 от ПЗР ППЗСПЗЗ удостоверяват, че жалбоподателят не е получил облигации и има право на обезщетение при наличие на останалите предпоставки по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че единственото основание за отказ е липсата на някоя от предпоставките по § 66 от ППЗСПЗЗ, респ. чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, но не и вътрешноведомствени правила, каквито са правилата за работа на комисията по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които не са нормативен акт и не могат да се прилагат вместо приложимите законови разпоредби. Прието е от съдебния състав, че при издаването на обжалваната заповед е нарушен принципа за служебното начало, съобразно който административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства и окаже съдействие на страните, за да се установят относимите към административното производство факти. Посочено е, че по делото няма данни жалбоподателят да е бил уведомен за трудностите на административния орган или, че е търсено съдействие от страните в административното производство. Посочено е, че незаконосъобразното процесуално бездействие на административния орган не би могло да се тълкува във вреда на жалбоподателя, отнемайки му правото да получи обезщетение за имотите, притежавани от наследодателя му и изоставени от него в Гърция по време на изселването му. Решението на тричленния състав на ВАС е обосновано и правилно. Основателно е прието от първоинстанционния съдебен състав, че обжалваната заповед в обжалваната й част е издадена в нарушение на принципа за служебното начало и на задължението на административния орган да изясни фактическата обстановка във връзка с искането за издаването на административния акт. Наличието на зачерквания, изтривания, добавки и други външни недостатъци в един документ не го прави автоматично негоден като доказателство относно съдържащите се в него изявления, а задължава административния орган, да го прецени с оглед на всички други обстоятелства и факти, събрани в хода на производството. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът служебно е следвало да назначи експертиза за изясняване на фактическата обстановка. Това доказателствено средство по аргумент от чл. 49 и сл. от АПК е допустимо и в рамките на административното производство. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,