Решение № 15032 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2010 г.

Решение № 15032 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Борислав Данаилов Петрунов, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Алексиев, против Решение № 7661/9.06.2010 г. по адм. дело № 184/2010 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез пълномощника си - юрисконсулт Горянова, изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Ответникът Росен Георгиев Милошев не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд, е отменил решението на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, по преписка № 141/2009 г., в частта му, с която по отношение на касатора Петрунов е установена пряка дискриминация от страна на Росен Георгиев Милошев, по признак "лично положение" при свързаност на лицата и в частта му, с която на Милошев, в качеството му на синдик на "Бизнес-иновационен център "Симе" е наложено наказание "глоба" в размер на 400 лева, както и е оставил в сила същото решение, в останалата му част, като е отхвърлил жалбата на касатора срещу нея. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че възприетото от КЗД дискриминационно отношение от страна на Росен Милошев по признак "лично отношение" при свързаност на лицата, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗДискр., не се подкрепя от доказателствата по делото. Извън представената ограничителна Заповед № 6/19.08.2008 г. на синдика Милошев, липсват други доказателства установяващи наличие на пряка дискриминация, с цел увреждане на служителя Петрунов. Последният не е доказал наличието на елементите от фактическия състав на дискриминацията, респ. не е установил наличието на причинна връзка между неблагоприятното третиране и отношение към него, на основание признака лично положение и при условията на свързаност на лица, като съпруг на бившата изпълнителна директора на дружеството, преди обявяването му в несъстоятелност. Прието е, че синдика е действал в съответствие на правомощията си, в защита интересите на дружеството, без да нарушава правото на труд на Петрунов. Поради липса на вина е прието, че няма дискриминация от неизплащане на трудовото възнаграждение на Петрунов, както и дискриминация, поради несъдействие за оформяне на трудовата му книжка при прекратяване на трудовия договор. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за отсъствие на прояви на дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. с § 1, т. 7 и т. 9 от ДР на ЗЗДискр. спрямо касатора по признак "лично положение" при условията на свързаност на лица, имайки предвид съпругата му, като бивш изпълнителен директор на дружеството, преди обявяването му в несъстоятелност. За да е налице такава дискриминация съдът правилно е посочил, че следва да има доказателства за наличието на акт, действия или бездействия от страна на синдика Милошев, с които съзнателно е извършил неблагоприятно третиране на касатора по визирания по-горе признак, както и че това третиране е в причинно-следствена връзка с причината за него, т. е с личното положение на засегнатото лице. Доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелства, по аргумент от чл. 9 ЗЗДискр. правилно е прието, че лежи върху дискриминираното лице, т. е върху касатора. Изводът на съда, че последният не е провел успешно това доказване е обоснован. Издадената ограничителна заповед № 6/19.08.2008 г. от синдика Милошев не е акт на съзнателно неблагоприятно третиране спрямо касатора, по признак лично положение при условията на свързаност на лица, а е акт на същия в изпълнение на правомощията му на синдик по ТЗ да работи в интерес на дружеството и да полага грижи на добър стопанин, при констатирани негативни прояви на негови служители. Това е видно от мотивите към заповедта, която е издадена с оглед негативното поведение на служителя Петрунов, спрямо дружеството, с което уврежда интересите му. Липсва мотива лично положение на служителя, поради това, че е съпруг на бившия изпълнителен директор на дружеството. Ето защо и при липса на други факти и обстоятелства, установяващи наличието на друго виновно поведение на синдика, извън издадената заповед, с което съзнателно да го уврежда, по признак лично положение, законосъобразно е прието, че дискриминация липсва. Законосъобразни са и другите изводи на съда, за отсъствие на дискриминационно отношение от страна на Милошев и поради неизплащане на дължимите трудови възнаграждения на касатора Петрунов и неоформяне на трудовата му книжка при прекратяване на трудовото правоотношение с него. Настоящият състав споделя изцяло изводите на съда, за отсъствие на елементите от фактическия състав на дискриминацията, в действията на синдика по изплащане на трудовите възнаграждения на касатора за периода м. ноември 2008 г. - м. февруари 2009 г., както и по оформяне на трудовата му книжка. Липсват установявания, че касатора е бил третиран по-неблагоприятно при изплащане на трудовото възнаграждение, отколкото е третирано друго лице в дружеството при сравними сходни обстоятелства. Доказателствата установяват, че неизплащането на трудовите възнаграждения за визирания период е по отношение на всички работници и служители в дружеството, а не само спрямо касатора и че се дължи на обективни причини, а неоформянето на трудовата му книжка е по причина на самия касатор, който не е депозирал молба за това. Изложеното навежда на извода, който е направил и решаващия съд, че както от обективна, така и от субективна страна не са налице предпоставките за наличието на пряка дискриминация спрямо касатора, под формата на неблагоприятно третиране по признак "лично положение". Поради това, като е отменил оспореното решение на КЗД в частта му, с която комисията е признала наличието на такава дискриминация и е наложила наказание на ответника Милошев в размер на 400 лева и като е отхвърлил жалбата на касатора срещу същото решение в останалата му част, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, петчленен състав на Върховен административен съд,